Мъртва като теб

48

Събота, 10 януари

— Опитах да измисля текст за сватбените покани — извика Клео от кухнята.

— Страхотно! — отвърна Рой Грейс. — Искаш ли да погледна?

— Ще го прегледаме, след като вечеряш.

Той се усмихна. Беше научил едно нещо за Клео — тя обичаше да планира нещата. Трябваше да побързат със сватбата, преди да се е родило детето. Но още не бяха назначили дори твърда дата заради бюрокрацията, с която трябваше да се преборят, за да обявят Санди официално за мъртва.

Хъмфри лежеше доволно на пода във всекидневната, с лентяйска усмивка, отпусната глава и увиснал от устата език. Рой прокара ръка по топлото, меко коремче на щастливото същество, докато на плоския телевизор на стената отсреща един лейбърист говореше надуто нещо по новините в десет.

Рой не го слушаше. Беше свалил сакото и разхлабил вратовръзката, а мислите му бяха заети с брифинга от тази вечер и документите, които беше донесъл у дома и сега бяха пръснати на дивана до него. И по-конкретно, той разсъждаваше върху приликите между Мъжа с обувките и настоящия извършител. В ума му витаеха доста въпроси без отговор.

Ако Мъжа с обувките се беше завърнал, къде е бил цели дванайсет години? Ако беше останал в града, защо е спрял с нападенията за толкова дълго време? Дали беше възможно да е изнасилвал и други жени, които не са съобщавали за това?

Грейс се съмняваше, че е възможно да е извършвал още изнасилвания през тези дванайсет години, без някой да съобщи за това. И все пак в националната база данни нямаше вписани изнасилвани с подобен начин на действие. Можеше да провери, разбира се, и зад граница, което щеше да му отнеме изключително много време и ресурси.

Обаче тази вечер изглеждаше, че има един потенциален заподозрян в града, ако се съдеше по проучването на анализаторката в две бази данни — „Регистъра на жестоки и сексуални престъпления“ и „Междуведомствената класификация на обществената защита“.

Основана, за да управлява адаптацията в обществото на освободени сексуални престъпници, МКОЗ разделяше тези престъпници на три категории. Първо ниво бяха освободените затворници, за които се смяташе, че има малък риск да извършат ново престъпление и бяха наблюдавани дали изпълняват условията на предсрочното освобождаване. Второ ниво бяха онези, за които се смяташе, че имат нужда от относително активно междуведомствено наблюдение. А трето ниво бяха престъпниците, при които имаше голям риск от рецидив.

Зорати беше открила, че има престъпник от ниво две, който бе освободен предсрочно от затвора със свободен режим „Форд Опън“, след като бе излежал шест години, предимно в „Люис“, за кражби и непристойно поведение. Той имаше забележителна кариера на крадец и търговец на наркотици. Казваше се Дарън Спайсър. По време на единия от обирите се беше опитал да целуне жената в къщата, но беше избягал, след като тя се съпротивлявала и натиснала скрит паникбутон. По-късно го беше посочила при разпознаване в полицията.

Тази вечер от службата по пробация щяха да проверят приюта, в който Спайсър нощуваше. Но въпреки че си струваше да го разпитат, Грейс не беше убеден, че Спайсър отговаря на профила. Беше излизал няколко пъти от затвора през изминалите дванайсет години, така че защо не беше извършил престъпление в този период? И по-важен, според Грейс, беше фактът, че този мъж нямаше предишни обвинения в сексуални престъпления. Последното обвинение, което беше довело до по-високата присъда, като че ли изглеждаше от такъв характер — но, разбира се, това никак не беше сигурно. Мрачната статистика, че само шест процента от жертвите на изнасилване съобщават за това, говореше, че е съвсем възможно Спайсър да е извършвал такива престъпления, но да му се е разминавало.

След това мислите му се насочиха към теорията за имитатора. Имаше едно нещо, което силно го тревожеше — липсващите страници от досието на Рейчъл Райън. Вероятно те просто бяха забутани някъде, но можеше да има и по-мрачна причина. А именно — Мъжа с обувките можеше да се е добрал някак до досието и да е извадил това, което би го уличило. А ако беше така, значи имаше достъп до досиетата на всичките си жертви.

Или пък някой съвсем друг се бе добрал до досиетата. Някой, който е решил, по свои извратени причини, да имитира Мъжа с обувките.

Кой можеше да е той?

Член на доверения му екип? Не, не мислеше така, но не можеше да отхвърли тази вероятност напълно. Много хора имаха достъп до Отдела за тежки престъпления — полицаи, обслужващ персонал. Грейс усещаше, че разрешаването на тази загадка е най-важната му задача в момента.

— Готов ли си вече да хапнеш, скъпи? — извика Клео.

Тя печеше на скара стек от риба тон. Рой прие това за знак, че вероятно най-сетне се е отказала от кърито. Копнежът ѝ по него беше отминал и сега се разнасяше силна миризма на дим от пращящия огън, който Клео беше запалила в скарата, преди той да се прибере, както и приятният аромат на свещите, които горяха из стаята.

Той отпи една дълга глътка от прекрасно охладеното водка-мартини, която Клео му беше приготвила, не без завист. Сега той трябваше да пие и за двамата, каза му тя — а тази вечер можеше да си го позволи. Усети приятната топлина от алкохола, по навик започна пак да гали кучето и се унесе в мисли.

В девет вечерта в четвъртък една кола беше потеглила от къщата на Пиърс, което перфектно съвпадаше с времето на нападението. Колата беше потеглила на скорост и за малко щяла да прегази един местен жител. Мъжът бил толкова ядосан, че се опитал да запомни номера, но беше сигурен само за две цифри и една от буквите. Не предприел нищо повече, докато не прочел за нападението в „Аргус“, което го накарало да се обади в полицията тази вечер.

Според него шофьорът бил мъж, но прозорците на колата били затъмнени и не могъл да огледа лицето му. Бил някъде около трийсет-четирийсет годишен, с къса коса. С това се изчерпваше описанието му. Бе дал повече подробности за колата — стар модел мерцедес, Е класа, светъл на цвят. Грейс се чудеше колко ли такива мерцедеса има в града? Сигурно доста. Щеше да изгуби много време да пресее всички местни с такива коли, защото не разполагаха с пълния регистрационен номер. А време нямаше.

След двете изнасилвания за малко повече от седмица в медиите се зараждаше лека истерия, репортажите всяваха страх сред хората. Много разтревожени жени се обаждаха в полицията и питаха дали е безопасно да излизат. Грейс беше наясно, че прекият му шеф, Джак Скърит, и помощник-началникът, Питър Риг, очакват бърз напредък в разследването.

Следващата пресконференция беше насрочена за понеделник на обяд. Всички щяха да се успокоят значително, ако той арестуваше заподозрян дотогава. Добре, имаха един вероятен — Дарън Спайсър. Но нищо не караше полицията да изглежда по-малко ефективна от това да освободи заподозрян поради липса на доказателства, или пък защото не е хванала правилния човек. Мерцедесът беше по-обещаваща следа. Вероятно имаше и невинно обяснение — семеен приятел се беше отбил на гости в къщата на Пиърс или пък някой е доставял пратка?

Фактът, че колата е била карана доста безразсъдно, беше добра индикация, че може би имаха заподозрян. Всеизвестно беше, че извършителите карат доста зле непосредствено след престъплението — защото бяха в превъзбудено и тревожно състояние — в така наречената червена мъгла.

Беше освободил екипа си за тази нощ, с изключение на двамата анализатори, които работеха на смени. Глен Брансън го беше поканил на една бира по път за дома, но той отказа. Почти не беше виждал Клео този уикенд. Пък и жалбите на Глен по проваления му брак ставаха все по-тежки, а Грейс вече бе изчерпал всички успокоителни слова. Разводът беше най-мрачната перспектива, особено за човек с малки деца. Но той вече не виждаше друга алтернатива за приятеля си — а отчаяно му се искаше да види такава. Глен трябваше да преглътне това и да продължи. Е, лесно е да се каже, но почти невъзможно да го приемеш, ако е на твой гръб.

Изведнъж адски му се допуши, но устоя, с много мъки. Клео нямаше против той да пуши в къщата, или където и да било, но Грейс не забравяше всичките предупреждения за пасивното пушене и вредите за бебето, и за примера, който трябва да дава. Затова пийна още малко, като забрави за пушенето.

— Ще е готово след пет минути! — извика тя от кухнята. — Искаш ли още едно питие? — Подаде глава иззад вратата.

Той вдигна чашата си, за да покаже, че е почти празна.

— Ще падна под масата, ако изпия още едно!

— Точно така те харесвам! — отвърна тя, докато идваше към него.

— Ти си маниак на тема контрол! — каза той с широка усмивка.

Той би преглътнал всичко за тази жена. Би умрял с радост за Клео, знаеше го. Без дори за миг да се поколебае.

После изведнъж почувства остро пробождане на чувство за вина. Нима не се беше чувствал така и със Санди?

Опита да си отговори искрено. Да, когато тя изчезна, той беше напълно съсипан. Онази сутрин, на трийсетия му рожден ден, бяха правили любов, преди той да тръгне за работа, а вечерта, когато се прибра и очакваше парти, тя не беше там — да, истински ад.

Такива бяха и дните, месеците и годините след това. Той си представяше всички ужасни неща, които можеше да са ѝ се случили. А понякога си представяше и какво все още може да ѝ се случва в леговището на някое чудовище. Но това беше само един от многобройните сценарии. Беше изгубил бройката на ясновидците, при които ходи през тези десет години — и нито един от тях не му бе казал, че тя се е пренесла в по-добрия свят. Въпреки това обаче той беше почти убеден, че Санди е мъртва.

След няколко месеца щяха да станат десет години от изчезването ѝ. Цяло десетилетие, в което той се беше превърнал от млад в застаряващ мъж.

Десет години, през които той срещна най-хубавата, най-умната, най-невероятната жена на света.

Понякога се събуждаше и си мислеше дали не е сънувал всичко това. После усещаше топлото голо тяло на Клео до себе си. Прегръщаше я и я притискаше към себе си така, сякаш се опитваше да задържи съня.

— Толкова много те обичам — прошепваше.

— Мамка му! — извика Клео и развали магията.

Замириса на изгоряло и тя се втурна към скарата.

— Мамка му, мамка му!

— Всичко е наред! Аз ги обичам препечени. Не обичам да ям риба с още биещо сърце.

— Точно тъй!

Кухнята се изпълни с черен дим и миризмата на изгоряла риба. Противопожарната система започна да писука. Рой отвори прозорците и вратата към двора, а Хъмфри хукна навън, като лаеше яростно и пискливо. После се втурна обратно в къщата и започна да лае алармата.

След няколко минути Грейс седеше до масата, а Клео поставяше чиния пред него. В нея лежеше почернял стек от риба тон, купчинка сос тартар, малко грах с шушулките и нещо като разкашкани варени картофи.

— Изяж това и ще докажеш любовта си — каза Клео.

Телевизорът над масата работеше с изключен звук. Политикът вече го нямаше, сега Джейми Оливър5 енергично демонстрираше как да се отдели коралът от мидите.

Хъмфри побутна Грейс по крака и се опита да подскочи.

— Долу! Недей да просиш! — скастри го Грейс.

Кучето го погледна колебливо и се оттегли бавно.

Клео седна до масата и изгледа Грейс с широко разтворени очи.

— Не е нужно да го ядеш, ако наистина е ужасно.

Той лапна парченце от рибата. На вкус беше дори по-зле, отколкото на вид. Но само донякъде. Нямаше спор, че Санди беше по-добра готвачка от Клео. Хиляди пъти по-добра. Но това нямаше никакво значение за него.

— Е, как мина денят ти? — попита я той, като несигурно поднесе още едно парче риба към устата си и си мислеше, че кърито не е чак толкова лошо все пак.

Тя му каза за трупа на изключително дебел мъж, който бяха прибрали от дома му. Беше се наложило да им помагат от пожарната.

Той слушаше поразен, после хапна малко от салатата, която Клео беше сервирала в допълнителна чиния. Нея поне не беше успяла да изгори.

Клео смени темата:

— Знаеш ли, хрумна ми нещо за Мъжа с обувките. Искаш ли да чуеш?

Той кимна.

— Добре. Значи… ако той е извършителят на сегашните престъпления и още е наоколо — просто не виждам как е могъл да се откаже напълно от това.

— Какво имаш предвид?

— Ако е спрял да напада, по някаква причина, все пак е имал същата нужда. Трябвало е да я задоволява. Затова може би е ходил в садо-мазо клубове — или нещо подобно, — места, където се предлага извратен секс, фетиши и такива работи. Постави се на негово място, ще прощаваш, ама… Представи си, че си извратеняк, който си пада по женски обувки. Става ли?

— Това е едната линия на нашето разследване.

— Да, слушай сега. Та значи си намерил начин да се задоволяваш — изнасилваш непознати с готини обувки и после отнасяш обувките. Нали така?

Той се втренчи в нея, без да реагира.

— После обаче… Стигаш твърде далеч. Тя умира. Медиите раздухват случая. Ти решаваш да се покриеш, да заминеш. Но… — Тя се поколеба. — Искаш ли да знаеш какво е това „но“?

— Не сме сигурни, че изобщо някой е убит. Знаем само, че той престана. Но продължавай.

— Все още имаш мания по женски крака. Нали така? Следиш ли ми мисълта?

— Плътно.

— О, я престани, детектив-суперинтендант!

Той вдигна ръка.

— Моите извинения!

— Не се приемат. Добре, та значи, ти си Мъжа с обувките, все още си падаш по крака, или по обувки. Рано или късно това в теб, това желание, ще вземе връх. Ще трябва да го задоволиш. Къде ще отидеш? Интернет, ето къде! И тогава пишеш „крака“ и „фетиш“, и може би „Брайтън“. Знаеш ли какво излиза при това търсене.

Грейс поклати глава, беше впечатлен от логиката ѝ. Опита се да не обръща внимание на ужасната воня на изгорялата риба.

— Цял куп салони за масаж и садо-мазо клубове — също като онзи, от който понякога изнасяме трупове. Знаеш ли — дъртите извратеняци така се превъзбуждат, че…

Мобилният ѝ иззвъня.

Тя се извини на Рой и отговори. Изражението ѝ веднага стана делово. Когато приключи разговора, каза:

— Съжалявам, любов моя. Но в един заслон до крайбрежната има труп. Дългът зове.

Той кимна.

Тя го целуна.

— Ще се върна възможно най-скоро. Ще се видим в леглото. Не умирай без мен.

— Ще се опитам да оцелея.

— Поне една част, ако може. Онази, която ми трябва! — Тя го докосна леко под колана.

— Развратница!

— Дърт мръсник!

После тя сложи една разпечатка пред него.

— Прочети го — и направи поправки, ако искаш.

Той погледна листа.

— Не забравяй да пуснеш Хъмфри да се изпишка и изака, преди да се качиш горе! — каза Клео.

И излезе.

Няколко секунди след като тя затвори вратата, звънна и неговият телефон. Той го извади от джоба си и погледна дисплея. Номерът беше скрит, което означаваше, че почти със сигурност му се обаждаха от службата.

Оттам беше.

И новините не бяха добри.