Мъртва като теб

1997 29

Вторник, 30 декември

Рейчъл Райън лежеше неподвижно на пода на микробуса. Юмрукът го болеше от това, че я бе ударил по главата. Болеше го толкова много, че се притесни да не си е счупил палеца и някой друг пръст. Едва ги движеше.

— Мамка му — каза той, като разтърси ръка. — Мамка му, мамка му. Кучка!

Свали ръкавицата, за да огледа пръстите си, но не видя почти нищо на слабата светлина в микробуса.

После коленичи до Рейчъл. Главата ѝ се бе отметнала назад със силно изпукване. Не знаеше дали си е счупил пръст, или нейната челюст. Тя като че ли не дишаше.

Сложи разтревожен глава на гърдите ѝ. Усети движение, но не беше сигурен дали не е от него.

— Добре ли си? — попита той, внезапно обхванат от паника. — Рейчъл? Добре ли си, Рейчъл?

Сложи си отново ръкавицата, хвана я за раменете и я разтърси.

— Рейчъл? Рейчъл? Рейчъл?

Извади малко фенерче от джоба си и освети лицето ѝ. Очите ѝ бяха затворени. Вдигна единия клепач и той се затвори сам, когато го пусна.

Паниката му нарастваше.

— Не умирай в ръцете ми, Рейчъл! Не умирай в ръцете ми, чуваш ли! Мамка му, чуваш ли?

От устата ѝ започна да се стича кръв.

— Рейчъл? Искаш ли да пийнеш нещо? Искаш ли да ти донеса нещо за ядене? Искаш ли нещо от „Макдоналдс“? Един Биг Мак? Чийзбургер? Или пък кифла? Мога да ти донеса кифла. Искаш ли? Кажи ми, кажи ми с какъв пълнеж я искаш. С наденичка? Или пък с топено сирене? Тези са много хубави. Или с риба тон? Шунка?