Мъртва като теб

89

Петък, 16 януари

Спайсър се потеше въпреки студа. Безобидната на вид торбичка от „Теско“, пълна с инструментите му, тежеше цял тон и пътят от приюта до кръстовището на „Драйв“ и „Дейвигдър Роуд“ му се стори доста по-дълъг, отколкото в неделя. Двете халби бира и уискито, които беше изпил преди час и му бяха дали кураж, сега го лишаваха от енергия.

Старата жилищна сграда се извисяваше вляво от него. Движението по пътя не беше оживено и бе срещнал съвсем малко минувачи. Само пет-шест коли вдясно от него чакаха на светофара. Спайсър забави крачка, като изчакваше да светне зелено, не искаше някой да го види, просто за всеки случай. Никога не се знае…

Накрая колите потеглиха. Той бързо зави наляво, по стръмната алея до жилищната сграда, прекоси паркинга отпред, заобиколи сградата и се насочи към редица гаражи в ъгъла, където цареше почти пълен мрак. Осветяваше ги единствено сиянието на лампите в един от апартаментите горе.

Той тръгна към последния гараж вляво, онзи, който му беше хванал окото при неделното разузнаване. Всички други имаха само единични обикновени брави. А този имаше четири секретни ключалки, по две от всяка страна. Не слагаш такива ключалки на гаража си, ако не държиш нещо много ценно в него.

Разбира се, можеше да е просто някоя колекционерска кола, но дори в този случай той имаше човек, който би платил добри пари за части от такава — за волана, за скоростен лост, емблема и всичко останало, което може да се свали от нея. Но, ако извадеше късмет, можеше да попадне и на ценности. Знаеше от опит, че обирджиите като него обичат да наемат такива гаражи, за да складират стоката си. Той самият имаше такъв преди доста години. Те бяха подходящи за съхранение на ценности, които лесно можеха да бъдат идентифицирани. Оставаха там, докато нещата не се поуталожат — година или две.

Той стоеше неподвижно в мрака, загледан в жилищната сграда. Взираше се за сенки по прозорците, които биха означавали, че някой гледа навън. Не видя такива.

Бързо зарови из торбата и после започна да обработва първата ключалка. Тя се предаде след по-малко от минута. Другите последваха примера ѝ.

Дарън отстъпи в сенките и отново се огледа — настрани и нагоре. Нямаше никого.

Дръпна нагоре вратата и застина от изумление, докато успее да смели видяното.

Не беше очаквал нищо такова.

Влезе бързо вътре, дръпна вратата надолу, извади фенерчето си и го включи.

— Мамка му! — прошепна той, когато светлината потвърди това, което беше видял.

Изплашен, той излезе навън, мислите му препускаха. Заключи гаража с треперещи ръце, не искаше да оставя никакви следи от проникването. После забърза в нощта.