Мъртва като теб

41

Събота, 10 януари

Всеки път, когато си купуваше обувки, Дий Бърчмор се чувстваше малко виновна. Руди я окуражаваше да се облича елегантно, да изглежда добре! Като висш мениджър в „Американ & Ориентъл Бенкинг“, в луксозното седалище на компанията в Брайтън, където трябваше да работи пет години, за да закрепи филиала в Европа, нейният съпруг определено нямаше проблем с парите.

Тя беше горда с Руди и го обичаше. Обичаше амбицията му да покаже на света, че след финансовите скандали, които компрометираха банковата система в САЩ през последните години, все пак е възможно да се покаже някаква стабилност. Руди атакуваше британския пазар на ипотеки с хъс, като предлагаше сделки на купувачи, които не притежаваха друго недвижимо имущество и с които британските заемодатели не смееха да работят, защото все още бяха изплашени от финансовия срив. А тя играеше важна роля в това, във връзките с обществеността.

След като заведе децата на училище — осемгодишния Джош и шестгодишният Чейс — и преди да ги прибере оттам, тя трябваше да свърши доста работа из града. Руди ѝ бе поръчал да открие благотворителни кампании, на които компанията му да направи значителни дарения — и, разбира се, да получи значителна публичност като дарител на града. А тя обичаше тази си роля.

Беше доста добра в голфа, затова се включи в дамската секция на най-скъпия голф клуб в града, в Северен Брайтън. Стана член на най-влиятелния от многобройните Ротъри клубове в града, както и като доброволка в комитетите на няколко градски благотворителни институции, включително „Мартлет Хоспис“. Последният ѝ ангажимент беше в комитет, който набираше средства за приют за бездомни от Брайтън и Хоув. „Сейнт Патрик“ предлагаше дори капсули по японски модел за бездомните, както и за затворници, които бяха пуснати предсрочно и се опитваха да се адаптират в обществото.

Сега тя стоеше в малкия магазин и гледаше как продавачката опакова красивите сини обувки „Маноло Бланик“, после внимателно ги поставя в кутията. Нямаше търпение да се прибере у дома и да види дали подхождат на роклята. Знаеше, че ще изглеждат страхотно. Точно това ѝ трябваше, за да се чувства уверена следващата седмица.

После погледна си часовника: три и половина. По дяволите! Беше ѝ отнело повече време, отколкото предполагаше. Щеше да закъснее за срещата си в „Нейл Студио“ в Хоув, в другия край на града. Излезе забързано от магазина, като почти не забеляза странната на вид жена с изкривена руса коса, която се взираше в нещо на витрината на магазина.

Нито веднъж не се обърна назад, докато вървеше към паркинга.

Ако го беше направила, може би щеше да забележи, че въпросната жена я следва.