Мъртва като теб

В настоящето 13

Четвъртък, 1 януари

— Изглеждаш много разсеян тази вечер. Добре ли си, скъпи? — попита Клео.

Рой Грейс седеше на един от огромните червени дивани в дневната в къщата ѝ в наскоро преустроения индустриален квартал. А Хъмфри, който ставаше все по-едър и все по-тежък с всеки изминал ден, се беше настанил върху него. Черното кученце, разположено удобно в скута му, дърпаше подмолно нишки вълна от развлечения му пуловер, сякаш планираше да го разплете напълно, преди господарят му да е забелязал. И планът работеше, защото Рой беше завладян от страниците с бележки по операция „Худини“ и не забелязваше какво върши кучето.

Първото докладвано сексуално нападение в операция „Худини“ беше на 15 октомври 1997 година. Това беше нескопосано нападение над млада жена късно вечерта в тясна алея в Норт Лайн в Брайтън. Жената беше спасена от мъж, който разхождал кучето си. Нападателят не беше успял да свали бельото ѝ, но все пак бе отмъкнал една от обувките ѝ. Следващото, за нещастие, беше по-успешно. В края на същия месец една жена, която присъствала на бал в гранд хотела в нощта на Вси светии, беше нападната в коридора от мъж с женски дрехи. Беше открита от персонала едва на сутринта — вързана и със запушена уста.

Клео се бе свила на дивана срещу него, завита с пончо от камилска вълна над вълнени черни гамаши, и четеше за древните гърци за изпита по философия в Свободния университет. Навсякъде около нея бяха пръснати страници с напечатани и изписани на ръка бележки. Дългата ѝ руса коса се спускаше над лицето ѝ и тя я прибираше назад на всеки няколко минути. Грейс обичаше този жест.

На уредбата беше пуснат диск на Руари Жозеф3, по телевизора без звук вървеше „Тъндърбол“ и Шон Конъри тъкмо прегръщаше страстно една красавица. През седмицата след Коледа Клео бе започнала да копнее за кралски скариди с ориз и сега чакаха да им доставят вечерята — четвъртото им къри за пет дни. Грейс нямаше нищо против, но тази нощ бе решил да даде почивка на храносмилателната си система с малко обикновено пиле тандури.

На масата бе сложен един от коледните му подаръци от Клео — голям кръгъл аквариум, който трябваше да замести строшения от крадец миналата година. Неговият обитател, златна рибка, която Клео наричаше Риба Номер 2, делово изследваше водораслите и миниатюрния гръцки храм, като се стрелкаше насам-натам рязко и някак нервозно. До аквариума имаше купчина от три книги, които пък бяха подаръкът му за Коледа от Глен Брансън — „100 съвета за мъжа как да оцелее при бременност“, „Бъдещият баща“ и „Ти също си бременен, пич!“.

— Да, добре съм — каза той, като я погледна с усмивка.

Клео се усмихна в отговор и той почувства такъв внезапен прилив на щастие и покой, че му се прииска да можеше да спре времето. И този момент да трае вечно.

„Бих искал да съм с теб“, пееше Руари Жозеф под съпровода на акустичната си китара. Да, помисли си Грейс, и аз искам да съм с теб, скъпа моя Клео.

Искаше да си остане тук, на този диван, в тази стая, да се взира с любов в жената, която обичаше така силно, жената, която носеше тяхното дете, и никога, никога да не си тръгва.

— Днес е първият ден от новата година — каза Клео, взе чашата с вода и отпи. — Мисля, че трябва да спреш да работиш и да се поотпуснеш. В понеделник всички отново сме на работа.

— Така е, да се отпусна като теб — с учене?

— Ами да! Обичам да уча. За мен това не е работа. Това, което ти правиш, е работа.

— Някой трябва да каже на престъпниците, че не им е разрешено да действат по време на празници — каза той с усмивка.

— Точно така, и някой трябва да каже на старите хора, че не трябва да умират по време на коледната почивка. Това е антисоциално! Служителите в моргата също имат нужда от ваканция!

— Колко бяха днес?

— Петима — каза тя. — Горкичките. Е, всъщност трима бяха от вчера.

— Та значи все пак са проявили благоприличието да изчакат да мине Коледа.

— Но не са понесли мисълта за още една година.

— Надявам се никога да не ми се случва — каза той. — Да не мога да понеса мисълта за още една година.

— Чел ли си Ърнест Хемингуей? — попита тя.

Грейс поклати глава с ясното съзнание, че е доста по-невеж от нея. Не беше чел много.

— Той е един от любимите ми писатели. Някой ден ще те накарам да го прочетеш! Той пише: „Светът пречупва всеки и след това мнозина са по-силни на прекършените места.“ Така е и с теб. Ти си по-силен, нали?

— Надявам се, но понякога се чудя дали е така.

— Сега трябва да си по-силен от всякога, старши детектив. — Тя потупа корема си. — И двамата се нуждаем от теб.

— А пък мъртъвците се нуждаят от теб! — отвърна той остроумно.

— От теб също.

Това беше истина, помисли си той унило и отново погледна досието. Всички онези сини кутии и зелени касетки на пода в кабинета му. Повечето от тях представляваха жертви, които все още чакаха в гробовете той да изправи убийците им пред правосъдието.

Дали днешната жертва на изнасилване, Никола Тейлър, щеше да види мъжа, причинил ѝ това, изправен пред правосъдието? Или и тя щеше да си остане просто име на пластмасова табелка върху едно от онези студени досиета?

— Чета за един гръцки държавник, наречен Перикъл — каза Клео. — Той не е бил точно философ, но е казал нещо много вярно: „Онова, което оставяш след себе си, не е изписано на каменни монументи, а е втъкано в живота на другите.“ Това е една от многото причини да те обичам, детектив-суперинтендант Грейс. Ти ще оставиш много добро, втъкано в живота на другите.

— Опитвам се — каза той и отново сведе поглед към досиетата по случаите на Мъжа с обувките.

— Горкичкият ми, умът ти наистина не е тук тази вечер.

Той сви рамене.

— Съжалявам. Мразя изнасилвачи. Днес в Кроули беше доста неприятно.

— Не е нужно да говориш за това.

— А ти искаш ли да чуеш?

— Да, искам. Наистина искам да чуя. Искам да знам всичко, което научаваш за света, в който ще се роди нашето дете. Какво ѝ е сторил онзи мъж?

Грейс взе бутилката „Перони“4 от пода и отпи така, че я пресуши. Можеше да се справи и с още една. Но я остави и се замисли за изминалата сутрин.

— Карал я е да мастурбира с токчето на обувката си. Била е някаква скъпа дизайнерска обувка. „Марк Джоузеф“, или нещо подобно.

— „Марк Джейкъбс“? — попита тя.

Той кимна.

— Да. Така беше. Скъпи ли са?

— Той е един от водещите дизайнери. Значи я е накарал да мастурбира? Имаш предвид да използва токчето като дилдо?

— Да. Ти знаеш ли много за обувките? — попита той, леко изненадан.

Харесваше начина, по който Клео се облича, но когато бяха заедно, тя рядко се заглеждаше по витрините на магазини за обувки или бутици. А Санди го правеше постоянно и понякога дори го вбесяваше.

— Рой, скъпи, всички жени знаят много за обувките! Те са част от тяхната женственост. Когато една жена си сложи страхотни обувки, се чувства секси! Та значи той просто е гледал как тя прави това?

— С петнайсетсантиметрово токче, така каза — отвърна той. — Накарал я да го вкара цялото няколко пъти, като през това време се докосвал.

— Това е ужасно. Извратено копеле.

— И става по-лошо.

— Кажи ми.

— Накарал я да се обърне по корем и вкарал токчето в ануса ѝ. Е? Да спирам ли?

— Значи на практика не я е изнасилил? В общоприетия смисъл.

— О, направил го е, но по-късно. И имал проблеми с ерекцията.

След няколко секунди размисъл тя каза:

— Защо, Рой? Какво би накарало някого да направи такова нещо?

Той сви рамене.

— Говорих с един психолог тази сутрин. Но той не ми каза нищо ново. Изнасилването от непознат, каквото изглежда е това, рядко е свързано единствено със секс. По-скоро е свързано с омраза към жените и желание да властваш над тях.

— Мислиш ли, че има връзка между онзи, който го е направил и Мъжа с обувките?

— Затова чета досието. Може и да е съвпадение. Или пък да е имитатор. Може и да е същият изнасилвач.

— А ти какво мислиш?

— Мъжа с обувките правеше същите неща на някои от жертвите си. Той също имаше проблеми с ерекцията. И винаги взимаше едната обувка на жената.

— А взел ли е обувка от днешната жертва?

— Взел ги е и двете, както и дрехите ѝ. А ако се съди по нейните думи, може и да става дума за травестит.

— Е, значи има известна разлика.

— Да.

— Какво ти подсказва инстинктът? Какво ти подсказва полицейският нюх?

— Да не правя прибързани заключения. Но… — Той замълча.

— Но?

Рой отново се вгледа в досието.