Мъртва като теб

113

Неделя, 18 януари

Вечерта минаваше бавно за Рой Грейс. Седеше в кабинета си и гледаше схемата, на която беше описано семейството на Джеси Шелдън. Компютърът и мобилният ѝ телефон бяха в техническия отдел. Там бяха претоварени, не им достигаха хора, но въпреки това работеха и в неделя.

Единственият доклад, който бе получил досега, бе, че Джеси е била много активна в социалните мрежи — по това си приличаше с другата жена, която за малко не бе станала жертва на Мъжа с обувките в четвъртък следобед, Дий Бърчмор.

Така ли следеше жертвите си престъпникът?

Манди Торп беше активна във Фейсбук и в още два сайта. Но нито Никола Тейлър, която беше изнасилена в „Метропол“, нито Рокси Пиърс, имаха профил във Фейсбук или Туитър.

Пак се стигаше до единственото, което свързваше жертвите — бяха си купили наскоро скъпи обувки от магазини в Брайтън. Всички, освен Манди Торп.

Въпреки твърденията на Праудфут, Грейс продължаваше да смята, че Манди Торп не е изнасилена от Мъжа с обувките. Вероятно от имитатор или пък просто съвпадение на случаите.

Телефонът му иззвъня. Обаждаше се Майкъл Форман от Първа оперативна зала.

— Току-що пристигна доклад от хеликоптера, който е кацнал за презареждане, сър. Дотук не са намерили нищо, освен две възможни аномалии в циментовия завод.

— Аномалии ли? — учуди се Грейс.

Знаеше, че хеликоптерите имат оборудване за нощно виждане на борда, което можеше да засече човешки същества в пълен мрак или гъста мъгла по топлината на телата им. За нещастие обаче търсенето се затрудняваше заради засечени в мрака животни или всякакви топли предмети.

— Да, сър. Не са сигурни дали е човек — може да е лисица, язовец, улична котка или куче.

— Добре, изпрати екип да провери. Дръж ме в течение.

След половин час детектив Форман се обади отново. Една патрулна кола отишла до входа на циментовия завод, всичко било нормално. Триметровите врати с бодлива тел на върха били заключени и мястото било добре охранявано.

— Как е охранявано? — попита Грейс.

— С дистанционно наблюдение. Една брайтънска фирма с добра репутация „Съсекс Римут Мониторинг Сървисис“. Ако нещо се случи там, те ще го видят, сър.

— Чувал съм името — каза Грейс.

— И полицията ги използва. Мисля, че охранителната инсталация на вратите беше монтирана от тях.

— Да, точно така. — Като всички останали в града, той познаваше циментовия завод. Той беше един от жалоните на западната част на Брайтън и дори се носеха слухове, че по някое време ще го пуснат отново, след двайсет години разруха. Той беше огромен и се намираше в една каменоломна близо до Даунс, състоеше се от няколко сгради, които бяха по-големи от футболно игрище. Грейс дори не беше сигурен чия собственост е заводът сега, но нямаше съмнение, че на портите ще има табела.

За да го претърси, му трябваше съгласие от собствениците или заповед за обиск. А за да бъде претърсването ефективно, имаше нужда от голям екип. И трябваше да се работи на дневна светлина.

Записа си в бележника да се заеме с това на сутринта.