Мъртва като теб

85

Петък, 16 януари

Рой Грейс не изпадаше често в мрачни настроения, но на брифинга тази сутрин беше доста мрачен, особено като се имаше предвид, че не бе спал цялата нощ. Беше останал в залата с някои от хората си чак до един сутринта, за да прегледат всичко, което имаха за Мъжа с обувките — от миналото досега. После се прибра в къщата на Клео, но тя пък беше излязла преди минути, за да приберат мъртвец, открит в двора на една църква.

Поседя сам около час, пи уиски и пуши цигара след цигара. Не спираше да се чуди какво пропуска, докато Хъмфри хъркаше шумно до него. После препрочете доклада от техническия отдел. Техният интернет следовател беше открил цял куп сайтове за фетишисти, които си падаха по крака и обувки, както и чатове, форуми и профили в социалните мрежи. Бяха стотици. През последните шест дни той бе успял да разгледа само малка част от тях. Засега не беше открил нищо показателно.

Остави доклада с известно изумление. Реши, че явно води твърде затворен живот, но не беше сигурен дали би искал да споделя сексуалните си фантазии с напълно непознати. После си легна и опита да заспи, но умът му отказваше да намали оборотите. Клео се върна към четири и половина, изкъпа се, легна и заспа. Той винаги се чудеше как е възможно да се занимава с трупове в различен етап на разложение, а после да заспи без никакви проблеми. Вероятно способността ѝ да изключва ѝ помагаше да се справя с този вид работа.

След като полежа неспокойно още половин час и напълно се изтощи, той реши да стане и да се разходи по крайбрежната — да прочисти главата си и да се освежи за очакващия го ден.

А сега, в осем и половина, имаше ужасно главоболие и целият трепереше от свръхдозата кофеин. Но това не го спря да си налее още една чаша силно черно нес кафе, докато се настаняваше в претъпканата зала. Екипът му вече наброяваше повече от петдесет души.

Пред него лежеше сутрешният брой на „Аргус“, точно до купчина документи, на чийто връх се мъдреше доклад от Отдела за оценка. Това беше техният „Седмичен преглед“ на операция „Риба меч“. Току-що пристигнал.

„Аргус“ бяха публикували снимка на бял форд „Транзит“ на първата си страница, с надпис: „Подобен на използвания от заподозрения.“

В отделно каре, и с добър драматичен ефект, бяха изтипосали и фалшивата регистрационна табела, с молба всеки, който е видял този микробус между два и пет следобед вчера, да се обади в полицията или на „Ловци на престъпници“, спешно.

Собственикът на микробуса, чийто номер беше използван, не беше особено щастлив. Той бе декоратор, а не успял да напусне обекта, на който работеше, за да купи необходимите му материали, защото микробусът му не палеше. Но поне имаше перфектно алиби. От два до пет следобед вчера бил на пътя в компанията на полицай от пътна полиция, който източвал резервоара му и почиствал карбуратора. Според полицая някой бе изсипал пакет захар в резервоара.

Дали и това беше дело на Мъжа с обувките, зачуди се Грейс?

Единствената добра новина днес беше, че докладът на Отдела за оценка бе положителен. Съгласяваха се с всичко направено по случая — или поне през първите седем дни. Но бяха минали още девет дни. Следващият доклад щеше да дойде на двайсет и осмия ден. Грейс се надяваше дотогава Мъжа с обувките вече да е в ареста.

Сръбна от кафето, после стана и се обърна към хората си.

— Така — започна той, като прескочи обичайното встъпление, — супер се получи, нали? Освобождаваме заподозрян по обед и следобед имаме още едно нападение. Не съм много щастлив от това. Какво става? Дали сега Джон Къридж, или иначе казано, Мад, ни се смее. Проклетият „Аргус“ определено го прави!

Той вдигна вестника високо. Заглавието на първа страница гласеше:

Малцина се съмняваха, че нападателят, който беше чакал в колата на Дий Бърчмор вчера, е Мъжа с обувките. Мястото, както и потвърждението от лабораторията, че тампонът е напоен с хлороформ, също говореха за това. Колата беше при криминалистите, където щеше да остане няколко дни, за да я изследват за нишки от тъкани, косми, кожни клетки или други следи от нападателя, колкото и микроскопични да бяха.

Джон Къридж беше извън подозрение, защото адвокатът му го беше откарал в дома му, а съсед потвърди алибито му — че е бил на лодката си до пет и половина, когато е излязъл за нощната смяна с таксито.

Но имаше и нещо друго, нещо лично, което влошаваше още повече настроението на Рой Грейс. Майкъл Форман бе докладвал, че Пюи изобщо няма намерение да сътрудничи. Засега не успял да постигне никакъв напредък с него.

Изкушението да арестува Пюи беше много силно. Но пък думите на новия му шеф бяха още по-силни:

„Не трябва да го приемаш лично, нали знаеш?“ Трябваше да признае пред себе си, че ако арестува Пюи с такива нищожни доказателства, определено ще го направи по лични съображения. А ако арестува и после освободи още един заподозрян, щеше да изглежда, все едно се хваща за сламки. Затова той неохотно нареди на Форман да продължава.

И за да посипе още сол в раната, Ник Никол докладва, че е прегледал записа от камерата на кръчмата „Невил“. Образът бил лош и трябвало да го обработи, но се виждало как някой, който можело да е и Дарън Спайсър, пие там до малко след един и половина в новогодишната нощ. Това щеше напълно да оневини серийния обирджия за нападението над Никола Тейлър. Обаче Спайсър все още не бе сътрудничил за изясняване на алибито му по време на нападението над Рокси Пиърс, освен че твърдеше, че бил на надбягване с хрътки — само на петнайсет минути от дома ѝ. Не помагаше и за изясняване на алибито му за миналата събота вечерта, когато Манди Торп беше нападната във влакчето на ужасите на Брайтънския пристан.

Хронологията беше доста интересна според Грейс. Тя беше нападната към седем и половина следобед — един час преди да затворят приюта „Свети Патрик“, където спеше Спайсър. Той можеше да е извършил престъплението и да се е върнал в приюта навреме.

Но засега доказателствата бяха предимно косвени и не стигаха за арест. Някой умник като Кен Акот щеше да ги направи на дреп. Имаха нужда от много повече, а на този етап го нямаха.

— Добре — каза Грейс. — Искам да прегледаме всички факти, с които разполагаме. Първо — нашият анализатор установи, че всички известни жертви на Мъжа с обувките от деветдесет и седма, както и шестата вероятна негова жертва, Рейчъл Райън, са си купили нови дизайнерски обувки от магазини в Брайтън до седмица преди нападенията.

Неколцина кимнаха в знак на съгласие.

— Второ — три от нашите четири жертви през последните шестнайсет дни — включително мисис Дий Бърчмор — са направили същото. Изключение е Манди Торп. Засега я включвам в това разследване, макар да се съмнявам, че е нападната от същия човек. Но няма да се спираме на този въпрос сега.

Погледна към Джулиус Праудфут. Криминалният психолог му отвърна с леко враждебен поглед.

— Трето — мястото на вчерашното нападение пасва съвсем точно на онова, което предсказа нашият криминален психолог. Джулиус, вероятно ще искаш ти да обясниш.

Праудфут изпъчи важно гърди.

— Да, ами работата е там, че според мен далеч не знаем всичко. Имаме много предположения, но съвсем малко истински факти за Мъжа с обувките. Като начало той е много повреден човек. Подозирам, че сега е силно вбесен заради неуспеха си. Ако съм прав и си имаме работа с човек, малтретиран от майка си, той може да е наранен като дете, отблъснато от майка си. Дете би се нацупило, но възрастен ще реагира по съвсем различен начин. Според мен сега може да е много опасен и жесток. Вчера не е успял, но скоро ще успее.

— Със същата жертва? — попита Майкъл Форман.

— Не, мисля, че ще посегна на друга жена. Може да се върне при Дий Бърчмор след време, но не веднага. Мисля, че ще избере по-лесна мишена.

— Знаем ли как е мисис Бърчмор сега? — попита Бела Мой.

Клер Уестмор, служителката от отдела за сексуални престъпления, отговори:

— Много е травмирана, както може да се очаква. Има и друг проблем — как престъпникът е влязъл в колата ѝ, която е с най-модерната алармена система. Резервните ключове липсват от апартамента ѝ.

— Доколкото имам наблюдения, жените винаги си губят ключовете — каза Норман Потинг.

— А мъжете никога, нали? — сопна се Бела Мой.

— Бърчмор ги държали в чекмедже в къщата си — продължи Клер Уестмор, без да им обръща внимание. — А това повдига въпроса дали нападателят не е проникнал в къщата им, за да ги открадне. И двамата са изключително притеснени от тази вероятност.

— Проникване в къщата на жертвата! — обяви Праудфут с триумфална усмивка. — Мъжа с обувките би се насладил на това. То е част от удоволствието му.

— Вече знаем, че има подобни умения — каза Бела Мой. — Нападението над Рокси Пиърс и нахлуването в дома на жертвата пред деветдесет и седма го показват.

— Това е специалността на Дарън Спайсър — каза Глен Брансън. — Нали?

— Има и нещо друго, което може да се окаже важно — обади се Праудфут. — През деветдесет и седма всички пет нападения на Мъжа с обувките са ставали късно през нощта. При настоящата серия, ако изключим това на Нова година, нападенията се случват следобед или привечер. Това ме навежда на мисълта, че може да е женен, което пък обяснява защо е спрял с нападенията за известно време. Нещо в брака му се е объркало и той е започнал отново.

Детектив-сержант Бела Мой вдигна ръка:

— Съжалявам, но не разбирам логиката ви — защо това, че напада по-рано, говори, че е женен.

— Защото трябва да се прибере у дома вечер, за да не събуди подозрение — отвърна Праудфут.

— Или пък да не закъснее за вечерния час в приюта „Свети Патрик“ — обади се Бела.

— Вероятно е, да — заключи Праудфут. — Вероятно.

— Тогава как се е измъкнал на Нова година, ако е женен? — попита Майкъл Форман. — Някой провери ли апарата на таксито на Къридж? Дали няма да покаже къде е бил по време на нападението в „Метропол“?

— Говорих със собственика на таксито и поисках регистъра от 31 декември досега — отвърна Потинг. — На този етап нямаме достатъчно доказателства, за да конфискуваме таксито и да изследваме апарата.

— Какво ни трябва, според теб, Норман? — попита Рой Грейс.

— Обувките на жертвите, шефе. Или пък някаква улика, която да ги свързва с Къридж. Нямаме нищо такова засега. Не и ако не го арестуваме отново. Той създава впечатление на човек, който има някакво психично заболяване. Мисля, че е с форма на аутизъм.

— Това би ли изиграло някаква роля при обвинение в изнасилване? — попита Глен Брансън.

— Ще затрудни следствието значително — каза Грейс. — Ако поискаме психиатрична оценка, ще трябва да мине през цялата процедура. Детектив Потинг е прав. Нямаме достатъчно, за да го приберем отново.

— А успя ли да разбереш дали Къридж е возил някоя от жертвите?

— Показах му техни фотографии — каза той. — Твърди, че не е виждал никоя от тях.

Грейс се обърна към детектив Никол.

— Кога ще получиш изчистения запис от кръчмата „Невил“?

— Надявам се по-късно днес, сър.

Праудфут продължи:

— Аз поработих още по географския профил, защото мисля, че ще ни е полезно.

Той се обърна и посочи голяма карта на централната част на града, закачена за бялата дъска на стената зад него. На нея бяха начертани пет червени кръгчета.

— Вече ви представих модела на Мъжа с обувките през деветдесет и седма и настоящите нападения. След неуспешното първо нападение, първото изнасилване през деветдесет и седма става в гранд хотела. Първото докладвано нападение тази година е в хотел „Метропол“ — който е почти в съседство. Второто докладвано нападение от деветдесет и седма е било в къща на „Хоув Парк Роуд“, а второто от тази година е в къща на „Дроувуей“, на една пряка източно оттам. Третото нападение през деветдесет и седма е под пристана — тогава наричан Палъс. Сегашното трето нападение е във влакчето на ужасите на същия пристан. Четвъртото през деветдесет и седма е на паркинг на „Чърчил Скуеър“, а вчерашното е на паркинга зад гранд хотела. Само на няколкостотин метра на юг.

Замълча, за да подчертае важността на думите си.

— Петото нападение, ако детектив-суперинтендант Грейс е прав, е станало на „Истърн Терас“, точно до „Пастън Плейс“ и „Сейнт Джеймс Стрийт“. — Обърна се пак към картата и посочи петото кръгче. — Тъй като не разполагаме с нещо по-добро, предполагам, че следващото нападение на Мъжа с обувките ще стане някъде близо до това място. Сега той е наранен от провала си. Гневен е. Вероятно ще се придържа в зоната си на комфорт. — Праудфут посочи улицата над и улицата под „Сейнт Джеймс“. — „Истърн Роуд“ и „Марин Парейд“. „Марин Парейд“ има сгради само от едната страна и крайбрежна алея от другата. „Истърн Роуд“ е много подобна на „Сейнт Джеймс“. Доста улици се разклоняват от нея и мисля, че най-вероятно той ще удари тук тази нощ или утре. Предполагам, че ще е утре, защото улиците тогава ще са по-оживени и това ще му осигури по-добро прикритие.

— „Истърн Роуд“ е доста дълга — каза Форман.

— Ако имах кристално кълбо, щях да ви дам и номера на къщата — каза Праудфут със самодоволна усмивка. — Ноако аз ръководех тази операция, щях да концентрирам силите си там.

— Мислите ли, че вече е избрал следващата си жертва? — попита Грейс.

— Може аз да добавя нещо интересно по въпроса — обади се Елън Зорати. — Нещо, което трябва да видите.