Мъртва като теб

28

Четвъртък, 8 януари

Рокси Пиърс чакаше тази нощ от цяла седмица. Дермът беше в командировка и тя беше поканила Янис на вечеря. Искаше да се люби с него в собствената си къща. От тази мисъл се чувстваше прекрасно порочна!

Не го беше виждала от събота следобед, когато крачеше из апартамента му с новите си „Джими Чу“ и се чукаха, без да ги сваля, което направо го подлуди.

Беше прочела някъде, че женският комар така полудявал за кръв, че бил готов да направи всичко, за да се добере до нея — дори да знае, че ще умре.

Така се чувстваше тя по отношение на Янис. Трябваше да го види. Трябваше да го има, каквото и да ѝ струваше. И колкото повече беше с него, толкова повече се нуждаеше от него.

Аз не съм много добър човек, помисли си виновно, когато потегли към дома и натисна газта на сребристия си бокстър по мрачната, осеяна с улични лампи, претенциозна „Шърли Драйв“, покрай игрището на Хоув. После зави надясно по „Дроувуей“, после пак надясно, към нейната улица, и нагоре — към голямата, четвъртита модерна къща, която бяха построили, уединен рай в самия град, със задна градина, която граничеше с игрището на едно частно училище. Светлинките на алармената система се включиха, когато пое по късата алея.

Ама НИКАК не съм добър човек.

За такова нещо можеш да гниеш в ада. Тя бе отгледана като добра католичка. Беше възпитана да вярва в греха и вечните мъки в отвъдното. А си бе взела направо тениска с надпис и еднопосочен билет за вечните мъки с Дермът.

Той беше женен, когато се запознаха. Тя го примами да напусне жена си и децата, които обожаваше, след една изключително страстна афера, която ставаше все по-силна и по-силна в продължение на повече от две години. Влюбиха се лудо. Но след това, когато се събраха, магията бавно започна да се разсейва.

Същата тази силна страст избухваше в нея отново с Янис. И той беше женен, с две много малки деца. Най-добрата ѝ приятелка, Вив Даниелс, не одобряваше това, предупреди я, че ще си спечели репутация на разбивачка на бракове. Но тя не можеше да се спре, не можеше просто да изключи тези чувства.

Посегна към сенника, за да натисне бутона за вратата на гаража, изчака я да се вдигне и вкара колата в гаража, който изглеждаше огромен като пещера без беемвето на Дермът. Изгаси двигателя, взе торбите от „Уайтроуз“ от съседната седалка и слезе от колата.

Срещна Янис, когато Дермът я заведе на вечеря в ресторант „Солун“ в Брайтън. Янис дойде на тяхната маса, когато бяха приключили с храненето, почерпи ги с узо от заведението и не спря да я гледа.

Но всъщност гласът му я заплени. Страстта, с която говореше на своя развален английски за храната и за живота. Хубавото му небръснато лице. Косматите му гърди, които се виждаха под отворената почти до пъпа риза. Грубоватостта му. Той изглеждаше като човек без нито една грижа на този свят, спокоен, щастлив в кожата си.

И невероятно секси!

Когато отвори вратата към къщата и набра кода на тъчпада, за да спре писукането на алармата, не забеляза, че светна не обичайната лампичка, а друга. Тази беше за нощния режим само за долния етаж, като не включваше горния. Но днес умът на Рокси бе твърде зает в съвсем различна посока. Дали Янис щеше да хареса готвенето ѝ?

Мислеше да направи нещо просто: смесени италиански ордьоври, после пържоли и салата. И бутилка — или две — от безценната изба на Дермът.

Затвори вратата след себе си и повика котката:

— Шуши! Ехо, Шуши! Мама се прибра!

Това тъпо име беше идея на Дермът — така се казваше ресторантът, в който отидоха в Лондон на първата си среща.

Но ѝ отвърна само тишина, което не беше обичайно.

Обикновено котката идваше да я посрещне, отъркваше се в крака ѝ и я поглеждаше в очакване на вечерята си. Но този път я нямаше. Вероятно беше в градината. Още по-добре.

Рокси си погледна часовника, после и този в кухнята: шест и пет. Имаше по-малко от час, преди Янис да пристигне.

Бе изкарала поредния кошмарен ден в офиса, с притихнал телефон и изтичащ овърдрафт. Но тази нощ, поне за няколко часа, нямаше да ѝ пука за това. Нищо нямаше значение, освен времето, което щеше да прекара с Янис. Щеше да се наслади на всяка минута, на всяка секунда, на всяка наносекунда!

Изпразни торбите на кухненската маса, подреди покупките, взе една бутилка от безценното „Шато дьо Мерсо“ на Дермът и я сложи в хладилника. После отвори бутилка „Жевре Шамбертен“ от двехилядната, за да подиша виното. След това отвори капака на консервата с котешка храна, изсипа с лъжица съдържанието ѝ в купичката и я сложи на пода.

— Шуши! — извика тя отново. — Ехо, Шуши! Вечерята!

Забърза по стълбите, искаше да си вземе душ, да си избръсне краката, да си пръсне малко парфюм „Джо Малоун“, после да слезе и да приготви яденето.

Той чу от дрешника как тя вика котката и сложи качулката на главата си. После се заслуша в стъпките ѝ по стълбището. Целият беше напрегнат от вълнение. От очакване.

Беше потънал в червената мъгла на възбудата. Беше твърд като камък! Опита се да успокои дишането си. Гледаше я иззад копринените рокли, през закритите със завеси стъклени стени на дрешника. Тя беше толкова красива. Гладката ѝ черна коса. Небрежността, с която изрита черните официални обувки. После съблече синия си костюм. Сякаш го правеше за него!

Благодаря ти!

Тя свали бялата си блуза и сутиена. Гърдите ѝ бяха по-малки, отколкото си ги беше представял, но това нямаше значение. Ставаха. Доста твърди, но с малки зърна. И това нямаше значение. Той не си падаше толкова по гърди.

А сега бельото!

О, явно се бръснеше! Навсякъде, бе оставила само тънка ивица. Много хигиенично.

Благодаря ти!

Беше толкова възбуден, че от него капеше пот.

После тя тръгна гола през спалнята. Той чу съскането на душа. Това щеше да е подходящ момент. Но не искаше да е мокра и хлъзгава от сапуна. Пък и искаше да я види как се подсушава за него и вероятно как си слага малко парфюм — за него.

След няколко минути тя се върна в спалнята, увита с голяма хавлия, по-малка бяла хавлия бе увита на главата ѝ. После, внезапно, сякаш му устройваше частно представление, остави кърпата да падне от тялото ѝ, отвори единия дрешник и избра от лавиците чифт елегантни, блестящи черни обувки с дълги тънки токчета.

Джими Чу!

Едва сдържаше възбудата си, докато тя ги обуваше. Първо пъхна единия си крак, после другия, седнала на малкия фотьойл до леглото. Върза каишките, по четири на всяка обувка! После мина гола през стаята, като се оглеждаше, спря и започна да се върти пред голямото огледало на стената.

О, да, скъпа. Да! О, да! Благодаря ти!

Той се взираше в тясната ивица черни косми на пубиса ѝ, под плоския ѝ корем. Харесваше ги избръснати. Харесваше жени, които се грижат за себе си, които се грижат за детайлите.

Само за него!

Тя тръгна към дрешника, кърпата още беше на главата ѝ. Протегна ръка. Лицето ѝ беше на сантиметри от неговото, зад закритото със завеса огледало.

Той се приготви.

Тя отвори вратата.

Ръката му, в латексова ръкавица, се стрелна навън, и залепи тампона с хлороформ за носа ѝ.

Той се стрелна измежду висящите рокли като нападаща акула, хвана я за тила с другата си ръка, като продължаваше да притиска тампона към носа ѝ, докато тя се отпусна в ръцете му.