Мъртва като теб

В настоящето 24

Понеделник, 5 януари

Новосформираният екип по студените досиета беше част от главния криминален отдел, ръководен от Рой Грейс. Той се помещаваше в неподходящ офис в оперативната зала на първия етаж в Съсекс Хаус, с гледка към вътрешен двор, пълен с контейнери за боклук, генератори и конфискувани коли, които закриваха много от естествената светлина.

Рой Грейс винаги си мислеше, че малко неща на света могат да създадат толкова много бумащина като едно криминално разследване. Покритият със сив килим под беше отрупан с високи купчини от големи зелени касетки и сини картонени кутии, обозначени с имена на операции, както и със справочници, обучителни наръчници и един огромен том, който си стоеше самостоятелно на пода — „Практика на криминалното разследване“.

Почти всеки сантиметър от бюрата на трите работни станции беше покрит с компютри, клавиатури, телефони, поставки за папки, препълнени пластмасови табли, визитници, чаши и лични вещи. Лепящи се бележки бяха окичени почти по всичко. Две маси бяха буквално огънати под тежестта на натрупаните върху тях папки.

Стените бяха облепени с изрезки от статии за някои от случаите, фотографии и стари обяви за издирвани заподозрени, които все още не бяха открити. Едната снимка беше на усмихната тъмнокоса тийнейджърка с надпис отгоре:

Имаше и рисувани скици на жертви и заподозрени, компютърно генериран фоторобот на заподозрян в изнасилване, показан с различни шапки и качулки, с и без очила.

Ръководител на цялата тази инициатива със студените досиета и пряко отговорен пред Рой Грейс беше Джим Дойл, бивш детектив главен суперинтендант, с когото Грейс бе работил много години. Дойл беше висок, усърден човек, чийто външен вид даваше невярна представа за умствената му и физическа издръжливост. Той имаше твърде любезното излъчване на научен работник, а не на полицай. И все пак неговият невъзмутим маниер, търсещият му ум и прецизността, с която подхождаше към всичко, го правеха изключително ефективен детектив, който в трийсетгодишната си кариера бе допринесъл за разрешаването на много от най-сериозните престъпления в областта. Прякорът му в полицията беше Попай, като на адаша му, Джими Попай Дойл от филма „Френска връзка“.

Двамата колеги на Дойл бяха също толкова опитни. Имън Грийн, тих, сериозен човек, беше бивш шампион на Съсекс по шах за юноши под 16 години и сега беше гросмайстор. Все още играеше и печелеше турнири. Преди да се пенсионира на петдесет и девет и после да се върне в полицията като цивилен, той бе стигнал до чин детектив-суперинтендант в отдела за криминални разследвания на полицията на Съсекс. Другият беше Брайън Фостър, шейсет и три годишен, с късо подстригана коса и все още, въпреки възрастта си, хубави момчешки черти. Предишната година беше спечелил четири маратона в четири последователни седмици в различни страни. Беше се пенсионирал на петдесет и две и през последното десетилетие работеше в офиса на прокурора към Международния трибунал за военни престъпления в Хага. Сега се бе върнал у дома, нетърпелив да започне нов период в кариерата си.

Рой Грейс, с костюм и вратовръзка за първата си среща с новия помощник-главен началник по-късно тази сутрин, разчисти малко място на едно от бюрата и седна, като взе втората си чаша кафе за деня. Беше девет без петнайсет.

— Добре — каза той, като люлееше крака. — Хубаво е, че и тримата сте тук. Всъщност нека го кажа по друг начин — адски прекрасно е!

Те се ухилиха.

— Попай, ти си ме научил на почти всичко, което знам, затова не искам да седя тук и да те уча на „а, бе, ве“. Шефът — имаше предвид главен началник Том Мартинсън — ни даде доста щедър бюджет, но ще трябва да имаме резултати, ако ще искаме пак пари догодина. Което е кратък начин да ви кажа, че само така ще имате работа догодина.

Той се обърна към тях и добави:

— Ще ви кажа само нещо, което Попай ми каза, когато дойдох да работя с него през деветдесетте, тъкмо беше поел екипа по студените досиета — или както там ги наричаха тогава!

Това предизвика лек кикот. И тримата пенсионирани офицери знаеха какви главоболия създава вечно променящата се полицейска терминология.

Грей извади лист хартия от джоба си и започна да чете:

— Той каза, цитирам: „Преразглеждането на студени досиета представлява използване на съвременни криминалистични методи и технологии за разрешаване на минали престъпления, с главната цел да бъдат предотвратени бъдещи такива.“

— Радвам се, че си научил нещо от онези години, Рой — каза Джим Дойл. — Поне си запомнил нещо!

— Аха. Впечатляващо е, че си научил нещо от старото куче! — отбеляза саркастично Фостър.

Дойл не отвърна на закачката.

Рой Грейс продължи:

— Вероятно сте видели от сводките или във вестника, че една млада жена е била изнасилена в новогодишната нощ.

— В хотел „Метропол“ ли? — попита Имън Грийн.

— Точно така.

— Присъствах на първоначалния разпит на жертвата миналия четвъртък, на първи януари — каза Грейс. — Извършителят, явно преоблечен като жена, е вкарал насила жертвата в една хотелска стая под претекст, че има нужда от помощ. После, като е носил маска, я е вързал и е извършил блудствени действия, като е прониквал вагинално и анално в нея с токчето на обувката ѝ. После се е опитал да осъществи сексуален акт, но само с частичен успех. Това показва прилики с метода на действие на Мъжа с обувките от студените досиета от деветдесет и седма. В тези случаи той пак използваше различни дегизировки и претекст, че има нужда от помощ, за да прилъже жертвите си. После спря с нападенията — поне в Съсекс — и така и не беше арестуван. Имам резюме на този случай, което искам да прочетете с приоритет. Всички ще имате свой собствен случай за преразглеждане, но засега трябва да работите по този, защото ми се струва, че може да е от помощ за сегашното разследване.

— Имали някаква ДНК, Рой? — попита Джим Дойл.

— Няма семенна течност при никоя от жените, но три от жертвите казват, че е слагал кондом. Има влакна от дрехи, но нищо, което да ни води нанякъде. Няма кожа под ноктите, няма слюнка. Две от жертвите казаха, че нямал пубисно окосмяване. Този човек явно е бил доста внимателен, дори по онова време. Не е открита никаква ДНК. Само една обща връзка — всяка от жертвите си е падала по хубави обувки.

— Което покрива деветдесет процента от женското население — ако трябва да съдя по съпругата си — каза Джим Дойл.

— Точно така — отвърна Грейс.

— Ами някакви описания? — попита Брайън Фостър.

— Заради начина, по който са се отнасяли към жертвите на изнасилвания по онова време, нямаме много информация. Говорят за мъж със слабо телосложение, без много окосмяване, безличен говор и малка пишка. Цял уикенд четох досиетата по случаите на тези жертви и всички други тежки престъпления, извършени през този период — продължи Грейс. — Има още една жена, която според мен може да е жертва на Мъжа с обувките — вероятно последната му жертва. Казва се Рейчъл Райън. Изчезна рано сутринта на Коледа през деветдесет и седма. Бях дежурен, когато съобщиха за изчезването ѝ. Разговарях с родителите ѝ. Почтени възрастни хора, които бяха напълно объркани от това, че не се бе появила на коледния обяд. По всички свидетелства тя била почтена млада жена, на двайсет и две, здравомислеща, макар и потисната след раздялата с приятеля ѝ.

Той за малко да добави, че тя беше изчезнала от лицето на земята също като съпругата му Санди.

— Някакви теории? — попита Фостър.

— Не и от страна на семейството — отвърна Грейс. — Разговарях с двете ѝ приятелки, с които бе излязла на Бъдни вечер. Едната ми каза, че била направо луда по обувки. Купувала обувки, които далеч не ѝ били по джоба — дизайнерски обувки по няколко стотачки чифта. Всички жертви на Мъжа с обувките са носили скъпи обувки. — Той сви рамене.

— Не е кой знае каква следа, Рой — каза Фостър. — Ако се е разделила с гаджето си, може да се е самоубила. Коледа, сещаш се, тогава хората много преживяват подобни болки. Помня как се чувствах, когато бившата ми се изнесе три седмици преди Коледа. Бях почти стигнал до самоубийство — през деветдесет и втора беше. На Коледа се храних сам в проклетата закусвалня „Ангус“.

Грейс се усмихна.

— Възможно е, но от това, което научих за нея, не е много вероятно. Има и нещо, което смятам за важно — един съсед случайно погледнал през прозореца в три часа в коледната утрин — времето съответства идеално — и видял мъж да набутва жена в бял микробус.

— Записал ли е номера?

— Бил е много пиян, записал е само част от номера.

— Достатъчно ли е било за проследяване на микробуса?

— Не.

— Ти повярва ли му?

— Да. И още му вярвам.

— Не е много, нали, Рой? — каза Джим Дойл.

— Не, но има нещо странно. Днес дойдох по-рано, за да прегледам точно това досие преди срещата — и знаете ли какво? — Той се вгледа във всеки от тях.

И тримата поклатиха глави.

— Страниците, които търсих, липсваха.

— Че кой ще ги махне? — учуди се Брайън Фостър. — Все пак кой би имал достъп, за да направи такова нещо?

— Нали си бил ченге — каза Грейс. — Ти ми кажи. И после ми кажи защо.