Мъртва като теб

116

Понеделник, 19 януари

Светлината беше по-слаба, отколкото Джеси бе очаквала, което пък донякъде беше добре. Ако останеше напълно тиха и много, ама много внимаваше, можеше да измине на пръсти металната пътека и да погледне към микробуса.

Той си стоеше там — мръснобял, с отворена странична врата. Този вид микробуси бяха нещо като емблеми на хипи движението — любов, цветя и дрога. Беше чела за това.

Този извратеняк обаче не приличаше много на хипи.

В момента беше в микробуса. Дали спеше? Едва ли. Тя самата задряма няколко пъти в тъмното. Но веднъж почти извика, когато някакво животно се шмугна покрай ръката ѝ. После, щом се зазори и се появи слаба сивкава светлина, един плъх дойде да я огледа отблизо.

Тя мразеше плъховете и след тази поява забрави съвсем за умората си.

Какво ли мислеше да прави онзи сега? Какво ли се случваше навън? Не беше чула повече хеликоптера, така че може би не търсеха нея. Колко ли щеше да продължи всичко това?

Вероятно той имаше някаква храна в микробуса. Със сигурност имаше вода. Можеше да си седи там колкото си иска, ако не трябваше да ходи на работа или пък при някой, който го чакаше. Така или иначе тя самата нямаше да изкара още дълго без вода и храна. Чувстваше се много слаба. Определено по-слаба от вчера. И адски изморена. Но изпълнена с адреналин.

И с решимост.

Тя щеше да се омъжи за Бенедикт. Този извратеняк нямаше да ѝ попречи. Нищо нямаше да ѝ попречи.

Ще се измъкна оттук.

Вятърът днес беше силен и като че се усилваше все повече. Какофонията от звуци нарастваше. Добре, това щеше да ѝ помогне да се движи безшумно наоколо.

Внезапно чу яростен вик.

— ДОБРЕ, КУЧКО. ПИСНА МИ ОТ ТВОИТЕ ИГРИЧКИ. ИДВАМ. ЧУВАШ ЛИ? ЗНАМ КЪДЕ СИ И ИДВАМ!

Тя се върна на пръсти до наблюдателната си позиция и погледна надолу. Той беше там. Без качулка на главата и някаква червена превръзка на дясното око. Търчеше насам-натам, стиснал огромен гаечен ключ в едната ръка и малък нож — в другата.

Сега тичаше право към входа на силоза под нея.

После се разкрещя отново, гласът му отекваше силно, сякаш през фуния:

— О, МНОГО У МНО, КУЧКО. СТЪЛБА В СИЛОЗА! КАК Я ОТКРИ?

След няколко секунди тя го чу да се изкачва по металните скоби.