Мъртва като теб

В настоящето 43

Събота, 10 януари

Мад не харесваше пияни хора, особено пияни курви, които се качват в таксито му. И то толкова рано в събота вечер, когато бе зает да чете последните новини за Мъжа с обувките в „Аргус“.

Бяха пет пияни момичета, без палта, с оскъдни рокли, голи крака, изскочили от деколтетата гърди, татуировки и халки по пъповете. Беше януари, за бога! Не им ли беше студено?

Той имаше разрешително да вози само по четирима пътници. Каза им го, но те бяха толкова пияни, че не го чуха. Натъпкаха се в таксито на стоянката на „Ист Стрийт“, като крещяха, бърбореха, кикотеха се и му казаха да ги откара до кея.

Таксито се изпълни с миризми: „Рок енд Роуз“, „Фюъл фор Лайф“, „Ред Джийнс“, „Суитхарт“, „Шалимар“. Разпозна ги всичките. Аха. Особено „Шалимар“.

Парфюмът на майка му.

Каза им, че кеят е наблизо и при натовареното движение в събота вечер ще стигнат дотам по-бързо пеша. Но те настояха да ги вземе.

— Много е студено, за бога! — каза една от тях.

Беше дребна и пълна, парфюмирана с „Шалимар“, с огромна светла коса и полуголи гърди, които изглеждаха като надути с велосипедна помпа. Напомняше му малко на майка му. Нещо в дрезгавината на гласа ѝ, във формата на фигурата ѝ и в цвета на косата ѝ.

— Да — каза друго момиче. — Шибан студ е!

Едната запали цигара. Той веднага усети гадния дим. Това също беше забранено, каза ѝ го, като я погледна настойчиво в огледалото.

— Искаш ли да си дръпнеш, сладур? — попита тя, нацупи се и му подаде цигарата.

— Не пуша — отвърна той.

— Що, да не си малък? — каза друга и всички избухнаха в писклив кикот.

Той се изкуши да ги свали при останките на Западния пристан, на половин миля по-нататък по брега, само за да им даде урок друг пък да не рискуват прехраната на таксиметров шофьор. Но не го направи, само по една причина.

Заради обувките и парфюма на закръглената.

Особено му харесаха обувките. Лъскави „Джими Чу“ в черно и сребристо. Четвърти размер. Аха. Размерът на майка му.

Мад се зачуди как ли ще изглежда гола, само по обувки. Дали ще изглежда като майка му?

В същото време се запита дали тя има казанче с верига или с бутон. Но проблемът с пияните хора беше, че не можеш да проведеш с тях нормален разговор. Пълна загуба на време. Той шофираше мълчаливо и мислеше за обувките ѝ. Вдишваше парфюма ѝ. Гледаше я в огледалото. И все повече се чудеше как ли ще изглежда гола, дали както изглеждаше майка му навремето.

Зави по „Норт Стрийт“ и пресече „Стейн Гардънс“, изчака на светофара, после зави надясно и влезе в кръговото, преди да спре пред ярко осветения Брайтънски пристан.

Апаратът показваше само две лири и четирийсет пенса. А беше чакал на стоянката цели трийсет минути. Не беше голяма заработка. Не беше никак щастлив. И стана още по-нещастен, когато една от тях му подаде две лири и петдесет пенса и му каза да задържи рестото.

— Хм! — изсумтя той.

Собственикът на таксито очакваше добри пари в събота вечер.

Момичетата се заизсипваха от таксито, а той гледаше ту обувките „Джими Чу“, ту се озърташе дали наблизо има полицейска кола. Момичетата започнаха да проклинат студения вятър, оправяха косите си, пристъпваха на високите си токове, а после, като все още държаха вратата на таксито отворена, започнаха да спорят защо изобщо са дошли тук, а не са останали в бара.

Той се протегна назад и извика:

— Извинете, дами! — После затръшна вратата и потегли по крайбрежната. Таксито вонеше на „Шалимар“, на цигари и на алкохол. Малко по-нагоре спря на двойните жълти линии, до перилата на крайбрежната алея, и загаси двигателя.

В главата му бушуваха всякакви мисли. Обувки „Джими Чу“. Четвърти размер. Размерът на майка му. Вдиша жадно аромата на „Шалимар“. Наближаваше седем. И времето за чашата чай. Това беше много важно. Трябваше да я изпие.

Но в ума му сега имаше и още нещо, нещо, от което се нуждаеше повече.

Аха.