Мъртва като теб

101

Събота, 17 януари

Рой Грейс седеше в малката стая за разпит до Майкъл Форман, който също като него беше обучен за разпити на свидетели и заподозрени. Но в този момент никакво обучение не им помагаше. Джон Къридж не отронваше и дума. Благодарение, и не само, на хитрия си адвокат Кен Акот.

Касетофонът с три празни касети стоеше на масата. По стените бяха окачени две камери, които се взираха към тях като досадни любопитни птици. Атмосферата беше напрегната. Грейс се чувстваше ужасно. В този момент искаше да се пресегне през масата, да стисне Джон Къридж за врата и да измъкне истината от това малко лайно — без да му пука дали е с проблеми, или без.

Кен Акот ги беше информирал, че клиентът им е с форма на аутизъм. Джон Къридж, който настояваше да го наричат Мад, страдал от синдрома на Аспергер. Той информирал адвоката си, че гонил клиентка, която си тръгнала, без да плати. По всичко личало, че именно тя трябвало да бъде в ареста сега, а не клиентът му. Той бил дискриминиран и превърнат в жертва заради заболяването си. Къридж нямало да каже нищо без присъствието на лекар специалист.

Грейс реши, че всъщност иска да удуши Акот. Втренчи се в спокойния адвокат, издокаран с добре скроен костюм, риза и вратовръзка. Дори миришеше на одеколон. За разлика от клиента си — който също беше с костюм, вратовръзка и риза, но беше доста жалка гледка. Къридж имаше къса тъмна коса, сресана напред, и лице със странно изражение, което можеше да е и хубаво, ако очите не бяха толкова сближени. Беше слаб, с овални рамене и като че ли не можеше да стои неподвижно. Въртеше се като отегчен ученик.

— Сега е девет — каза Акот. — Клиентът ми се нуждае от чаша чай. Трябва да пие чай на всеки кръгъл час, точно на часа. Това е негов ритуал.

— Имам новини за клиента ви — каза Грейс, като се втренчи в Къридж. — Това тук не е „Риц Карлтън“. Ще получи чай по времето, когато тук се дава чай, а не когато той реши. Но ако клиентът ви си направи труда да ни сътрудничи — или вероятно ако неговият адвокат си направи този труд, — може и да си помисля дали да не подобрим обслужването.

— Вече ви казах, че клиентът ми няма да говори.

— Искам си чая — каза внезапно Мад.

Грейс го погледна.

— Ще го получиш, когато аз реша.

— Трябва да го изпия в девет.

Грейс се втренчи в него. Настъпи тишина, после Мад извърна очи към Грейс и каза:

— Вие каква тоалетна имате, с горно или долно казанче?

В гласа на таксиметровия шофьор се усещаше някаква уязвимост, нещо, което трогна Грейс. След като преди два часа научи за отвличането от Кемп Таун и за обувката на паважа, бяха постъпили още новини. Трийсет минути след отвличането един млад мъж бе дошъл да вземе годеницата си за официална вечеря. Тя не отворила вратата. Не отговаряла и на мобилния си телефон, който прехвърлял повикването на гласова поща.

Вече беше установено, че последният, който я е виждал, е инструкторът ѝ по кикбокс в местния фитнес салон. Тя била много въодушевена, очаквала с нетърпение вечерта, макар че според него изглеждала доста нервна заради предстоящата среща на годеника ѝ с родителите ѝ.

Може и да се е уплашила, помисли си Грейс. Но тя не изглеждаше момиче, което ще зареже годеника си и ще разочарова родителите си. От всичко, което научаваше, Грейс все по-малко харесваше развитието на нещата. И затова ставаше все по-гневен на този разпит.

Гневен от самодоволството на Кен Акот.

Гневен от факта, че този смотаняк се крие зад правото си да мълчи и зад състоянието си. Грейс познаваше дете със синдрома на Аспергер. Един негов колега и жена му, с които той и Санди бяха приятели, имаха син тийнейджър с това заболяване. Беше странно, но много сладко момче, обсебено от батерии. Не го биваше в общуването, нямаше нормални социални умения. Момче, което имаше затруднения в различаването на добро и зло и с някои аспекти на поведението си. Но сигурно бе в състояние да разграничи добро от зло, ако стане дума за изнасилване или убийство.

— Ти от тоалетни ли се интересуваш? — обърна се Грейс към Къридж.

— От тоалетни вериги! Имам колекция, мога да ви я покажа някой път.

— Да, ще ми е много интересно.

Акот се взираше убийствено в него.

— Не ми казахте — продължи Къридж. — Вашата тоалетна с горно или долно казанче е?

Грейс се замисли за миг.

— С долно.

— Защо?

— А ти защо харесваш женски обувки, Джон? — отвърна Грейс.

— Съжалявам — обади се Акот с напрегнат от ярост глас.

— Няма да позволя никакви въпроси.

Грейс не му обърна внимание и настоя:

— Секси ли ти изглеждат?

— Секси хората са лоши — отвърна Мад.