Мъртва като теб

1998 38

Четвъртък, 6 януари

— Работи ли? — попита той.

— Да, разбира се, че работи. Иначе ще го продавам ли, а? — Втренчи се гневно в слабия мъж с кафяв костюм, сякаш му беше нанесъл смъртна обида. — Всичко тук работи, мой човек, ясно ли е? Ако искаш боклуци, търси ги на улицата. Тук всичко е качествено. Всичко работи.

— Дано да е така. — Вгледа се в белия фризер, заврян между преобърнатите бюра, въртящи се офис столове и канапета, изправени в дъното на магазина за мебели втора ръка на Люис Роуд в Брайтън.

— Връщам ти парите, ако не работи, става ли? Трийсет дни гаранция, ако има проблеми, връщаш го.

— Значи искаш петдесет?

— Аха.

— Това ли е крайната цена.

— Всичко тук е с крайна цена.

— Давам ти четирийсет.

— В брой?

— Аха.

— Ще го вземеш ли ти? Не осигурявам доставка при тази цена.

— А ще помогнеш ли?

— Този микробус отвън твой ли е?

— Да.

— По-добре го премести, че тук има ченгета.

Пет минути по-късно той скочи в кабината на буса, само секунди преди ченгето да се появи. Запали двигателя и потегли рязко, за да се отдалечи от двойните жълти линии. Чу как новата му покупка подскочи на постелката от зебло на иначе голия метален под зад него и след миг се хлъзна, когато наби спирачки, за да се вмъкне в натовареното движение по кръговото.

Мина бавно покрай Сейнсбъри, после направи ляв завой на светофара, под виадукта, после напред, към Хоув. Към заключения гараж, където лежеше младата жена.

Младата жена, чието лице се взираше в него от първата страница на „Аргус“, от всяка сергия за вестници, под заглавието „Виждали ли сте тази жена?“. И след това името ѝ — Рейчъл Райън.

Той кимна на себе си.

— Да, точно така. Виждали сме я!

Знам къде е!

Тя ме очаква!