Мъртва като теб

59

Понеделник, 12 януари

Съсекс Скуеър беше едно от бижутата в архитектурната корона на Брайтън. Състоеше се от една права и две прекрасни овални редици с типични английски дву- и триетажни къщи, всяка с гледка към петакровите частни градини и Ламанша отвъд тях. Площадът бе построен за вилни домове с изглед към крайбрежието, за модерни и богати викторианци. Сега повечето сгради бяха разделени на апартаменти, но великолепието им не се беше изгубило в този процес.

Той караше бавно микробуса покрай високите импозантни фасади, всички боядисани в бяло, и проверяваше номерата. Търсеше номер петдесет и три.

Знаеше, че това е все още еднофамилна къща на пет етажа, с помещения за слугите на последния етаж. Хубаво жилище, каза си той и се замисли за статута на човек като Руди Бърчмор, вицепрезидент за Европа на „Американ енд Ориентъл Бенкинг“, и за неговата жена общественичка — Дий. Идеалният дом, за да се забавляваш със стил. За влиятелни хора. Които носят скъпи обувки.

Отново обиколи площада, разтреперан и непохватен от вълнение. Този път спря близо до къщата, като вкара колата в една пролука до пътя от страната на градините. Това беше добро място за спиране. Оттук виждаше колата ѝ и входната врата, но тя нямаше да го забележи нито от прозорец, нито от вратата.

Той беше невидим!

Беше научил, че някои неща са невидими за обитателите на света на богатите. Имаше невидими хора, като например метачите на улиците, чистачите на офиси и земекопачите. Имаше и невидими превозни средства — като колите на млекарите, белите микробуси и такситата. Дилърите на наркотици много използваха таксита, те никога не събуждаха подозрение късно през нощта. Но микробусът отговаряше по-добре на нуждите му в момента.

Той се усмихна, все повече се възбуждаше, дишането му се ускори. Още усещаше миризмата на „Армани Код“. Усещаше я толкова силно, сякаш целият микробус беше изпълнен с нея.

О, да, кучко! О, да! О, да!

Щеше да се наслаждава на този аромат, докато я караше да прави разни неща с онези обувки, и после, когато той щеше да прави разни неща с нея. Тя щеше да се поти от страх, а потта щеше да направи миризмата още по-силна.

Представяше си я как излиза от входната врата с онези сини обувки и мирише на „Армани Код“. Представяше си я как се плъзга зад волана на колата си. После паркира някъде, както бе направила в събота — на подземен паркинг.

Знаеше точно кога ще носи тези обувки. Беше я чул да го казва в магазина, когато ги купи. За специалния случай, за обяд в дамския клуб, където щеше да държи реч. Обяд, за който бе купила божествена синя рокля и… подходящи обувки.

Щеше да е хубаво, ако Дий Бърчмор излезе от дома си сега, помисли си той, само че нямаше да носи хубавите обувки днес.

Беше много удобно, че имаше раздел в уебсайта си за социалните ѝ ангажименти. Освен това имаше и фейсбук профил, където също ги обявяваше. И осведомяваше света за всичките си действия, час по час, в Туитър. Много полезно, наистина!

Тя беше потвърдила на уебсайта си и във Фейсбук, че следващият ѝ голям социален ангажимент е в четвъртък, когато ще държи реч на обяд на „Мартлетс“. Вече беше започнала да говори за това и в Туитър. Каймакът на дамското общество в Брайтън и Хоув щеше да присъства там. Един от почетните гости щеше да е съпругата на настоящия лорд-лейтенант, или кралския представител в Съсекс.

Обядът щеше да се проведе в гранд хотела, който имаше огромен подземен паркинг.

Наистина нямаше как да е по-удобно от това!