Мъртва като теб

58

Понеделник, 12 януари

В настроението на брифинга бе настъпила осезаема промяна. Рой Грейс усещаше внезапно въодушевление. Случваше се всеки път, когато се появяваше възможен пробив в разследването. И все пак той беше най-невъодушевеният член на екипа в този момент.

— Жалко, че не знаехме за това вчера — каза Глен Брансън. — Можехме да притиснем Спайсър.

Ник Никол кимна в знак на съгласие.

— Вече имаме достатъчно за арест, нали, шефе? — попита Майкъл Форман.

Грейс погледна към Елън.

— Знаем ли дали обувките са прибрани по-късно?

— Опасявам се, че не — отвърна тя. — Нямаме подобна информация.

— А дали е можел да изкара пари от тях? — попита Ник Никол.

— Със сигурност — отвърна Бела Мой. — Чисто нови „Шарл Журдан“ като тези — има много магазини за дрехи и обувки втора употреба, които биха ги купили — много по-евтино. Понякога пазарувам оттам. Можеш да направиш страхотни сделки.

Грейс я погледна за миг. Беше в началото на трийсетте, неомъжена, все още живееше с възрастната си майка и се грижеше за нея. Малко я съжаляваше, защото беше привлекателна жена, но като че ли животът ѝ се изчерпваше с работата.

— Десет процента от цената, така ли? — попита той.

— Не знам — но не плащат много. Вероятно двайсет лири, максимум.

Грейс се замисли. Тази нова информация определено беше достатъчна за арест на Дарън Спайсър. И все пак… не му се струваше правилно. Беше някак твърде очевидно. Разбира се, съвсем удобно престъпникът беше излязъл от затвора точно по времето на първото изнасилване, в навечерието на новата година. Дори още по-удобно — беше работил в хотел „Метропол“, където се беше случило. А ето че сега научаваха и че при последния си обир е отмъкнал обувките на жертвата. Но възможно ли беше да е толкова глупав?

И нещо още по-важно — Спайсър имаше минало на обирджия и търговец на наркотици. Прехранваше се, като нахлуваше в домовете на хората, разбиваше сейфовете им, отмъкваше бижута, часовници, сребро и пари. Досега нито Никола Тейлър, нито Рокси Пиърс бяха съобщили за нещо откраднато от домовете им, ако не се брояха обувките им, а в случая на Никола — и дрехите ѝ. Същото беше и при Манди Торп. Липсваха само обувките ѝ. Ако Спайсър не бе излязъл от затвора съвсем променен, в което Грейс дълбоко се съмняваше, тогава тези престъпления никак не съответстваха на неговия начин на действие.

Все пак как можеше да е сигурен, че Спайсър не е извършвал и други сексуални престъпления, за които не е бил заловен? Възможно ли беше да е Мъжа с обувките? Според проучването на Елън той е бил на свобода по време на изнасилванията. Но Мъжа с обувките беше нападнал и изнасилил жертвите си по особено жесток начин. Не беше се опитвал да ги целува. Да, начинът на действие не съответстваше.

Можеха да го арестуват. Това щеше да зарадва началството, но удоволствието щеше да е съвсем кратко. Какво щяха да постигнат след това с него? Как щяха да намерят убедително доказателство за обвинението? Нападателят беше носил маска и почти не беше говорил, така че нямаха описание на лицето му и особености на гласа. Не разполагаха дори със задоволителни данни за ръста му. Среден ръст, нищо повече. Слабо телосложение. Слабо окосмяване.

При прегледите беше установено, че нападателят не е оставил семенна течност в някоя от жертвите. Засега нямаха извлечено ДНК от косми или от пробите, взети под ноктите на жените — макар че беше още рано. Щяха да минат няколко седмици, преди мострите да бъдат изследвани, а те не можеха да задържат Спайсър толкова време, без да му предявят обвинение. Поне кралската прокуратура нямаше да сметне, че имат достатъчно доказателства за такова.

Можеха да го разпитат защо е взел обувките на Марси Калстад, но ако наистина той беше Мъжа с обувките, това само щеше да го накара да застане нащрек. Същият ефект щеше да има и един обиск на вещите му в приюта. От доклада на Ник и Глен изглеждаше, че Спайсър е достатъчно хитър и е отговарял предпазливо на въпросите им. Сега сигурно си мислеше, че няма опасност да го обвинят отново. Ако покажеха твърде голям интерес към него, можеше да изчезне. А Грейс се нуждаеше от резултат, а не от още дванайсет години затишие.

Замисли се за още няколко минути, преди да каже на Глен Брансън:

— Спайсър има ли кола или достъп до такава?

— Не останах с такова впечатление. Съмнявам се, шефе.

— Каза, че ходи винаги пеша, за да не харчи за автобус — добави Ник Никол.

— Но вероятно взима отнякъде кола, когато му потрябва — каза Елън Зорати. — Има няколко предишни обвинения за кражба на кола — едно за микробус и едно за частна кола.

Това, че не разполагаше с транспорт беше добре, помисли си Грейс. Улесняваше наблюдението му.

— Мисля, че ще постигнем повече, ако вместо да го арестуваме, просто го наблюдаваме. Знаем къде е между осем и половина вечерта и осем и половина сутрин, благодарение на полицейския час в приюта. Той е започнал работа в гранд хотела, така че знаем и къде е през уикендите. Ще назнача наблюдение — когато излиза от работа и дали напуска приюта нощем.

— Ако наистина той е нашият човек, Рой, а на мен така ми се струва — каза Праудфут, — е добре да действате по-експедитивно.

— Надявам се да ги накарам да започнат от днес — отвърна Грейс. — Сега е подходящ момент да споделиш мислите си.

Криминалният психолог се изправи и се приближи до бялата дъска, на която имаше голям лист хартия. На нея бяха начертани няколко линии с различно мастило. Той не бързаше да заговори, сякаш да покаже колко е важен.

— Матрицата на престъпленията на Мъжа с обувките и настоящия извършител е много подобна — каза той. — Тази графика показва свързващите фактори. Всеки цвят е различен аспект: география, време от денонощието, подход към жертвите, вид на нападението, външен вид на нападателя.

Той посочи всяка от линиите, после отстъпи встрани и продължи:

— Има много характеристики на престъпленията на Мъжа с обувките, които никога не са оповестявани, но все пак присъстват и в начина на действие на настоящия нападател. Това ме кара да заключа с известна сигурност, че има достатъчно свързващи фактори, за да предположим на този етап, че си имаме работа със същия човек. Един от най-значимите са името „Марша Морис“, което е използвано при регистрацията в гранд хотела през деветдесет и седма и в хотел „Метропол“ в новогодишната нощ — а това име никога не е оповестявано публично.

Той се приближи до друга бяла дъска.

— Освен това съм доста уверен, че нападателят е местен, или поне добре познава града, защото е живял тук в миналото.

Той бързо начерта с черен маркер няколко малки квадратчета в горната част на дъската и ги номерира от едно до пет, като не спираше да говори.

— Първото съобщено сексуално нападение на Мъжа с обувките е от петнайсети октомври деветдесет и седма. Ще го пренебрегна сега, за да се съсредоточим единствено върху успешните нападения. Първото е в гранд хотела рано сутринта на първи ноември деветдесет и седма. — Той написа „ГХ“ над първото квадратче. — Второто е в частен дом на „Хоув Парк Роуд“ две седмици по-късно. — Написа „ХПР“ над второто квадратче. — Третото е под пристана „Палас“, след още две седмици. — Написа „ПП“ над третото квадратче. — Четвъртото е на паркинга на „Чърчил Скуеър“ след още две седмици. — Написа „ЧС“ над четвъртото квадратче. — Вероятното пето нападение беше в коледната утрин, две седмици по-късно, на „Истърн Терас“ — макар да не сме сигурни, че е негово дело. — Написа „ИТ“ над петото квадратче. После се обърна към екипа, но гледаше Рой Грейс.

— Знаем, че и петте жени са си купили скъпи обувки от някой от магазините в Брайтън непосредствено преди нападенията. Мисля, че е възможно нападателят да познава тези магазини. Може и да е външен човек, пристигнал в града, разбира се, но не ми се струва вероятно. По принцип такива хора не се задържат наоколо, те нападат и после изчезват.

Грейс се обърна към Майкъл Форман, който оглавяваше екипа за външно разследване.

— Майкъл, бяхте ли в магазините, откъдето настоящите жертви са купили обувките си, за да видите дали имат камери?

— Направихме го, шефе.

Джулиус Праудфут нарисува един кръг над петте квадратчета.

— Трябва да отбележим, че нападенията са извършени в сравнително малка област от града. Сега да преминем към сегашните престъпления.

Взе червен маркер, начерта три квадратчета в долната половина на дъската, номерира ги от едно до три. После се обърна към публиката си и пак обратно към дъската.

— Първото нападение е станало в хотел „Метропол“, който, както знаете, е точно до гранд хотела. — Написа „ХМ“ над първото квадратче. — Второто нападение, приблизително седмица по-късно, става в частен дом на малка квартална улица, „Дроувуей“. — Написа „Д“ над второто квадратче.

— Третото нападение — признавам, че тук има разлики в начина на действие — става само два дни по-късно на пристана „Палъс“ — или Брайтънския пристан, както го наричат сега.

— Написа „БП“ над третото квадратче и се обърна отново към екипа. — „Дроувуей“ е съседна на „Хоув Парк Роуд“. Не мисля, че ни е нужна научна степен по ядрена физика, за да забележим географските съвпадения при тези нападения.

Детектив Форман вдигна ръка.

— Доктор Праудфут, това беше много умно наблюдение. А какво бихте ни казали за самия извършител, с вашия опит и компетентност?

Праудфут се усмихна, ласкателството уцели точно в G точката на егото му.

— Ами — започна той и плесна сърдечно ръце, — със сигурност е имал дисфункции в детството. Много вероятно е да е бил дете с един родител или да е отгледан в крайно религиозна, потискаща среда. Може да е бил обект на сексуално насилие от страна на родител или близък роднина. Вероятно е извършвал и по-дребни престъпления в миналото, като например е започнал с жестокост към животни в детството и кражби от съучениците си. Със сигурност е бил самотник с малко или никакви приятели.

Замълча за момент и се прокашля, преди да продължи:

— Вероятно още от ранното си юношество е бил обсебен от порнография с жестокости и е извършвал по-дребни сексуални престъпления — ексхибиционизъм, непристойно поведение, такива неща. След това е минал на проститутки и най-вероятно е предпочитал садо-мазо услуги. Сигурно използва и наркотици — най-вероятно кокаин.

Замълча за миг.

— Облича се с женски дрехи за маскировка, което говори както за фантазиите му, така и за факта, че е интелигентен и вероятно има перверзно чувство за хумор, което може да се окаже важно — при избора му на място на нападенията през деветдесет и седма и сега, както и в избора на часа. Фактът, че е така наясно с криминалистичните процедури, също показва, че е умен — и има познания или пряк опит в полицейската методология.

Детектив Ема-Джейн Бутууд вдигна ръка.

— Можете ли да предположите, ако той е Мъжа с обувките, защо би спрял за дванайсет години, а после е почнал отново?

— Не е необичайно. Има сериен сексуален насилник на име Денис Рейдър в САЩ, който спрял да напада дванайсет години, защото се оженил и създал семейство. Щял е да започне отново, когато се отегчил от връзката си, но за щастие е хванат, преди това да се случи. Това може да е сценарият и за нашия нападател. Но е възможно също така да се е преместил някъде, дори отвъд океана, и да е продължил с нападенията там. Сега се е завърнал.

След края на брифинга Грейс помоли криминалния психолог да дойде в кабинета му за няколко минути. После затвори вратата. Навън се вихреше буря и дъждът барабанеше по прозорците, когато той се настани зад бюрото си.

— Не исках да споря с вас пред колегите, доктор Праудфут — каза той твърдо, — но съм загрижен за третото нападение във влакчето на ужасите. Всичко в начина на действие е различно.

Праудфуд кимна със самодоволна усмивка, като родител, който се опитва да успокои дете.

— Какви са според вас ключовите различия, детектив-суперинтендант.

Грейс усети покровителствения тон и се подразни, но се опита да не го показва. Вместо това вдигна пръст и каза:

— Първо, за разлика от останалите жертви, Манди Торп не си е купила скоро обувките, използвани при нападението срещу нея — в това число включвам и Рейчъл Райън, за която все още не сме сигурни. Всички пет жени са си купили чисто нови скъпи обувки часове или дни преди да бъдат нападнати. При Манди Торп е различно. Тя е купила обувките преди няколко месеца, на ваканция в Тайланд.

Той вдигна още един пръст.

— Второ, мисля, че може да е важно, че за разлика от другите, Манди Торп е носила имитация на дизайнерски обувки — копия на „Джими Чу“.

— Моите уважения, Рой — не съм специалист в тези неща, но си мисля, че цялата идея на фалшификатите е в това да не се различават от оригинала.

Грейс поклати глава.

— Не става дума дали се различават. Той намира жертвите си в магазините за обувки. Трето, и много важно, не е карал Манди Торп да прави нещо с обувките си. Така действа той, упражнява властта си над жертвите.

Праудфуд сви рамене, което не показваше дали е съгласен.

— Младата жена е била в безсъзнание, така че не можем да знаем какво точно ѝ е направил.

— Вагиналните проби показват, че проникването е станало с кондом. Няма никакви признаци на вагинално или анално проникване с част от обувка.

— Може да се е наложило да избяга — отвърна Праудфут.

Грейс вдигна още един пръст и продължи:

— Вероятно. Четвърто, Манди Торп е пълна — направо дебела, честно казано. Всички предишни жертви са слаби.

Психологът поклати глава.

— Фигурата ѝ не е значим фактор. Той е бил на лов. Важно е времето. Преди Мъжа с обувките действаше през две седмици. Този първо направи интервал от седмица, после го свали до два дни. И двамата не знаем какво е правил през изминалите дванайсет години — може би сега е избухнал, ако е потискал желанието толкова време, или пък е натрупал увереност от факта, че все му се разминава. В едно съм сигурен — колкото по-уверен се чувства в престъпленията, толкова по-непобедим ще се чувства — и ще иска все повече.

— Днес по обяд имам пресконференция, доктор Праудфут. Много е важно какво ще кажа на нея. Искам информацията ни да е съвсем точна, така че да ни помогне да хванем нашия човек и да дадем на хората някакво усещане за сигурност. Ако съдя по вашата репутация, вие също бихте искали да изнесем най-точната информация — не бихте искали да кажем нещо погрешно, нали? Праудфуд поклати глава.

— Аз рядко греша, детектив-суперинтендант. Няма да сбъркате, ако ме послушате.

— Радвам се да чуя това — отвърна Грейс хладно.

— Вие сте стар професионалист, като мен — продължи Праудфут. — Оказва ви се всякакъв политически и икономически натиск — знам това, с всеки полицейски началник става така. И тук изниква въпросът — кое е по-лошото за обществото и потреблението? Да си мислят, че в града върлува един престъпник или че са двама? — Психологът се вгледа твърдо в Грейс и вдигна вежди. — Знам кое бих избрал, ако искам да защитя репутацията на града си.

— Не мисля да се ръководя от политиците при взимането на решение — отвърна Грейс.

— Рой, мога ли да ви наричам така?

Грейс кимна.

— Сега нямате работа с някой обикновен тъпак. Този тип е умен. Преследва жертвите си. Нещо в главата му го кара да прави едно и също всеки път, но той не е глупав и знае, че трябва да промени методите си. Сигурно доста ще се посмее, ако можеше да чуе разговора ни. Той не се наслаждава само на властта си над жените, той се наслаждава и на надмощието си над полицията. Всичко това е част от извратената му игра.

Грейс се замисли, бяха го учили да се вслушва в мнението на експертите, но да не се влияе от тях, винаги да си съставя собствено мнение.

— Разбирам какво имате предвид — каза той.

— Надявам се, че разбирате, Рой. Само погледнете биографията ми, ако имате някакви съмнения. Бих бил пределно ясен относно този извършител. Това е човек, който се нуждае от зона на комфорт, от някаква рутина. Придържа се към стария модел. Това е неговата зона на комфорт. Ще продължи да отвлича жертвите си от същите или подобни места. Ще има изнасилване на паркинг в центъра на града преди края на седмицата и обувките отново ще липсват. Можете да предадете това на пресата от мое име.

Самодоволството му започваше да дразни Грейс неимоверно много. Но той се нуждаеше от психолога. Нуждаеше се от всяка сламка, за която би могъл да се хване.

— Не мога да наблюдавам целия център на града — нямаме такива ресурси. Ако напълним центъра с униформени, това няма да ни помогне да го хванем. Само ще го принудим да действа другаде.

— Мисля, че вашият човек е достатъчно умен и дързък, за да го направи под носа ви. Може дори да се възбуди от това. И целия град да напълните с полиция, той пак ще напада.

— Много успокояващо — каза Грейс. — Тогава какво предлагате?

— Ще трябва вие да направите някакви предположения — и се надявам да имате късмет. Или пък… — Той замълча за миг. — В случая с Денис Рейдър в САЩ — един особено гнусен тип, който сам се нарича ВИУ — връзвам, измъчвам, убивам… Та хванали са го след дванайсет години затишие, когато местният вестник написал нещо за него, което той не харесал. Било е просто примамка…

— Какво са написали? — попита Грейс с внезапно събуден интерес.

— Мисля, че нещо относно мъжествеността на престъпника. Нещо в този смисъл. Но в едно можете да сте сигурен: вашият извършител следи много внимателно медиите, чете всяка дума в местната преса. Голямото его върви с опазване на собствената територия.

— Нали не смятате да го провокираме, за да извърши нещо още по-гадно?

— Не, не казвам това. Той е спрял с нападенията за дванайсет години. Бог знае какво е правил през това време. А сега напада отново. Предполагам, че се смята за недосегаем — най-умния, най-могъщия. И шумът в медиите и пресата доказва това. Създават демон от нашия Мъж с обувките, превръщат го в Чудовището на Брайтън и Хоув, и бинго — продажбите на вестниците скачат в цялата страна, както и рейтингите на предаванията. А всъщност си имаме работа с един гнусен извратеняк, саможивец с психични отклонения.

— Значи трябва да накараме местните вестници да напишат нещо унизително по отношение на мъжествеността му? Че има малка пишка или нещо такова?

— А какво ще кажете за истината — че не може да го вдигне — или пък да го задържи? Никой мъж не би харесал подобно нещо.

— Опасно е — отвърна Грейс. — Това може да го накара да побеснее.

— Той вече е достатъчно опасен, Рой. Но в момента е умен, пресметлив, не бърза, не прави грешки. Вбесиш ли го, ще го провокираш да изгуби контрол — така ще сгреши. А после ще го хванеш.

— Или ще ги хвана.