Мъртва като теб

105

Неделя, 18 януари

Джеси чу познатото стържене на страничната врата. После микробусът се разклати леко и тя чу стъпки до себе си. Тресеше се от ужас.

След миг беше заслепена от лъч светлина, насочен право в лицето ѝ.

Звучеше побеснял:

— Смърдиш. Смърдиш на урина. Подмокрила си се. Мръсна крава.

Лъчът се отмести от лицето ѝ. Тя погледна нагоре примигвайки. Сега той насочваше лъча към закачуленото си лице, нарочно, за да може тя да го види.

— Не харесвам мръсни жени — каза той. — Цялата си мръсна. Как очакваш да ми доставиш удоволствие, когато смърдиш така?

Тя го погледна умолително.

Моля те, развържи ме. Моля те, отпуши устата ми. Ще направя всичко. Няма да се боря. Ще направя всичко. Моля те. Ще направя каквото поискаш, а после ме пусни. Става ли? Съгласен ли си?

Изведнъж ужасно ѝ се допишка, въпреки че не беше пила нищо от цяла вечност и устата ѝ беше пресъхнала. Колко ли беше часът? От светлината, която за миг беше изпълнила вътрешността на буса, предположи, че вече е сутрин.

— Трябва да ходя на неделен обяд — каза той. — Нямам време да те чистя. Ще се върна по-късно. Много съжалявам, че не мога да те поканя. Гладна ли си?

Освети лицето ѝ с фенерчето.

Тя го молеше с очи за вода. Опита се да изрече думата със запушената си уста, да я изрече с гърлото си, но се чу само стон.

Много беше жадна. Цялата трепереше, опитваше се да не се напикае.

— Нищо не ти разбирам — да не ми пожелаваш „добър апетит“?

Тя пак изстена.

— Много мило от твоя страна! — каза той.

Тя отново го замоли с очи. Вода, вода.

— Сигурно искаш вода. Обзалагам се, че това се опитваш да кажеш. Работата е там, че ако ти дам, пак ще се напикаеш, нали така?

Тя поклати глава.

— Не? Е, ще видим. Ако обещаеш да си много добро момиче, може и да ти дам вода.

Тя продължи да се стиска. Но когато чу затварянето на вратата на микробуса, почувства топлата струйка да се разлива по слабините ѝ.