Мъртва като теб

108

Неделя, 18 януари

В моргата на Брайтън и Хоув течаха строителни работи. Причината беше, че повечето хора ядяха толкова много, че се докарваха буквално до гроба, а после се оказваха твърде дебели, за да бъдат вкарани във фризерите. Затова сега се монтираха нови, много по-големи фризери.

Не че имаше нужда от по-широк фризер за останките на жената, която лежеше на металната маса в центъра на подновената главна зала на моргата, в пет и половина следобед в неделя.

Дори след половин час тук Грейс все още не беше свикнал с ужасната миризма, а дишането само през устата не помагаше особено. Разбираше защо почти всички патолози пушат и работят над труповете с цигара в устата. Поне онези, които не си слагаха специален гел на горната устна. Но тази традиция като че ли бе умряла заедно с въвеждането на забраната за тютюнопушене преди няколко години. Сега сигурно бяха измислили нещо друго.

Той ли беше единственият тук, на когото му беше толкова неприятно?

Облечени с гащеризони, с маски и гумени ботуши, тук бяха служителят от съдебна медицина, криминалният археолог Джоан Мейджър, фотографът на криминалистите Джеймс Гартрел, който редуваше камерата с фотоапарата на всеки етап от прегледа на трупа. Тук бяха и Клео и помощникът ѝ, Дарън Уолъс, а в центъра на сцената — Надюшка де Санча. Полицейският патолог имаше руски корен и беше толкова поразително красива, че почти всеки мъж в полицията на Съсекс копнееше за нея — и обичаше да работи с нея, тъй като беше бърза и ведра.

Тук беше и Глен Брансън — не че присъствието му беше необходимо, но Грейс беше решил, че е по-добре да го ангажира с нещо, отколкото да го остави да страда за пагубната си раздяла.

Винаги беше странно да присъства на аутопсия на труп, когато Клео беше на работа. Тук тя му беше почти чужда, оживена, ефикасна и хладна. Е, от време на време му хвърляше по някоя усмивка.

От началото на аутопсията Надюшка усърдно взимаше проба от всеки сантиметър на кожата на трупа, прибираше я в отделна торбичка, с надеждата, че бъдат открити кожни или семенни клетки, невидими за просто око, или пък косъм или нишка.

Грейс се взираше в тялото като хипнотизиран. Кожата беше почти черна от разложението, мумифицирана. Дългата кестенява коса се беше запазила добре. Гърдите, макар и сбръчкани, ясно се забелязваха, както и пубисното окосмяване.

На тила имаше вдлъбнатина, явно от тежък удар или падане. Преди да премине към подробния преглед, само от видяното досега, Надюшка заключи, че раната е била смъртоносна.

Джоан обяви, че зъбите показват, че жената е към двайсетгодишна.

Възрастта на Рейчъл Райън.

Така ли би изглеждала Рейчъл Райън сега?

Мъртва като теб?

В опит да определи по-точно възрастта ѝ, Надюшка отстраняваше част от кожата на врата на трупа, за да открие ключицата. Джоан Мейджър гледаше внимателно.

Криминалният археолог внезапно се оживи.

— Да, вижте! Вижте ключицата! Няма и следа от сливане на междинната ключица. Това се случва около трийсетте. Затова можем да кажем с известна сигурност, че тя е доста под трийсет години — в началото на двайсетте. Ще мога да ви дам по-точни данни, когато разкрием по-голяма част от скелета.

Грейс се взираше в лицето на мъртвата, обзет от ужасна тъга.

Рейчъл Райън, ти ли си това?

Ставаше все по-сигурен в това.

Спомни си разговора с притеснените ѝ родители в онези ужасни дни след изчезването ѝ през деветдесет и седма. Спомняше си лицето ѝ, всяка черта, въпреки че бяха минали толкова години. Това усмихнато, щастливо, красиво лице: младо лице, пълно с живот.

Нима най-сетне те открих, Рейчъл? Твърде късно, знам. Съжалявам, че закъснях толкова много. Моля те, прости ми. Направих всичко по силите си.

ДНК тестът щеше да покаже дали е прав, а нямаше да е проблем да се снабди с проба. И патологът и криминалният археолог бяха изключително впечатлени от състоянието на трупа. Надюшка обяви, че бил по-добре запазен от няколкоседмични трупове, и обясни това с факта, че е била увита с два пласта найлон и погребана в суха почва.

В този миг тя взимаше проби от вагината, прибираше ги внимателно в отделни торбички, докато навлизаше все по-дълбоко.

Грейс продължи да се взира в тялото, в дванайсетте изминали години. И внезапно се зачуди дали един ден ще стои в някоя морга, ще гледа мъртво тяло и ще потвърди, че това е Санди.

— Забележително! — обяви Надюшка. — Вагината е напълно запазена!

Грейс не можеше да откъсне очи от трупа. Дългата кестенява коса изглеждаше почти неприлично добре запазена в сравнение със съсухрения скалп. Това, че косата и ноктите продължават да растат след смъртта, беше мит. Прозаичната истина бе, че кожата се свиваше. Всичко спираше при смъртта, освен паразитните клетки в тялото, които ликуваха заради факта, че мозъкът не може вече да изпраща антитела, които да ги унищожат. Така че, докато кожата ти се свива и сбръчква, разяждана отвътре, косата и ноктите се оголват все повече.

— О, Господи! — възкликна внезапно Надюшка. — Вижте какво имаме тук.

Грейс се обърна стреснат към нея. Тя държеше малък метален предмет с тънка дръжка. В края му висеше нещо. Първо Грейс си помисли, че е парченце откъсната плът.

После, когато се вгледа по-внимателно, осъзна какво е.

Презерватив.