Мъртва като теб

1997 21

Събота, 27 декември

Рейчъл се свести със сепване. Главата ѝ бумтеше. Изгубила ориентация за един жесток миг, тя си помисли, че е у дома, в леглото си и има страшен махмурлук. После почувства твърдия метален под. Постелката от зебло. Вдиша вонята на дизелово гориво. И реалността нахлу като с таран в съзнанието ѝ, събуди я съвсем и я изпълни с кълбящ се черен страх.

Дясното око я болеше ужасно. Господи, каква агония! Откога ли лежеше тук? Той можеше да се върне всеки момент и тогава щеше да види, че е освободила ръцете си. Щеше да ги облепи отново и вероятно да я накаже. Трябваше да освободи краката си и да избяга, веднага, докато още имаше шанс.

О, Господи. Моля те, помогни ми!

Устните ѝ бяха толкова пресъхнали, че се напукаха болезнено, когато се опита да ги раздвижи. Езикът ѝ беше като топка козина в устата ѝ. Тя се заслуша за миг, за да се увери, че все още е сама. Чу само далечна сирена и отново се зачуди, с искрица надежда, дали пък полицията не я търси.

Но как биха могли да я открият тук!

Превъртя се, докато не усети стената на микробуса, после се изтласка нагоре и започна да чопли с нокти тиксото, увито около глезените ѝ. Опита се да открие края на пластмасовата, покрита с дизелово гориво лента, за да я развие.

Накрая откри един край и бавно и внимателно го освободи, докато не отпра широка ивица. Започна да я развива със серия резки, разкъсващи шумове. После се смръщи от болка, когато най-сетне отлепи тиксото от глезените си.

Сграбчи прогизналата постелка от зебло, стана, протегна се и заразтрива краката си, за да възобнови кръвообращението си. После се запрепъва немощно към задната част на микробуса. Изкрещя от болка, защото босият ѝ крак стъпи върху нещо остро — гайка или пирон. Заопипва задните врати, за да намери дръжката. Откри вертикална метална пръчка и прокара ръце по нея, докато не стигна до дръжката. Опита се да натисне надолу. Не се случи нищо. Опита да я вдигне нагоре, но тя пак не поддаде.

Беше заключена. Сърцето ѝ се сви.

Не, моля те, не!

Обърна се и си проправи път към предната част на микробуса, накъсаното ѝ дишане отекваше в металните стени. Напипа гърба на седалката до шофьора, прехвърли се на нея и прокара пръст по прозореца, докато не откри ключалката. Стисна я колкото сили имаше и доколкото можеше с хлъзгавите си пръсти и дръпна.

За нейно облекчение тя изскочи лесно.

После заопипва за дръжката, дръпна я и бутна с все сили вратата, като почти се прекатури върху бетонния под навън. В същия миг лампичката в кабината на микробуса светна.

Сега, на това смътно сияние, можеше да разгледа своя затвор. Но нямаше кой знае какво за гледане. Само някакви инструменти, окачени на куки по голата стена. И една гума. Сграбчи постелката и забърза покрай микробуса към вратата на гаража. Сърцето ѝ бумтеше от страх. Внезапно постелката се закачи за нещо и когато я дръпна, се чу силен метален трясък, защото няколко предмета паднаха на пода. Тя се смръщи, но продължи, докато не стигна да плъзгаща се нагоре врата.

В средата на вратата имаше двустранна дръжка, свързана с жици за механизма в горната част. Рейчъл се опита да завърти дръжката, първо надясно, после наляво, но тя не помръдваше. Сигурно беше заключено отвън. Обзета от паника, тя дръпна жицата, но пръстите ѝ само се плъзнаха по нея.

В пълно отчаяние, Рейчъл блъсна вратата с рамо, без да обръща внимание на болката. Но нищо не се случи. Като скимтеше от страх и потъваше във все по-голямо отчаяние, тя опита отново. Чу се силен, отекващ тътен.

После още един.

И още един.

Моля те, Боже, някой трябва да чуе това. Моля те, Боже, моля те.

И тогава вратата внезапно започна да се издига, като я стресна толкова силно, че тя за малко да падне по гръб.

На силното сияние на уличната лампа отвън стоеше той и я гледаше с любопитство.

Тя се втренчи в него с абсолютен ужас. Очите ѝ се стрелкаха насам-натам, отчаяно се надяваше да види някой минувач. Чудеше се дали ще има сила да се втурне покрай него и да избяга.

Но преди да има този шанс, той заби юмрук точно под брадичката ѝ, главата ѝ се отметна назад така силно, че се удари с трясък в задната броня на микробуса.