Мъртва като теб

В настоящето 62

Вторник, 13 януари

Били Безгаджева седеше на маса до прозореца в кафенето и забиваше вилицата си в огромна вегетарианска салата от кресон и маруля, която преливаше от ръба на купата. Имаше чувството, че яде нечия прическа.

Дъвчеше замислено, извади айфона си и се вгледа в екрана му. Изрусената ѝ, дълга до раменете коса беше вързана на конска опашка с висящи кичури, точно както я бе видял последния път в магазина за обувки „Мариеле“, в събота.

Имаше хубавко лице, ако не беше странният крив нос, и беше облечена небрежно, почти развлечено — с безформена сива туника без ръкави над черно поло, джинси и маратонки. Щеше да ѝ даде възможност да се преоблече! Не можеше да понася жени с маратонки.

Явно Джеси Шелдън не се обличаше кой знае как за работа, или пък го правеше нарочно. Албумите ѝ във фейсбук показваха, че изглежда доста добре с пусната коса и хубави дрехи. Дори красива. Зашеметяваща. Много секси дама!

Пък и не беше съвсем без гадже, макар че в момента изглеждаше така, защото седеше сама на масата. Всъщност имаше 251 приятели, както той забеляза по-рано днес, когато за последно провери фейсбука ѝ. А един от тях, Бенедикт Грийни, ѝ беше годеник — е, макар че не бяха официално сгодени, както тя обясняваше на сайта си. Шшт! Не казвайте на родителите ми!

Беше добра в мрежата. Осведомяваше ежедневно приятелите си за всичките си дейности. Всеки знаеше какво ще прави тя в следващите три часа, в следващите шест, в следващите двайсет и четири часа, и през следващите няколко седмици. И подобно на Дий Бърчмор, тя се подвизаваше и в Туитър. В момента споделяше предимно за диетата си. „Джеси си мисли за един „Кит Кат“… „Джеси няма да хапне „Кит Кат“… „Свалила е половин килограм до днес!“… „По дяволите, днес е качила половин килограм! Ще трябва да яде само зеленчуци до края на седмицата“.

Тя беше добро момиче! Пишеше в Туитър доста повече от Дий Бърчмор. Последното беше отпреди час: „Продължавам диетата! Днес ще хапна нещо вегетарианско в „Лидия“, сега ми е любимото заведение!“

Сега пишеше нещо на айфона си. Може би отново в Туитър? Той обичаше да наблюдава жените си. Тази сутрин Дий Бърчмор беше на спа в хотел „Метропол“, получи пълна програма. Зачуди се дали да не пробва и той. Но се отказа. Имаше работа днес, всъщност изобщо не трябваше да е тук сега. Но пък му беше приятно! Как да устои!

Тя беше написала в Туитър: „Ще ида отново да видя онези обувки по обед — надявам се да са още там!“

Там бяха! Той беше видял как тя ги снима с телефона си, когато каза на продавачката, че ще си помисли, докато обядва. Беше я помолила да ѝ ги запази до два часа. Продавачката се съгласи.

Бяха убийствено секси! Черни, с каишки на глезените и дванайсет сантиметрови токове с метален цвят. Точно тези искала да носи на събитието, което щяла да посети с годеника си. Там той щял да се запознае с родителите ѝ.

Тя написа нещо на клавиатурата, после вдигна телефона до ухото си. След няколко мига лицето ѝ грейна.

— Здравей, Роз! Току-що ти изпратих снимка на обувките! Получи ли я? Да! Какво мислиш? Така ли? Наистина? Добре! Ще ида да ги взема! Ще ги донеса да ти ги покажа довечера, след скуоша! Кой филм ще гледаме? „Последна дестинация“? Супер!

Той се усмихна. Тя обичаше филмите на ужасите. Може би дори щеше да се наслади донякъде на малкото шоу, което планираше за нея! Макар че намеренията му не бяха точно да ѝ доставя удоволствие.

— Не, колата вече е наред, поправиха я. Ще взема храна за вкъщи. Ще му кажа да не ни слага водорасли. Миналата седмица забрави — продължи тя. — Да, добре, със соев сос. Ще го накарам да сложи повечко.

Неговият мобилен иззвъня и той погледна дисплея. От работата. Натисна червения бутон и го прехвърли на гласовата поща.

После се загледа в броя на „Аргус“, който беше купил току-що. Заглавието на първа страница крещеше:

ПОЛИЦИЯТА СЕ ПРИБЛИЖАВА ДО НАСИЛНИКА СЛЕД ТРЕТО ИЗНАСИЛВАНЕ В ГРАДА

Той се смръщи и започна да чете. Третото изнасилване бе станало през уикенда, на пристана, във влакчето на ужасите. Вестникът твърдеше, че така нареченият Мъж с обувките, който беше извършил четири, или вероятно пет, изнасилвания през деветдесет и седма и деветдесет и осма, както и вероятно още други, които не са били докладвани, се е завърнал. Детектив-суперинтендант Рой Грейс, главният разследващ полицай, твърдеше, че е твърде рано да се прави такова заключение. Те провеждаха няколко линии на разследване и той уверяваше читателите, че полицията на Съсекс е впрегнала всеки свободен ресурс за целта. Безопасността на жените в града била главният им приоритет.

Следващият абзац го накара да подскочи.

В ексклузивно интервю за „Аргус“ детектив-суперинтендант Грейс съобщи, че извършителят има сексуална физическа уродливост.

Не уточни каква точно, но каза, че включвала изключително малък член. Добави и че всяка жена, с която е имал някакви отношения, би запомнила тази му особеност.

Терапевт по психосексология каза, че подобен недъг може да доведе човек до опит да компенсира чрез насилие. Молим всеки, който смята, че познава такъв мъж, да се обади на телефон 0845 6070999 и да пита за разследващия екип по операция „Риба меч“, или да се обади анонимно на „Ловци на престъпници“.

Телефонът му иззвъня два пъти — със сигнала на гласова поща. Той не му обърна внимание, взираше се в страницата с нарастваща ярост. Сексуална уродливост значи? Това ли си мислеха всички за него? Е, може би детектив-суперинтендант Грейс страдаше от други недъзи — мозъчни. Той не беше успял да го залови дванайсет години и нямаше да успее и сега.

Малка пишка, голям мозък, господин Грейс.

Прочете отново статията, дума по дума, дума по дума. После отново и отново.

Приятелски женски глас с южноафрикански акцент го стресна.

— Ще поръчате ли вече, мадам?

Той погледна младата сервитьорка. После към съседната маса до прозореца.

Били Безгаджева си беше тръгнала.

Нямаше значение. Той знаеше къде да я открие. На паркинга на „Уитдийн Спортст Стейдиъм“, след играта на скуош тази вечер. Този паркинг беше хубав, открит и голям. Щеше да е празен по това време и тъмен като в рог. С малко късмет щеше да успее да паркира до малкия черен форд Ка на кучката.

Погледна към сервитьорката.

— Да, искам рамстек с картофки, да е алангле.

— Опасявам се, че това е вегетариански ресторант.

— Тогава какво правя тук, по дяволите? — каза той, напълно забравил да преправи гласа си.

Стана и изхвърча навън.