Мъртва като теб

103

Неделя, 18 януари

В полумрака Джеси отново чу вибрацията на телефона си. Беше много жадна и нямаше представа кое време е. Долавяше слаба сива светлина. Дали се зазоряваше? По едно време се унесе в дрямка, но се събуди със сепване, в паника, не можеше да диша през запушения си нос и се опитваше да си поеме дъх.

Раменете я боляха ужасно, защото ръцете ѝ бяха изпънати напред. Отвсякъде се чуваха шумове — потракване, скърцане, потропване, стържене. И с всеки нов звук тя се ужасяваше, че мъжът се връща, че може да се промъкне зад нея всеки момент. В ума ѝ постоянно бушуваше същински въртоп от страх и объркани мисли. Кой беше той? Защо я беше довел тук, където и да беше? Какво възнамеряваше да прави с нея? Какво искаше?

Не можеше да спре да мисли за филмите на ужасите, които я бяха плашили най-много. Опита се да ги прогони, да мисли за нещо хубаво. Например за последната им ваканция с Бенедикт на остров Наксос. За сватбата, за която мечтаеха, за бъдещия им съвместен живот.

Къде ли си сега, скъпи Бенедикт?

Вибрирането продължаваше. Четири позвънявания, после спря. Дали беше получила съобщение? Дали беше от Бенедикт? От родителите ѝ? Отново се опита да се освободи. Дърпаше се и трепереше, бореше се да разхлаби тиксото на китките си. Но не постигна нищо — само се мяташе болезнено, а раменете ѝ щяха да изскочат от ставите, блъска се в пода, докато не се изтощи напълно.

После можеше само да лежи, напълно безсилна, влагата по слабините и бедрата ѝ вече не беше топла и започваше да щипе кожата ѝ. Бузата също я сърбеше и тя отчаяно искаше да я почеше. И през цялото време се опитваше да преглъща жлъчката, която се вдигаше към гърлото ѝ и можеше да я задави. Да щеше да се задави, ако повърнеше при запушена уста.

Отново заплака, очите я смъдяха от солта на сълзите.

Моля ви, някой да ми помогне, моля ви.

За миг се зачуди дали да не се остави да повърне, да се задави и да умре. Да сложи край, преди онзи мъж да се върне и да извърши ужасните неща, които си беше наумил. Поне щеше да го лиши от удоволствието.

Но вместо това тя таеше вяра в мъжа, когото обичаше, затвори очи и се замоли за първи път от много време. Не можа да си спомни веднага думите на молитвата.

Тъкмо я изрече и телефонът ѝ иззвъня отново. Обичайните четири позвънявания, после спря. И се чу друг звук.

Познат звук.

Звук, от който се смрази.

Ревът на мотор.