Мъртва като теб

70

Сряда, 14 януари

— Цял съм в слух — каза Рой Грейс.

Но това, което чу от Джим Дойл, го накара да се вкамени. Напълно. След като най-сетне го смели, отвърна:

— Ти сериозно ли говориш, Джим?

— Абсолютно сериозно.

За деветнайсетте си години в полицията Рой Грейс се бе уверил, че колегите му са добри, почтени хора и с повечето му беше приятно да работи. Със сигурност имаше и по някой задник: някой като Норман Потинг, който поне беше добър детектив. Е, имаше и някои пълни смотаняци. Двама души обаче Грейс искрено не харесваше.

Първият беше неговата бивша шефка, Алисън Воспър, която като че ли от самото начало беше решила, че няма да се спогаждат. Вторият беше един детектив от лондонската полиция, който бе работил при тях за кратко миналата година и беше успял да вбеси всички. Казваше се Касиън Пюи.

Грейс се извини и излезе от залата, като затвори вратата зад себе си.

— Касиън Пюи? Сериозно ли говориш, Джим? Казваш, че той последен е взимал досието?

— Детектив-суперинтендант Касиън Пюи. Работи тук миналата есен, нали така? — каза Дойл. — Нали беше дошъл от Лондон да ти помага със студените досиета?

— Не да ми помага, Джим, а да ги поеме изцяло — и то не само студените досиета, а всичко. Това беше неговият план, с благосклонното съгласие на Алисън Воспър! Беше дошъл да изкльопа шибания ми обяд!

— Да, чух, че е имало известни търкания.

— Да, може и така да се каже.

Грейс се запозна с Пюи преди няколко години, когато онзи беше още детектив-инспектор. От Лондон бяха изпратили подкрепление на полицията в Брайтън по време на конгреса на лейбъристите. Грейс си имаше доста вземане-даване с Пюи и реши, че е изключително арогантен. После, за негово огромно изумление, миналата година Пюи се премести в управлението в Съсекс с чин детектив-суперинтендант, а Алисън Воспър му даде студените досиета на Грейс — както и ясен знак, че в бъдеще ще поема все повече от задълженията му.

Касиън Пюи си въобразяваше, че е много популярен сред жените. Имаше златиста коса, ангелски сини очи и постоянен загар. Все се контеше и ходеше наперено, като излъчваше власт. Винаги действаше, все едно той командва парада, дори и когато не беше така. Беше започнал да действа подмолно зад гърба на Грейс, за да разруши кариерата му, като се опита да възобнови разследването на изчезването на Санди — и да насочи подозренията към него. Когато се върна от пътуване до Ню Йорк през октомври, Грейс откри, че Пюи е сформирал екип, който да разкопае градината му в търсене на останките на Санди.

За щастие оказа се, че този път Пюи е стигнал твърде далеч. Напусна Съсекс и се върна в Лондон с подвита опашка.

След още няколко въпроса към Джим Дойл, Грейс затвори телефона и остана замислен известно време. Нямаше как да спомене това на екипа си на този етап от разследването. Разпитът на висш полицейски служител като заподозрян трябваше да се проведе дискретно, без значение какво беше личното му отношение към него.

Трябваше да го направи сам и щеше да е удоволствие.