Мъртва като теб

67

Вторник, 13 януари

Тук трябваше да е тъмно! Когато снощи провери, беше тъмно. Не беше минал и месец от най-дългата нощ в годината — беше едва 13 януари, за бога! В шест вечерта трябваше да е пълен мрак. Но проклетият паркинг на „Уитдийн Спортс Стедиъм“ беше осветен като коледна елха. Защо бяха избрали точно тази вечер за шибани игри на открито? Не бяха ли чували за глобалното затопляне?

А и къде беше тя, по дяволите?

Паркингът беше по-пълен, отколкото очакваше. Обиколи го три пъти с колата, да провери дали не е изпуснал малкия форд. Не, определено го нямаше.

Тя бе казала във Фейсбук, че ще се срещне тук с Джакс в шест без петнайсет. Както обикновено.

Беше видял снимки на Роз във фейсбук. Вижте снимки на Роз (121). Изпратете съобщение на Роз. Сръчкайте Роз. Роз и Джеси са приятели.

Рос беше доста секси лисичка, помисли си той. Трепач! На някои снимки беше издокарана за абитуриентския си бал.

Той се фокусира върху непосредствената задача и се взря през предното стъкло. Двама мъже минаха забързано пред него, понесли спортни сакове, навели ниско глави под дъжда. Влязоха в главната сграда. Не го видяха. Белите микробуси бяха невидими! Той се изкуши да ги последва вътре, да види дали някак не е пропуснал Джеси Шелдън и тя вече да е на корта. Беше казала нещо за колата си — че са я ремонтирали. Ами ако нещо се беше развалило отново и някой я е докарал, или пък е хванала автобус или такси?

Той спря микробуса напречно на редица паркирани коли, в позиция, която му позволяваше да наблюдава входа към рампата. Изключи двигателя и изгаси фаровете. Беше адски студена дъждовна нощ, което го устройваше. Никой нямаше да забележи микробуса, със или без осветление на паркинга. Всички бяха свели глави и бързаха да се наврат в колите си, на сухо. Всички, освен тъпите бегачи на пистата.

Той обаче беше подготвен. Вече си беше сложил латексовите ръкавици. Тампонът с хлороформ беше запечатан в торбичка в джоба на анорака му. Пъхна ръка вътре, да провери отново. Качулката беше в друг джоб. Провери и нея. Само едно нещо го притесняваше: надяваше се Джеси да си вземе душ след играта, защото не обичаше потни жени. Не обичаше миризмата на некъпана жена. Но сигурно ще се изкъпе, защото след това щеше да вземе китайска храна и после да гледа филм на ужасите с Роз.

Светлини на кола се приближиха към рампата. Той замръзна на мястото си. Тя ли беше? Запали двигателя, за да пусне чистачките.

Беше рейнджроувър. Фаровете му го заслепиха за миг, после се чу и ревът на двигателя. Не спря чистачките. Парното духаше топъл въздух.

Някакъв тип с торбести шорти и бейзболна шапка притича по паркинга, преметнал сак на рамото си. Говореше по мобилния. После се чу би-бип и фаровете на едно тъмно на цвят порше присветнаха, когато мъжът отвори вратата.

Нещастник, помисли си той.

Отново се вгледа в рампата. После погледна часовника си: шест и пет минути. Мамка му! Удари волана с юмруци. Чу слабо, но тънко пищене в ушите си. Понякога го получаваше — когато беше напрегнат. Защипа нос и наду бузи, но не помогна, свистенето се засили.

— Спри, мамка му! Спри!

То ставаше все по-силно.

Изключително малък пенис!

Джеси щеше да прецени това.

Отново си погледна часовника: шест и десет.

Свистенето беше по-силно от свирката на футболен съдия.

— Спри! — изкрещя той, целият трепереше. Погледът му се беше замъглил от гняв.

После чу гласове и скърцане на стъпки.

— Казах ѝ, че той е абсолютен нещастник!

— Тя казва, че го обича! Казах ѝ, че… какво???

Чу се рязък двоен сигнал. Той видя нещо оранжево да проблясва вляво от него. После чу как се отварят вратите на кола и след няколко мига се затръшват. Двигател избръмча, чу се тракане. Вътрешността на микробуса внезапно замириса на отработени газове от дизелов двигател. Той чу и рев на клаксон.

— Мамка му!

Клаксонът изрева отново, после пак, вляво от него.

— Мамка му! Шибай се! Шибай се!

Пред очите му се беше спуснала мъгла, умът му тънеше в мъгла. Чистачките скърцаха и прогонваха дъжда. Още хора идваха. И те бърбореха.

После клаксонът изрева отново.

Той се обърна гневно и видя просветването на мигач. Разбра какво става. Голям и грозен миниван се опитваше да обърне, а той беше паркирал точно пред него и го блокираше.

— Майната ти! Шибай се! — Запали мотора, включи на скорост, микробусът отскочи няколко метра напред и спря. Той усети, че главата му трепери, свистенето ставаше все по-силно, разкъсваше мозъка му на парченца. Отново запали двигателя. Някой чукаше по прозореца на вратата.

— Майната ти! — Превключи на първа и се стрелна напред. Продължи така, почти заслепен от гнева, и се спусна по рампата.

В мъглата от ярост не успя да забележи фаровете на малкия черен форд Ка, които се изкачваха по рампата и се разминаха с него.