Мъртва като теб

97

Събота, 17 януари

Изведнъж я видя. Идваше тичешком от ъгъла, стройна зелена фигура на фона на сивата нощ — поне така я видя през очилата за нощно виждане.

Обърна се и вече в паника огледа бързо улицата в двете посоки. Нямаше никой.

Той отвори страничната врата, грабна фалшивия хладилник с две ръце, стъпи на тротоара и изкрещя от болка.

— О, Боже, гърба ми, гърба ми!

Джеси спря, щом видя мъжа, облечен с анорак, джинси и с бейзболна шапка на главата, да стои с един крак на стъпалото на микробуса фолксваген, като едва удържаше някакъв хладилник.

— Господи! — извика той отново.

— Да ви помогна ли? — попита тя.

— Моля ви, бързо. Не мога да го удържа!

Тя забърза да му помогне, но когато хвана хладилника, се стресна — той съвсем не приличаше на хладилник.

Една ръка я стисна за врата и я блъсна в микробуса. Тя се плъзна по пода и удари главата си в нещо твърдо. Преди да успее да се съвземе, нещо тежко я прикова към пода и почти я смаза. После нещо гадно сладникаво и мокро се притисна към лицето ѝ, носът и гърлото ѝ започнаха да щипят, а очите ѝ се напълниха със сълзи.

Обзе я ужас.

Тя се опита да си спомни някоя хватка. Беше още начинаеща, но бе научила основното. Свий се, преди да ритнеш. Няма да имаш достатъчно мощ, ако не се свиеш. Свиваш крака към себе си, после ги изстрелваш. Кашляше, плюеше и се опитваше да не вдишва от отровната миризма, но вече усещаше замайването. Заби силно лакти в ребрата си и се превъртя настрани, пред очите ѝ всичко беше замъглено, опита да се освободи, като сви колене и изрита силно.

Усети как удря нещо. Чу изпъшкване. Нещо изтрака по пода. Изрита отново, освободи главата си и се изви. Вече беше по-замаяна и още по-слаба. Гадното сладникаво нещо отново се залепи за лицето ѝ, очите я засмъдяха. Тя се превъртя настрани, за да се освободи от него, ритна силно с двата крака и се почувства още по-замаяна.

Тежестта се надигна от нея. Тя чу как нещо се плъзга, после се затръшна врата. Опита да се изправи. Едно скрито от качулка лице се надвеси над нея, очите се взираха през процепите. Тя се опита да изпищи, но мозъкът ѝ работеше на забавени обороти и не успя да направи връзка с устата. Не се чу никакъв звук. Тя се взря в черната качулка, която се размазваше пред очите ѝ. Опитваше се да разбере какво ѝ се случва, но в главата ѝ всичко се въртеше. Почувства гадене и виене на свят.

После отново онази влажна и сладникава гадост.

Отпусна се безчувствена. Погълна я черен водовъртеж. Пропадаше все по-надълбоко в него. Спускаше се в черна пропаст.