Мъртва като теб

В настоящето 40

Събота, 10 януари

Беше забравил колко е хубаво. Колко е пристрастяващо! Мислеше си, че ще е само веднъж, за доброто старо време. Но това „веднъж“ веднага му отвори глад за още. И сега той жадуваше да иде отново.

О, да!

Възползваше се от студеното време, когато можеше да носи палто и шал, за да прикрие адамовата ябълка, да се разхожда свободно като една от многото елегантни жени в Брайтън! Харесваше роклята, която бе избрал — на Карън Милън, и палтото „Прада“ от камилска вълна, шалът на Корнелия Джеймс, голямата лъскава чанта и гладките черни кожени ръкавици! Но най-много от всичко му харесваше усещането да носи тези ботуши с мокър ефект. Да, днес се чувстваше прекрасно! Даже почти секси!

Мина по „Лейнс“, ръмеше леко. Но той беше добре облечен, защитен от дъжда и да, мнооого секси! Постоянно хвърляше погледи към отражението си във витрините. Двама мъже на средна възраст вървяха към него и единият го огледа одобрително. Той отвърна със закачлива усмивка, докато си пробиваше път през тълпата по тесните улици. Подмина модерен магазин за бижута, после един антиквариат, който имаше репутацията, че продава крадени скъпоценности на добри цени.

Мина покрай кръчмата „Главата на друида“, покрай „Пъмп Румс“, английския ресторант, пресече „Ийст Стрийт“ и зави надясно към морето, към „Пул Вали“. После зави наляво, пред ресторанта, който бе на мястото на старото кино „АБВ“ и стигна до целта си.

Магазинът за обувки се казваше „Ласт“.

Беше специализиран за дизайнерски обувки и зареждаше марки, по които той много си падаше: „Еска“, „Томас Мърфи“, „Хети Роуз“. Вгледа се в изложеното на витрината. В красивия деликатен японски мотив на едни „Амиа Кимонос“. В чифт „Томас Мърфи Генезис“, кафяво-зелени официални обувки със сребърни токчета. В кафяви велурени „Еска Лупс“.

Магазинът имаше дървен под, канапе с щампована дамаска, столчета за проба на обувки и окачени по куки дамски чанти. В момента имаше само една клиентка. Елегантна, красива жена към четирийсетте, с дълга бухнала руса коса и ботуши от змийска кожа на „Фенди“. Пети размер. Подходяща чанта „Фенди“ висеше на рамото ѝ. Беше облечена убийствено!

Носеше дълго черно палто с висока обърната яка и пухкав шал на врата. Закачливо чипо носле. Розови устни. Нямаше ръкавици. Той забеляза брачната халка и годежния пръстен с голям камък. Може би беше женена, но можеше и да е разведена. Можеше да е всякаква. Трудно беше да се каже. Но той знаеше едно.

Беше негов тип! И още как!

Държеше една обувка „Трейси Нулс“ ТН 29, с катарама. Беше от бяла, перфорирана кожа с тъмносив изрез. Приличаха на обувки, които Джанет Лий може би беше носила в офиса, преди да открадне парите в „Психо“. Но не бяха секси! Бяха нещо като ретро реквизит за Мис Америка. Не ги купувай, подтикна я наум! Недей, недей!

Имаше толкова много по-секси обувки и ботуши на витрината. Той ги огледа, бяха разкошни — формите, извивките, каишките, шевовете, токчетата. Представи си тази жена гола, с такива обувки. И прави каквото той ѝ каже.

Не купувай тези обувки!

Слава богу, тя ги остави обратно. После се обърна и излезе от магазина.

Когато мина покрай него, той усети гъстия облак „Армани“, който витаеше около нея като собствен озонов слой. После тя спря, извади малък черен чадър от чантата си, вдигна го и го отвори. Имаше стил тази дама. Увереност. Определено беше негов тип, определено. И държеше чадъра като жезъл, само за него, за да може да я проследи по-лесно в тълпата!

О, да, мой тип жена!

Съобразителна жена!

Последва я, когато тя тръгна уверено напред. Имаше нещо хищническо в походката ѝ. Тя беше на лов за обувки. Без съмнение. Което беше добре.

Той също беше на лов!

Тя спря рязко на „Ийст Стрийт“ и се вгледа във витрината на „Ръсел и Бромли“. После пресече към „Л. К. Бенет“.

След миг той почувства силен удар, чу се гръмка псувня и той се озова на мокрия тротоар. Чувстваше силна болка в лицето, сякаш стотина пчели го жилеха едновременно. Една пластмасова чаша от „Старбъкс“ се търкаляше към него, а от нея се изливаше тъмнокафява течност. Усети студен полъх по главата си и с ужас осъзна, че перуката му е паднала.

Грабна я и я нахлупи на главата си, без да му пука как точно изглежда. Пред него се извисяваше огромен мъж с бръсната глава и татуировки.

— Педераст! Що не гледаш къде вървиш бе, мамка му?

— Майната ти! — изкрещя той, напълно забравил да преправи гласа си. Изправи се, притиснал русата перука, и се запрепъва напред. Усещаше миризмата на горещото кафе, което се стичаше неприятно по врата му.

— Шибан педал! — извика онзи зад него, когато той се затича и заобиколи група японски туристи, без да изпуска от поглед подскачащия чадър на жената в далечината. За негова изненада тя не спря да погледне витрината на „Л. К. Бенет“, а се насочи право към „Лейнс“.

Тя пое наляво и той я последва. Мина покрай една кръчма и покрай още един магазин за бижута. Зарови в чантата си, извади кърпичка и попи кафето от попареното си лице. Надяваше се да не е размазало грима му.

Русата пресече забързано „Шип Стрийт“ и зави надясно, после веднага наляво, към един пешеходен район със скъпи магазини за дрехи: „Дюк Стрийт“.

Добро момиче!

Тя влезе в „Профайл“, първият магазин вдясно.

Той се вгледа във витрината. Но не в изложените обувки и ботуши, а в собственото си отражение. Нагласи дискретно перуката. После се вгледа по-внимателно в лицето си, но май всичко беше наред: гримът му не беше размазан.

Потърси русата с очи. Тя седеше на кресло, наведена над блекбърито си, и набираше нещо на бутоните. Една продавачка се появи с кутия за обувки, отвори я с жест, с какъвто горд сервитьор би вдигнал капака от специалитета, и предостави съдържанието ѝ за инспекция.

Русата кимна одобрително.

Продавачката извади синя сатенена обувка с висок ток на „Маноло Бланик“, с квадратна диамантена катарама.

Той гледаше как русата си сложи обувката, стана и направи няколко крачки по пода, взирайки се в отражението си в огледалата. Явно ѝ хареса.

Той влезе в магазина и започна да разглежда, като вдишваше коктейла от аромат на кожа и парфюм „Армани“. Гледаше русата с ъгълчето на окото си, гледаше я и слушаше.

Продавачката я попита дали би искала да изпробва и лявата обувка. Русата каза, че иска.

Докато тя крачеше по дебелия килим, продавачката — стройно момиче с тъмна коса и ирландски акцент — се приближи до него и попита дали би могла да помогне. Той ѝ каза с най-тънкия си глас, че само гледа, благодаря.

— Ще изнасям важна реч следващата седмица — каза русата с американки акцент. — Ще е следобед. Купих си божествена синя рокля. Мисля, че синьото е подходящо за дневно събитие. Какво мислите?

— Синьото много ви отива, мадам. Съдя по обувките. И е много подходящо за през деня.

— Да, хммм. И аз мисля така. Трябваше да донеса и роклята, но мисля, че тези ще ѝ подхождат.

— Те подхождат на много оттенъци на синьото.

— Така е.

Русата се вгледа в отражението си и почука с нокът по зъбите си. После каза вълшебните думички:

— Взимам ги!

Добро момиче! Тези обувки бяха готини. Красиви. Бяха много класни. И което беше по-важно — имаха дванайсетсантиметрови токчета.

Идеално!

Харесваше му и акцентът ѝ. Дали беше от Калифорния?

Той се обърна към щанда, докато се извършваше покупката, и се заслуша напрегнато, като се преструваше, че разглежда чифт кафяви пантофи.

— В клиентския ни списък ли сте, мадам?

— Мисля, че не.

— А бихте ли искали да ви включа в него — така ще ви уведомяваме предварително за разпродажбите. Ще получите и клиентски отстъпки.

Тя сви рамене.

— Разбира се, защо не?

— Бихте ли ми казали името си, госпожо.

— Госпожа Дий Бърчмор.

— А адресът ви?

— „Съсекс Скуеър“, петдесет и три.

„Съсекс Скуеър“. В Кемп Таун, помисли си той. Един от най-красивите площади в града. Повечето от еднотипните къщи около него бяха разделени на апартаменти. Трябваше да си доста богат, за да притежаваш цяла къща там. Трябваше да си богат и за да си купиш такива обувки. Както и чантата, която вървеше с тях и която тя сега галеше — точно както той щеше да гали нея самата съвсем скоро.

Кемп Таун, значи. Мястото му беше добре познато.

Имаше хубави спомени оттам.