Жътварят на сърца

20.

— Това е синът ми Майлс.

— Здрасти, Майлс.

Д-р Чисто Бял Кон — беше индианка — хирург по трансплантации в университета „Уошингтън“. На ревера на голямата за нея престилка беше закачена метална табелка с името й и инициалите на болницата. На около 35 години, тя изглеждаше млада за практикуващ лекар. Имаше насмешливи, кафяви очи. Винаги, когато Болд говореше, свиваше устни и го гледаше с такова внимание, сякаш се прицелваше в него. Болд си помисли колко ли социални бариери е трябвало да преодолее тази жена, за да стигне дотук.

— Оставихме Майлс три дни в детските ясли, но забелязахме този странен поглед — каза той. — Имате ли деца?

— Две.

— Тогава разбирате какво искам да кажа.

— Не.

— Виждате ли как гледа? — попита я Болд, като посочи сина си. — Този блясък в очите? Ето, това е нормалното му състояние. А след яслите — той махна с ръка пред собственото си лице, за да предизвика желаната промяна, — няма го. Само този безжизнен поглед, сякаш вкъщи няма никой.

Тя се ядоса.

— И двете ни деца минаха през яслите, но никога не съм забелязала нещо подобно.

— Като хирург налагало ли ви се е някога да отделите крак от нечия уста?

Тя се усмихна.

— Не, за щастие. — После каза: — Добре че сте полицай. Изглежда, че държите в ръце един клептоман. — Майлс беше взел една автоматична писалка от бюрото й. Изглеждаше скъпа.

Болд я измъкна от ръцете му и я остави на мястото. Майлс отново я грабна. Баща му отново я взе и му пъхна биберона в устата.

Кабинетът й беше пълен с книги и вестници. Той започна да се безпокои да не би тя да се окаже от зубрачите с безброй дипломи, които говорят прекалено много, но не казват нищо съществено.

— Искам ви представя една хипотетична ситуация — обясни Болд. — Занимавам се с разследване, което се отнася повече до вашата сфера, и затова не знам по кой път да тръгна.

— Трябва да надушите нещо.

— Точно така.

— Ще направя каквото мога.

— Да предположим, че сте хирург по трансплантации, каквато всъщност сте, и по една или друга причина се нуждаете от много пари.

— Просто съм фалирала.

— Да, фалирала сте и научавате, че в чужбина, а може би и тук, в тази страна, в този град, има хора, които биха платили много пари за някои органи.

— Няма доказателства, че в тази страна…

Той вдигна ръка, за да я прекъсне.

— Доколкото разбрах, при трансплантирането на един бъбрек, например, донорът трябва да бъде с нулева кръвна група.

— Не е точно така. За предпочитане е кръвната група на донора да бъде същата, като тази на реципиента.

— А когато органът е предназначен за продан? — осведоми се той.

Тя отново се наежи.

— Да, наистина органите от донори с нулева кръвна група биха се продавали по-лесно. Нулевата е най-разпространената и вероятността органите с такава кръвна група да бъдат отхвърлени от организма на реципиента е много по-малка, отколкото при която и да било друга кръвна група.

— Така че, ако сте на мястото на жътваря…

— На доставящия хирург — поправи го тя. — Не обичам думата жътвар.

— И аз не я обичам — съгласи се той. — Като доставящ хирург как бихте открили потенциален донор с нулева кръвна група?

— Доставящият хирург търси сред починали хора. Първият източник, към който бих се обърнала, ще бъде болничната морга, бюрото на съдебния патолог или която и да е друга морга.

Болд си водеше бележки. Майлс извади биберона и го хвърли през бюрото към д-р Чисто Бял Кон. Тя го хвана, избърса го и му го подаде. Това се хареса на Майлс. Той го взе и с явно задоволство шумно го засмука.

Болд попита:

— А ако нямате достъп до тези източници или по една или друга причина те са изчерпани, тогава?

Тя го изгледа хладно и с известно недоумение.

— Да не би да искате да кажете…?

— Какво да кажа?

— Че може да се използва жив човек?

— Не е невъзможно, нали? Четох, че такава практика съществува в Египет, в Индия.

— Но тези хора имат крещяща нужда от пари.

— В тази страна също има хора, които страшно се нуждаят от пари, има ги и в този град.

— Тук е по-различно. Имам предвид професионалното ниво на здравното осигуряване. Вярно е, че някои страни от Третия свят имат ограничен достъп до съвременни технологии, като например диализата. Причината за високите цени и за цялата бъркотия с трансплантациите в тези места на света е, че ако не се направи присаждане, хората умират. Тук нещата са много по-различни.

Болд се възхити от силата на убедеността й. Това, за което намекваше той, не можеше да се побере в нейните представи за етика и морал.

— Ако съм ви разбрал добре, това означава, че пазарът за органи, предназначени за продан, е в чужбина.

— Е, сега направо ме плашите.

Да, Болд искаше да я уплаши, защото самият той се страхуваше за Шарън Шафър, както и за следващия, който щеше да легне под ножа.

— А тук, в Сиатъл?

— Не мога да твърдя със сигурност — отвърна Болд.

Тя остана замислена.

— Кръвната група? Предполагам, че зависи с какви източници разполагате. Очевидно ще трябва да имате достъп до компютърните данни, но това, което ми идва веднага наум, са болничните архиви, тези на Червения кръст, на застрахователните компании. Там се събират данни за кръвните групи.

— Какво ще кажете за банките, в които се съхранява кръвна плазма?

— А докъде сте стигнали в разследването?

Той й подаде няколко снимки, направени при аутопсии, на които се виждаха два разреза.

— Дикси предложи да ги видите.

Тя ги разгледа внимателно.

— Забелязвате ли нещо особено? — попита той.

— Зашити са съвсем професионално, въпреки че разрезите ми се виждат малко по-големи.

Докато записваше в бележника си, Болд се сети още нещо.

— Какъв екип е нужен на хирурга при подобни операции? Колко асистенти са му необходими?

— Зависи за кой орган става дума и за каква процедура.

— За бъбреци — отговори той. — За жътва на бъбреци.

— За отделянето на бъбрек е добре да има един асистент. Но аз пак имам предвид случаите, при които той се изважда от труп — поправи се тя. — А от жив човек? Екипът трябва да бъде от анестезиолог, хирург и една или две сестри.

— Може ли да бъде извършено от по-малко хора?

Тя кимна.

— Най-малко от двама — хирург и асистент. — После добави: — Ще падне много работа.

Майлс започна да става неспокоен. Болд се опитваше да го усмири, но изгуби мисълта си.

— Мислили ли сте къде може да бъде извършена подобна операция? — попита тя. — На какво място? — После каза с официален тон: — Според мен, бихте имали големи проблеми с помещението, което ще използвате. Първото нещо, което се прави, когато се отдели един орган в болнични условия, е да стане част от системата, а тази система е много стриктна. Тя е такава поради чувствителността на обществото към целия процес на присаждането на органи. Системата се нарича „Обединена мрежа за преотстъпване на органи“, или ОМПО. Институтът, в който е станало изваждането, завежда органа под определен номер в системата ОМПО. На реципиента се дава същият номер. Тези номера трябва да съвпадат. От момента на изваждането на органа се изписва почти един километър хартия, независимо дали става дума за сърце, бъбрек, черен дроб или костен мозък. Като част от тази писарска работа доставящият хирург е длъжен да отбележи в документацията за къде е предназначен органът — името на болницата или банката за съхранение на органи за присаждане. Тези документи вървят навсякъде с него. Органите се транспортират в заледени контейнери, запечатани по специален начин и обозначени с етикет. Цялата работа е компютъризирана, ОМПО извършва невероятна по обем работа. Просто не виждам как някой може да се справи сам с всичко това.

— А ако операцията не е извършена в болница? Мога ли да вкарам орган в системата?

— Без да имате номер от системата, не можете да го направите. Никой хирург не би се докоснал до орган, ако няма съпровождащите го документи. В края на всяка година ОМПО проследява пътя на всеки отделен орган, независимо дали е изваден или присаден. Номерата трябва да съвпадат. Ако не съвпадат, следва инспекция и големи неприятности.

— А ако все пак изваждането не е станало в болница?

Тя остана замислена цяла минута, преди да отговори. Болд погледна през прозореца, за да види какво е времето навън. Гърлото го стягаше и му беше горещо. Стъмваше се. Пак валеше. Тя все още мълчеше.

— Изглеждате ми озадачена. — „Уплашена е по-точната дума“, помисли си той.

— Работата е там, че е възможно. Това, което казахте за пазара в Третия свят, е вярно. Ако аз съм доставящият хирург, няма да искам да имам вземане-даване с ОМПО. Ще гледам да стоя колкото се може по-далеч от системата. Уверявам ви, че мерките, които се вземат в тази страна в това отношение, са много строги. Но в чужбина? Един бъбрек, запечатан в контейнер, е годен за използване в продължение на 60 часа. При днешните транспортни връзки той може да бъде изпратен във всяка точка на земното кълбо. А парите — според мен заплащането е изключително високо. Говори се, че един бъбрек струва между петнадесет и двадесет хиляди долара. Плаща се в брой. Няма данъци. Не се задават въпроси. С две такива операции месечно, човек може да живее съвсем добре.

Болд се развълнува и почеркът му стана почти неразбираем. Започна да пише по-бавно и преписа отново последните си бележки. Майлс сграбчи писалката и я хвърли на пода. С детето, провесено на врата му в носилката, Болд не можеше да се наведе, за да я вземе. Д-р Бял Кон му даде друга. Тя като че ли очакваше той да каже нещо.

Болд отново прегледа бележките си.

— Значи той извършва жътвите извън болницата?

— Точно така. Това е много по-разумно. Но има голям риск от инфекция. Болниците влагат стотици хиляди и дори милиони долари за обзавеждането на операционните си: филтриране на въздуха, двойни врати, редовно почистване. Човек не може сам да си осигури всичко това, освен ако не е богат като Крез.

Опасенията й засилиха вълнението му. Това бяха нишки, по които можеше да тръгне, идеи, които да провери. Колкото повече разговаряха, толкова по-ясно се очертаваше разследването. Вече го виждаше с няколко разклонения: Кони Чъ — служителката в „Блъдлайнс“, техническите подробности, за които му говореше докторката, и костите, от които, според Дикси, беше започнала цялата работа.

Тя се стресна още повече, когато той я попита:

— А мога ли да взема под наем необходимите ми съоръжения?

— Може би това е следата, която искате да надушите и да тръгнете по нея?

— Да.

— Тези работи не са от моята компетентност, но предполагам, че ще ви отведат до някъде.

— Какво ще кажете за транспортирането на органите? Свързано ли е с някакви трудности?

— От техническа гледна точка то не представлява никакъв проблем. Трябва ви малко виоспан, малко лед. В зависимост от това, за кой орган става дума, той може да се съхранява в контейнера от два часа до няколко дни. Заледените контейнери и преносими хладилници тип „иглу“ са най-често употребяваните средства за транспортиране на органи. Може да се използват и малки хладилни чанти, с каквито се ходи на пикник. В системата ОМПО се използват охладители за еднократна употреба със стиропор, облепени с яркочервени етикети. За да прекарате орган през охраната на летище, ще ви трябва контейнер от ОМПО. Ето какво ми дойде наум, че можете да проверите. — Тя се оживи. — Да търсите откраднати контейнери или етикети на ОМПО. Органите, които се изпращат със самолет, обикновено се носят собственоръчно от пилота или от друг член на екипажа. Това важи за законните пратки. Но един пътник също би могъл да свърши тази работа, ако успее да премине през охраната на летището.

Болд изпита желание да грабне телефонната слушалка. Искаше да се втурне навън и да нареди един екип веднага да се залови с това. Прииска му се да се наведе над бюрото и да целуне тази жена. Точно такава информация се надяваше да получи — от друг ъгъл, от друга гледна точка. Щом като бяха успели да открият жертвите на жътваря, щяха да установят и как става пренасянето на органите, да открият куриера.

Той каза:

— Струва ми се, че надценявате летищната охрана. Щом като разберат, че даден предмет не е оръжие или бомба, те няма да го спрат.

— Вероятно сте прав.

Тя отново взе снимките от аутопсиите.

— Споменах ли ви, че този разрез е прекалено голям за изваждането на бъбрек?

— Голям? — попита Болд. — Има ли някакво значение?

Беше го споменала, дори той си го беше записал в началото на страницата. Толкова ли неповторим беше хирургическият метод? Дали жътварят щеше да им остави „подписа си“ на хирург, за да бъде използван по-късно като доказателство в съда? Болд затаи дъх в очакване.

Най-после тя каза:

— Разрезът е по-голям, отколкото е необходимо. Този метод на зашиване е остарял. Съмнявам се, че е работа на съвременен хирург. По-вероятно е да е пенсионер. Или просто не се интересува как ще изглежда шевът. Но козметиката е важен елемент от хирургията. Подкожното затваряне на раната е направено с непрекъснат преплетен шев. Това е един необикновен, много здрав шев.

Болд записа с главни букви: ЗАШИВАНЕ. Пенсионер? Това означаваше нещо, макар да не му беше ясно точно какво. Друга нишка за проследяване, допълнителна работа. Започна да става нетърпелив, а нетърпението беше най-големият враг на полицая. Къде беше Шарън Шафър в този момент? Какво бяха направили с нея? Какви бяха плановете им?

Д-р Бял Кон погледна часовника си. Болд се надигна да си върви. Прибра бележника и приготви Майлс за тръгване. По пътя към асансьора спря и се обърна към докторката, която беше дошла да ги изпрати.

— Мога ли да ви попитам още нещо. Ако нулевата е най-подходящата кръвна група за трансплантиране, защо му е на този жътвар АБ-отрицателна? — „Блъдлайнс“ бяха дали данните на Шарън, включително и кръвната група. Професора беше потвърдил, че откритата кръв върху стола в апартамента е също АБ-отрицателна.

Тя се замисли.

— Да не би този човек да се занимава с вербуване на хора, които завещават органите си?

Болд обясни:

— Имаме основание да предполагаме, че той е отвлякъл една жена. Нейната кръвна група е АБ-отрицателна, а не нулева. — Изражението на лицето й изведнъж се промени. — Какво има? — попита той.

— АБ-отрицателна е изключително рядка кръвна група.

— Да, вече ми го казаха, но какво значение има това за трансплантирането?

Тя го поведе към няколкото стола близо до автомата за кока-кола. Беше неспокоен, тревожеше се за Шарън, но докторката явно беше сметнала, че трябва да му обясни още нещо. Майлс се загледа като хипнотизиран в светлините на автомата.

Тя каза:

— Човешкият организъм е надарен с имунна система, която го защитава от болести. Техническите подробности за присаждането на органи до голяма степен са изяснени още преди двадесет години. Оттогава в това отношение не е отбелязан особен напредък. Главните усилия на изследователите бяха насочени към това, как да бъде убедена имунната система на организма да не отхвърля присадения орган. Организмът отхвърля до известна степен всеки орган, ако не е напълно идентичен с предишния. Кръвта е тъкан, а кръвопреливането — най-простата форма на трансплантация на тъкани. Слушате ли ме?

Болд кимна.

— Един орган е съставен както от кръв с определена група, така и от още няколко вида тъкани. За хирурга трансплантатор най-сложната работа е да намери съвпаденията между тези тъкани. През последните двадесет години основното внимание е насочено към това, как да бъде потисната имунната система дотолкова, че да приема трансплантирания орган. Но потискането не трябва да минава определени граници, за да не се получи инфекция. Това е един добър метод. През последните пет години това се постига до голяма степен с наркотици. Скоро ще дойде време, когато потискането на имунната система ще остане в миналото. Но за момента органът, който се присажда, трябва да отговаря не само по размери, но и да има възможно най-голямо сходство с тъканите на реципиента. Колкото по-голямо е сходството, толкова по-малка е вероятността органът да бъде отхвърлен, а колкото по-малко усилия са нужни за потискане на имунната система толкова по-малка е вероятността от инфекция с фатални последици. Разбирате ли?

Говорихме за бъбреци. Вярно е, че нулевата е по-подходяща за трансплантиране на органи, защото се приема по-лесно от другите кръвни групи. Организмът оказва по-малка съпротива. Ако някой продава орган, има смисъл той да е от нулева кръвна група — това е най-обширният пазар. Нулевата е не само най-разпространената, но е и най-подходящият заместител, ако не можете да намерите орган с точно тази кръвна група, която ви е необходима. Хората с АБ-отрицателна са едва четири процента от населението. При органите от жизненоважно значение, ако реципиентът е с АБ-отрицателна, за да има някакъв шанс изобщо да оцелее, донорът трябва да е от същата кръвна група.

— Искате да кажете поръчка на клиента?

Тя се навъси.

— Искам да кажа, че това е много специално сходство, специална поръчка.

Вратата на асансьора се отвори. Д-р Бял Кон я задържа, за да могат Болд и неговият немирен спътник да влязат.

Изпрати ги до външния вход на сградата. Вървеше бързо и като че ли ги подканяше и те да бързат. Когато спряха и си подадоха ръце за сбогуване, тя каза:

— Разбира се, вашите предположения са направо ужасяващи. Медицинската общественост, и по-специално хирурзите, едва сега започват да търсят начин за по-тясна връзка помежду си, за да намерят изход от кризата, причинена от липсата на донори. Ако хората, които завещават органите си за трансплантиране след смъртта си, бяха повече, нямаше да бъдем изправени пред този проблем. Бих ви препоръчала да започнете да търсите евентуалния извършител между хирурзите, които са били санкционирани от Медицинската асоциация, хора, на които е било забранено да практикуват, които се чувстват обидени и пренебрегнати. Предполагам, че и за двама ни подобен човек не е напълно нормален, а в такова състояние той лесно може да наруши Хипократовата клетва. Като лекари ние сме се заклели да правим всичко, което е по силите ни, за да спасим човешкия живот на всяка цена. Той или тя ще се опита да се мотивира с това, че донорът може да живее и без един бъбрек, а реципиентът без този орган би умрял. Споменахте за трима мъртви. Трима от сто или трима от пет? Такава е логиката му. Може би дори изчислява нещата в проценти. Говоря ви тези неща, за да ви подскажа, че може да е човек с доста разстроена психика, ако е убеден, че това, което прави, е не само приемливо, но дори правилно от етична гледна точка. Той може да се смята за ангел спасител.

Със споменаването на думата „ангел“ в съзнанието на Болд изплува спомен от детството. Спомни си как си играеше на снега. Лягаше върху него с разперени ръце и крака, за да остави отпечатъците на един ангел. Но сега виждаше нещата по друг начин. Вътре в този отпечатък лежаха оголените кости на един скелет. Чу се да казва:

— Ангел ли? Едва ли. По-скоро създател на ангели.