Жътварят на сърца

28.

Дони Мейбек влезе в магазина на Първо авеню с табела „Порнофилми — цена 1 долар“. Вътре, зад завеса от черно кадифе, на цяла редица никелирани и изтъркани от употреба монитори се въртяха без прекъсване видеокасети за възрастни. Самотници, от които се носеше неприятна миризма, бяха опрели облещените си очи в окулярите. Дони си помисли, че ако имаше кой да снима с камера отзад в микробуса му, докато оправяше онези избягали от къщи момичета или когато се нахвърли върху Кони, досега да беше станал порнозвезда. Представи си как ще изглежда на рекламата: „Дони — Крепко здраве: яде зеленчуци, богати на витамин А“. А тези чекиджии са безполезни чували за боклук. Всички трябва да бъдат избити.

Човекът зад тезгяха се казваше Богс. На лявата си буза имаше татуиран череп. Дъвчеше дъвка с такава бързина, че мляскането му напомняше хранещо се куче. Богс знаеше всичко и познаваше всички. Когато предадоха на Дони, че Богс има нещо да му казва, веднага се отправи към магазина.

— Здрасти! — поздрави той. Така казваше Богс. Човек трябваше да се съобразява с тези неща.

— Здрасти! — отвърна Богс, без да престава да дъвче. — Чул си, че имам нещо за теб.

— Компютърът? — изкрещя Дони. Не можа да се овладее.

— А ти какво мислиш? — Той бавно му намигна. На десния му клепач беше татуирана думата „чукам“. Когато намигна с левия, Дони прочете местоимението „ти“. Онзи гордо намигна няколко пъти с едното и с другото око, да не би Дони да пропусне да прочете „Да ги го начукам“. Беше го виждал да прави това пред огледалото в обратен ред, да се смее и да дъвче дъвката си. Сигурно дъвчеше и насън.

— Носиш ли сухото?

Дони бръкна в джоба и извади парите на Тег. Хвана го яд, че трябва да ги даде.

Богс каза:

— Не мога да ти гарантирам, че е точно твоят. Нямаше как да разбера.

Дони се сети, че трябваше да раздели наградата на две плащания. Много го беше яд, когато правеше подобни глупости.

— Ако не е моят, ще дойда да си прибера обратно сухото.

— Нали е „Тошиба“?

Дони кимна с глава.

— Младо момче с черна коса?

Дони пак кимна.

— Твоят е. — Богс прибра парите. — Ще го потърсиш в северния край на квартала „Бор“, между Първа и Четвърта улица, малко по-нагоре от пазара. Познато ли ти е мястото?

— Ще го намеря.

— Няма да ти го дадат без квитанцията. Знаеш как стават тези неща. Това си е твой проблем.

— Ще ми кажеш ли някакво име? На кого да напълня гушката?

— Ще напълниш гушката на някой в магазина за заложни вещи? Ти си бил много тъпо лайно.

На Дони му беше писнало от обиди.

— Не по-тъпо от теб. Ще си го взема.

Богс поклати недоверчиво глава. Това още повече ядоса Дони.

— Ще видиш — закани се по детински той.

Богс се задоволи само да му намигне: „Да ти го начукам“.