Жътварят на сърца

27.

Вторник

7 февруари

Убийство.

Болд беше виждал твърде много, за да ги брои. Но всяко беше различно. Всяко караше стомахът му да се свива. С това не можеш да свикнеш, а ако свикнеш, значи е време да преминеш в друг отдел. Един човешки живот. Когато виждаш, че са го отнели, тогава по-ясно разбираш колко е ценен. Убитият човек е много по-грозна гледка от обикновения мъртвец.

Първият умрял, който видя в живота си, беше дядо му. Не искаха да го вижда. Бяха му казали да не се качва горе, но той успя да се промъкне, докато баща му даваше нещо за пиене на майка му. Дядо му лежеше мъртъв на пода в банята. Долнището на пижамата беше смъкнато до коленете. Очите му бяха отворени и изцъклени. Малкият Лу се осмели да го докосне. В същия миг тялото на мъжа подскочи, сякаш бе ударено от електрически ток. Болд хукна слепешката навън и запищя:

— Той е жив! Той е жив!

Мъртвите тела все още го изпълваха с ужас.

Паркира колата на асфалта. Бяха оградили пясъчната алея с надеждата, че момчетата на Професора ще открият отпечатъци от автомобилни гуми или обувки. Но при този дъжд беше малко вероятно. Отпечатъците се размиваха много бързо. Болд прекрачи локвата между две дупки на игрището за голф. Странно място за убийство. Задната врата на фургона беше отворена. Момчетата не бяха докосвали тялото. Когато Болд застана до тях, все още правеха снимки. Ако се съдеше по подметките, обувките на Кони Чъ бяха сравнително нови. Глезените на краката й бяха завързани за краищата на един чадър, за да стоят разкрачени.

Внезапно го връхлетя непоносима мъка, която след няколко секунди бе сменена от силен, нестихващ гняв.

— Няма съмнение, че е била изнасилена — обади се помощникът на Професора.

— Къде е Дикси?

— Ще пристигне всеки момент.

Болд погледна към жената. От кръста надолу беше гола. Ръцете й бяха завързани с найлонови пазарски пликове за дръжките на вратата до задната седалка. Беше разпната като Исус на кръста. В устата й беше натикана запалка за кола, която стърчеше като пура. В гърлото й зееше грозна двусантиметрова дупка. Нямаше никаква кръв.

Мъжът до него каза:

— Опитвал се е да изглежда оригинален.

Болд бързо се отдалечи и отиде до храстите, в случай че започне да повръща. Две години не беше гледал подобни неща и стомахът му беше отвикнал. Преди петнадесет години ако повърнеше, щеше да се почувства неловко, но сега искрено го желаеше, за да му олекне.

Искаше да мисли, ме това е работа на някакво чудовище, но не можеше да се отърве от чувството, че той също носи отговорност. Той и неговият екип бяха провалили преследването. Бяха се разкрили, че се интересуват от Кони Чъ, без да искат, бяха я осъдили на смърт.

— Вижте тук — викна едно от момчетата на Професора.

Болд и няколко души отидоха при него. В края на мъжката тоалетна видяха използван презерватив и синя опаковка. Изглеждаше скоро употребяван.

Някой каза:

— В такива места храстите наоколо са пълни с подобни ръкавици с един пръст. Искаш ли го, сержант? — попита мъжът, имайки предвид дали да го приберат и да го маркират като веществено доказателство.

— Искам всичко, което намерите — отвърна рязко Болд. Искаше да каже: Искам да я видя отново жива, искам да имам още една възможност при бензиностанцията. Спомни си как тичаше до микробуса, хванал дръжката на вратата. Просто усещаше тази дръжка. Спомни си ясно ръката, която заключи вратата, преди да успее да я отвори, и отдалечаващата се кола. — Търсете животински косми, влакна от килим, пръстови отпечатъци!

— Няма отпечатъци. Всичко е внимателно избърсано — каза един от техниците.

— Не забравяйте да проверите под задната седалка. Сигурно по някое време я е сгънал. Може да е забравил да изтрие мястото — каза Болд с нетърпящ възражение глас. За всичко ли беше помислил този човек? — Извикайте някой от отдел „Изнасилвания“. Искам всички подробности по това изнасилване, все едно че е жива. Това е много повече от… — Той млъкна.

Цялата група — около десетина души — го гледаше с изумление. Едва тогава усети, че плаче, и то със сълзи. И тогава поиска изобщо да не се беше връщал.