Жътварят на сърца

42.

Апартаментът на Памела Чейз се намираше в северната част на университетското градче. Сградата приличаше повече на двуетажен мотел. Дафи караше собствената си хонда прелюд, защото още не й бяха върнали служебната кола от летището. Провери дали полуавтоматичният пистолет „Барета“ си е на мястото в кобура под якето. В този миг чу писукането на електронното устройство за повикване, което висеше на колана й. Откачи кутията и я пусна внимателно между седалките, за да не чува сигналите. През седемте години, прекарани в полицията, не минаваше месец, без да посети стрелбището, а след този белег на врата го посещаваше дори и по-често. Едва сега обаче, когато беше изправена пред възможността да използва оръжието срещу човек, започна да си задава въпроса, дали изобщо би се решила да стреля.

Изкачи циментовите стълби. В главата й гъмжеше от мисли. Спря на площадката да си поеме дъх, съсредоточи се и се приближи до апартамент номер шест. Над ключалката беше закрепена табелка с името на Памела Чейз. Дафи се почувства като детектив, а не като канцеларски плъх. Повдигаше й се, очите й горяха, а пръстите на ръцете й бяха студени като лед. Чувстваше напрежението в две точки на врата си като орлови нокти, впили се в него. Усещаше солен вкус в пресъхналата си уста, а туптенето в ушите направо я оглушаваше.

Изглежда сега всичко зависеше от този момент. Ако Памела Чейз се обявеше против Тег, Шарън все още имаше някакъв шанс.

Тя почука на вратата.

Жената, която я отвори, беше пълна, на около двадесет и пет — двадесет и шест години. Имаше изненадващо невинни очи и в дясната си ръка държеше филия, намазана с конфитюр.

— Памела Чейз? — попита Дафи.

Въпреки че имаше кроткия вид на човек, с когото можеше да се справи лесно, Дафи беше нащрек. Мейбек се оказа изненадващо костелив орех. Сега, когато до петък, 10 февруари, оставаха броени часове, Памела Чейз изглежда беше последният човек, който можеше да я отведе до Елдън Тег.

Нямаше време за любезности и опипване на почвата. Дафи трябваше да се впусне направо в атака, да нарани тази жена и да я паникьоса.

— Аз съм от полицията, госпожице Чейз — показа й полицейската си карта. — Разследвам едно отвличане, четири убийства и поредица жътви на човешки органи, които са били извършени в продължение на три години.

Филията с конфитюра се пльосна върху зеления жакардов килим. Като че ли малко попрекали. Памела все още стискаше с пръсти една хапка. Лицето й и без това нямаше никакъв тен, но сега стана още по-бледо. Примигваше, сякаш слънцето блестеше право в очите й. А слънце изобщо нямаше. Небето беше сиво-черно и безцветно като витрина, осветявана от слаба електрическа крушка. Опита се да каже нещо, да издаде някакъв звук, но сякаш в гърлото й нещо бе заседнало. „Нещо като вина“, помисли си Дафи. Такова нещо не можеш да преглътнеш, колкото и да се опитваш.

— Какво ще кажете, ако сложим край на изумлението? — Момичето не разбра намека. — Мога ли да вляза?

— Какво искате?

Дафи искаше да каже: да видя Шарън жива, да разполагам с повече време, хората, които бяха натоварени с наблюдението, да продължат работата си, искам някакъв шанс.

— Искам да видя Елдън Тег зад решетките — каза тя.

Вратата се отвори. Момичето се отправи, олюлявайки се, към средата на стаята, обзаведена като в пансион. Вървеше като замаяна. Движенията й бяха некоординирани. Въпреки че не чу да я канят, Дафи затвори вратата зад себе си. Тя се хлопна и момичето се обърна. Все още примигваше болезнено с очи.

— Аз не… не знам нищо — каза тя.

Дафи отговори:

— Щеше да е по-добре, ако разполагахме с повече време. Вие щяхте да лъжете мен, а аз вас. В нашия занаят му викаме „танцът“. Щях да ви обещая неща, които не съм в състояние да изпълня, а вие да ми повтаряте, че нямате представа за какво говоря. Но за мен вие сте дребна риба, Памела Чейз. Не влизате в сметките ми. Нямам време да се занимавам с вас. И приятелката ми не разполага с време — тази, която отвлякохте. Сега аз се надпреварвам с времето и не ме е грижа какво ще стане с вас, след като си платите за това, което сте правила, а аз си получа обратно приятелката. Обикновено не действам по този начин, но в момента чувствам нещата така и за нищо на света нямам намерение да се променям.

Устата на момичето остана отворена. Стоеше като гръмната. Отново се опита да каже нещо и пак не успя.

Дафи усети, че тук може би ще има късмет.

— Всичко се свежда до това, дали сте готова, или не сте готова да отидете в затвора за престъпленията, които той е извършил. — Мейбек не се беше показал много сговорчив при тези логични доводи, но Дафи почувства, че при това момиче те могат да имат повече успех. — Влизала ли сте някога в женски затвор? Знаете ли какво си правят там една на друга? Чуваме само за случаи на насилие в мъжките затвори, но то е, защото живеем в общество, доминирано от мъжете. Знаете ли какво правят надзирателките със затворничките? Продават им разни стоки — главно наркотици и цигари. А знаете ли с какво им плащат те? Защо не седнете, Памела? Още малко и ще припаднете, ако не направите нещо. Така е по-добре, нали? Не? Не бихте могла да се чувствате добре. Забъркали сте се в голяма каша. Това е каша, от която няма измъкване. А всичко, което искам от вас, е да ми разкажете малко за себе си. Как се заплетохте в тази работа? Какво е направил той? Просто ми кажете, че Елдън Тег е жътваря и че сте готова да се подпишете под това твърдение. Направете го и може би ще имате шанс да се измъкнете от тази работа. Това като че ли не ви харесва? Ако зависеше от мен, бих ви накарала да страдате за това, което сте извършили, но законът си има своите странности. Аз ще ви помогна, ако и вие ми помогнете. Със съдействието си ще си откупите едно голямо парче свобода. Но ако действате по друг начин, очакват ви само неприятности… Разкажи ми, Пам. Как работехте? Каква е ролята на Тег, на Кони Чъ. Прочете ли във вестниците за Кони Чъ? Знаеш ли, че е мъртва? Мислиш си, че е Мейбек, но може да е бил и Тег. Някой я е убил. Биха могли да убият и теб, а може би възнамеряват да го сторят. Ако бях на твое място, щях да се замисля. Във вашия бизнес продължителността на живота не е от най-големите.

Тези приказки можеха да окажат обратен ефект върху нея. Тя изглеждаше объркана. Дафи не искаше да е объркана, а ужасена. Да е ужасена поне толкова, колкото беше самата тя. Какво щеше да стане, ако не успееше и с Памела? Какво щеше да прави тогава? Събра пръстите на ръцете си като за молитва, може би наистина щеше да й се примоли. С този жест искаше по-скоро да привлече вниманието й.

— Сядай! — извика тя.

Памела се затътри и седна на канапето. Разплака се.

— Така е по-добре — каза Дафи. И тя не се чувстваше никак добре.

— Не знам за какво говорите — промълви Памела.

— Разкажи ми за полетите до Ванкувър. Кой ти нареди да вършиш тази куриерска работа?

— Арестувана ли съм?

Дафи усети, че не говореше Памела Чейз, а Елдън Тег. Момичето беше обучено. Тя нямаше право да я арестува за това, че е пътувала със самолети до Ванкувър, а и без заповед от Шосвиц не би могла да я отведе в управлението за продължаване на разпита. Като полицай Дафи Матюс не можеше да лъже, но можеше да не отговаря.

Памела бързо се изправи и изтича към кухнята. Дафи инстинктивно посегна към оръжието.

— Къде отиваш?

— Един момент — смотолеви Памела.

Килимът между канапето в стаята и вратата на кухнята беше протрит.

Дафи извади пистолета. Памела беше изтичала толкова бързо, че вече се бе скрила зад ъгъла. Почувства как сърцето й се изкачи в гърлото. Пристъпи на пръсти към кухнята. Какви бяха тези шумове? Шум от отваряща се врата? Да не би да вади оръжие? Стисна с две ръце „Баретата“, готова за стрелба.

Памела се опита да скрие големия буркан с фъстъчено масло, но бузите й бяха издути от него. Тя го преглътна и едва си пое дъх. Не сваляше очи от пистолета на Дафи.

— Тег ли те накара да правиш тези пътувания? — Тя скри пистолета в кобура.

— Ходя там на специализация.

— Той ли те научи да казваш това? Знаем защо си ходила там. Знаем и с кои полети си се свързвала във Ванкувър. Откриването на другия куриер, на този от международните полети, е само въпрос на време. Тег ще побеснее от яд, като разбере как те заловихме — по намалението, което си ползвала. Всеки път, когато си летяла с онези органи, си ползвала намаление.

— А защо да не го ползвам? Ходя редовно там на специализация.

— Отвличането попада под ударите на федералния закон. Ясно ли ти е, че това е тежко престъпление. Адвокатите на обвинението често проявяват снизхождение към някой от обвиняемите, но само към един. Другите поемат пълната отговорност за извършеното деяние. Вече държим Мейбек в ареста.

Това изплаши Памела. Тя посегна към буркана с фъстъченото масло и загреба една лъжица.

Дафи каза:

— Разкажи ми за Тег.

Когато Памела заговори, по устните й имаше размазано фъстъчено масло:

— Той е най-добрият ветеринарен лекар в града. Деветдесет процента от сегашната ни работа е да даваме квалифицирана помощ — поемаме случаи, с които другите ветеринари не могат да се справят. — По-скоро рецитираше, отколкото говореше. Дафи си представи с каква гордост и арогантност Тег съобщаваше тези статистически данни и на останалия персонал.

Памела Чейз е била подложена на старателна обработка. Такива хора не могат да бъдат сломени лесно. Те просто трябва да бъдат изморявани с повтарящи се сеанси, а Дафи не разполагаше с време. Започна да я обзема паника. Как да накара Памела да говори? Хората, които се движат по ръба на криминалната дейност, често са склонни на компромиси, но онези, които са нагазили дълбоко в нея, се оказваха много по-упорити. Най-трудни за пречупване бяха директно подложените на влиянието на някоя силна личност. Те представляваха опасна комбинация от прекалена лоялност и голям наивитет. Изглежда, че Памела Чейз беше точно от тази категория.

Дафи бързо се адаптира към новата си роля. Сега нейната единствена надежда беше да използва Памела като скачен съд, да я манипулира така, че да работи вместо нея. Памела далеч не беше хладнокръвна, спокойна и съсредоточена. Беше обхваната от паника. И двете бяха паникьосани. Дафи можеше да се увери в това от ожесточението, с което тази жена ядеше фъстъченото масло, от капчиците пот, избили по горната й устна и по неспокойния й поглед. Ако Дафи я подложеше на прекален натиск, ако я подтикнеше, тя щеше да избяга при Тег или директно, или щеше да му се обади по телефона, а Дафи щеше да се възползва от това, за да го посети в дома му.

Спомни си, че хора, които работеха като асистенти, бяха свикнали да им се заповядва. Трябваше да се държи по-властно с това момиче:

— Остави това на полицата и ела в другата стая. Отвращаваш ме. — Памела се изчерви. Поколеба се. — Веднага! — викна й Дафи.

Тя остави буркана с фъстъченото масло.

По време на работа Дафи не носеше чанта. Носеше колкото е възможно по-малко неща, които бе сложила по джобовете си — портфейла, личната карта, полицейската значка, червилото, малък гребен. Снимката на Шарън Шафър беше в левия джоб на якето й, заедно с няколко бележки, телефонни съобщения и ключовете от колата. Подаде на Памела снимката и я видя как започна да примигва, а вратът й стана моравочервен.

Това се отрази и на Дафи. Колкото и да е странно, но до този момент все се надяваше, че изчезването на Шарън може би ще се обясни и по друг начин, че просто са сбъркали. Но реакцията на Памела не остави никакво съмнение, въпреки че и тя изглеждаше изненадана и това още повече обърка Дафи. Тя каза:

— Жътвата е определена за утре, нали?

— Утре? — попита Памела още по-объркана. После се усети. — Аз не… — Търсеше думите. — Не познавам тази личност.

— Защо лъжеш, Памела? Да излъжеш полицай е сериозно престъпление. Можеш да отидеш в затвора само защото си ме излъгала. Разкажи ми за Шарън. Къде я държи Тег? Защо я държи затворена толкова дълго, а Синди Чапмън беше задържана само тридесет и шест часа?

Личеше, че и това име й е познато. Дланите на Дафи се изпотиха, мускулите на гърба и врата й се бяха схванали. Беше толкова близо… Завъртя насам-натам глава, за да се отпуснат.

Памела Чейз продължаваше да гледа снимката.

— Ти го боготвориш, нали? — каза Дафи. — Може би дори си мислиш, че постъпваш правилно, поне в известна степен. Не ми приличаш на престъпница. Сега го защитаваш. Защо? Не можеш ли да разбереш, че той те използва?

Памела рязко вдигна глава.

— Той използва и теб, и Мейбек да вършите престъпната работа, а сам прибира парите. Знаеш ли за какви суми става дума?

— Млъкни!

— За стотици хиляди долари.

— Стига! — Тя пусна снимката и запуши ушите си с ръце. Снимката падна на килима с лицето нагоре. Шарън погледна безпомощно Дафи.

— В клиниката ли е? Там ли я държи? Ако ме заведеш при нея, ако ми помогнеш да я намеря, ще се измъкнеш, обещавам ти. — Памела клатеше глава в знак на несъгласие, но Дафи продължаваше: — Помисли! Ти си умна жена. Сама можеш да видиш, че Тег те използва. Какъв закон е нарушил той? Ти обаче можеш да ме заведеш при Шарън, нали? Можеш да я спасиш. Заведи ме при нея още сега. Дължиш ли му нещо?

В очите на момичето блесна предизвикателно пламъче. В тях се четеше омраза. Каза разпалено:

— Дължа му всичко! Какво знаете вие за това? Нищо! Това, което говорите, е абсолютна лъжа. Говорите само лъжи. Вие сте едно нищожество. Обществена слугиня и нищо повече. Махайте се от къщата ми. Веднага!

— Мога да ви заведа в управлението на разпит.

— Ами заведете ме, защо не ме заведете? Ако можехте, щяхте да го направите веднага.

Памела пристъпи към нея. Дафи прие предизвикателството, също пристъпи напред и попречи на Памела да стъпи върху снимката на Шарън.

— Тя е с кръвна група АБ-отрицателна, а не нулева — каза Дафи и отново показа снимката. — Според нашите експерти фактът, че са се спрели на такава рядка кръвна група, показва, че жътварят иска да вземе жизненоважен орган, а това ще я убие. Може би черен дроб, като на Ана Ферагот. Участвала ли си в тази операция?

Памела се вкамени. Очите й се напълниха със сълзи. Мъката и ужасът, които изпитваше, бяха очевидни. Дафи усети, че нервите на момичето не издържат и засили още повече натиска.

— Разкажи ми за Ана. Намерихме скелета й. Костите й бяха заровени край река Толт. Не можеш да избягаш от това. От такива неща не може да се избяга. Това е убийство, а освен Ана Ферагот има още най-малко трима убити. Мислиш, че Елдън Тег е най-добрият. Да, обаче при операции на хора той не е толкова добър. Тримата са си отишли поради некомпетентност — от вътрешни кръвоизливи. Умрели са на улицата от тези кръвоизливи. Това са деца, избягали от родителите си. Никой не го е грижа за тях, нали? Това ли ти разправяше той? Да, обаче е сгрешил. Ние се интересуваме от тях. Нищожество? Нали така ме нарече ти? А знаеш ли докъде ще ви доведе това двамата с д-р Елдън Тег?

— Вън! Напусни дома ми! — Памела пристъпи напред и те застанаха лице в лице, макар че Дафи беше по-висока. От момичето лъхаше на евтин парфюм и фъстъчено масло.

При сегашните обстоятелства Дафи не можеше да направи нищо повече. Дали Памела имаше сили да действа самостоятелно? Дафи реши, че момичето не е толкова силно. Болд държеше под око Мейбек и оставаше само Елдън Тег. Памела вероятно щеше да се обърне за помощ или към единия, или към другия.

— Все още можеш да се спасиш, Памела.

— Махай се!

Дафи пусна снимката в джоба на якето си. Когато застана пред отворената врата, слънцето ярко светеше.

— Що за човек си ти, ако я оставиш да умре, ако му помогнеш? Ти единствена би могла да я спасиш. Кажи ми къде е тя? Разкажи ми за Тег. Кажи нещо. Мисли, Памела, мисли.

— Върви си! — Памела блъсна вратата, но Дафи сложи крака си и тя не се затвори. За миг очите им се срещнаха, после вратата прещрака.

Дафи дочу отвътре плача на момичето. Вдигна ръка да потропа на вратата, да опита за последен път, но се отказа. Телефонът е по-бърз от колата. Трябваше да стигне до къщата на Тег колкото се може по-бързо.