Жътварят на сърца

55.

Първо видя светлината между дърветата, а след това и колата. Дафи изгаси фенера и побягна към дърветата. Колата бързо се приближаваше. Тег ли е или някой непознат? Може би в крайна сметка това не беше алея за коли, тя просто нямаше край.

Дафи се скри зад едно дърво и не мръдна, докато колата не отмина. Дишаше ускорено, докато гумите разплискваха калта. Беше джипът на Тег. Където и да е ходил през последния половин час, сега си отиваше.

Тя отново излезе на пътя и се затича, без да включва фенера. Ориентираше се само по бледата лунна светлина. От време на време поглеждаше назад. Ако караше по същия път, по който беше дошъл, сигурно нямаше да се върне. Но ако в края на черния път свиеше вляво, щеше да види колата й и сигурно щеше да се върне.

Премина два последователни завоя и изведнъж пътят свърши пред една поляна. Луната продължаваше да си играе на криеница. В момента беше зад облак и тя не виждаше ясно пред себе си. Беше много тъмно. Изкачи се бавно по едно възвишение. Внезапно забеляза вдясно един голям силует, а отпред друг, по-малък.

Луната се показа зад облаците. Сякаш някой запали прожектори. Пред нея ясно се виждаше двуетажна стара селска къща, а вдясно — заобленият покрив на барака.

Прозорците на къщата не светеха. Отпред беше паркирана колата на Памела Чейз. Дали в джипа имаше двама души? Беше видяла очертанията само на един. Тег ли беше, или Памела Чейз? Не беше сигурна.

Запали фенера и се спусна с изваден пистолет към къщата. Изкачи дървените стълби и вдигна предпазителя на пистолета. Ослушваше се, готова да долови и най-слабия шум. Една дъска изскърца под крака й.

Бараката се разтърси от кучешки лай. Тя толкова се стресна, че застана на едно коляно с насочен пистолет и фенер в тази посока. За миг не можа да си поеме дъх.

След около минута кучетата млъкнаха. Дафи се съвзе от изтощителното бягане и събра мислите си. Изправи се и обиколи къщата, като се придържаше плътно към дървените стени и притичваше бързо покрай прозорците с насочен към тях пистолет. Вратата на кухнята беше отворена, а стъклото на прозореца счупено. Бутна я с върха на обувката си и влезе вътре. Натрошените стъкла скърцаха под краката й. Придвижваше се крадешком от стая в стая. Изскачаше внезапно иззад вратите, готова да натисне спусъка. Изкачи стълбите към втория етаж и продължи да изследва стаите. Влезе в една малка спалня, чийто под беше потънал в прах. Рамката на прозореца беше пълна с умрели мухи, а едно от стъклата липсваше. Дървото беше плесенясало. Приближи се и погледна през прозореца към бараката. Оттам ясно се чуваше някакво бръмчене. Отначало не можа да разбере точно откъде идва. Помисли си, че той се връща. Изпадна в паника. Когато луната се показа иззад облака, от единия до другия край на бараката премина сянка, като че ли някой беше дръпнал от нея голяма покривка. Тя разбра, че бръмченето идва от отдушник, монтиран на покрива. Отопление?

Защо беше нужно да се отоплява тази барака, дори и ако се използваше за кучкарник? От шест седмици не беше валял сняг. Спусна се бързо по стълбите, като се питаше дали да не провери какво има в мазето, преди да отиде до бараката. Беше длъжна да провери! Слезе бавно по стълбите. Пулсът й туптеше в ушите. Миришеше както в стаята на Дикси за аутопсии. Тя се ужаси. Лъчът на фенера освети каменните стени. Външните врати бяха отворени. Стигна края на стълбите и зави вдясно. Бутна една врата и влезе. Лъчът освети покритите с пластмаса стени, операционната лампа и после се насочи към зацапаната с кръв операционна маса.

Тя разбра за какво беше необходимо отоплението в бараката. Бързо изтича по стълбите навън и вдъхна хладния нощен въздух. Падна на колене и повърна. После се изправи и побягна към вратата на бараката. Кучетата бясно лаеха. Видя, че е заключена с огромен катинар. Отдръпна се и се прицели с пистолета. Даде четири последователни изстрела. Два удариха катинара, но той не се отвори. Пробиха дупки в метала, но нищо не се получи. Другите два преминаха през ламарината на вратата.

Чу енергично тропане през кучешкия лай. Господи, къде й беше умът? Можеше да я простреля.

Дафи се отдръпна и ритна няколко пъти вратата с крак. Тя не помръдна. Хвана катинара. Беше горещ, един куршум беше ударил скобата и беше изкривил гнездото, но тя все още се държеше.

Обиколи помещението, като удряше с дръжката на пистолета по стените. Беше изминала по-голямата част от дължината на едната стена, когато чу някой да тропа в отговор. Очите й се изпълниха със сълзи. Дафи извика през стената.

— Идвам!

Обиколи цялата барака. Нямаше други врати. Разбра, че единствената врата е далеч от мястото, където се намираше Шарън, и реши да опита още веднъж с пистолета. Опря дулото точно в ключалката, протегна ръка, изви главата си встрани и натисна спусъка. Кучетата лаеха толкова силно, че изстрелът приличаше повече на пляскане с ръце. Парченце метал се заби в прасеца на крака й. Тя почти не му обърна внимание и огледа ключалката. В средата й имаше голяма дупка, но все още не беше мръднала. Отчаяна, тя удари катинара няколко пъти във вратата.

Прегледа крака си. Раната беше голяма колкото грахово зърно. Нямаше много кръв. С всяка изминала секунда болката се засилваше.

Трябваше да потърси друг начин, за да влезе вътре. Катинарът не отстъпваше. Изтича до колата на Памела. Уви, ключовете ги нямаше. Удари отчаяно с юмрук по таблото. На тридесетина метра забеляза стар трактор, обрасъл с трева, но беше очевидно, че не е мръдвал от години.

Излезе от колата. Обиколи отново бараката, леко накуцваше. Как да проникне вътре? В същия миг отдушникът се отвори и тя погледна нагоре.