Жътварят на сърца

61.

Петък

10 февруари

Облечен в хирургическа престилка, д-р Роналд Диксън повтаряше на глас действията си, докато работеше над мъртвото тяло на Тег.

Болд повтаряше след него заключенията от аутопсията. Като водещ следствието детектив законът изискваше неговото присъствие, но никой не беше казал, че трябва да следи и работата на патолога.

Беше три часът сутринта — необичайно време за такава процедура, но Дикси се залови за работа без оплакване. В чакалнята на главния патолог имаше шестима души. Трябваше да пристигнат и други. Лампата над тях грееше като слънце. Осветяваше голото тяло. Гледката не беше от най-хубавите: бледа кожа, която на някои места беше разтворена. Потокът от технически термини не спираше. Причините за смъртта се описваха с най-големи подробности.

Болд беше открил тримата в бараката само минути след стрелбата. На мястото бяха пристигнали няколко линейки, както и микробусът на съдебния лекар. Имаше и технически лица, дори една пожарна кола, въпреки че никой не знаеше защо и тя беше тук. Пътят беше станал направо непроходим. На помощ бяха извикани два влекача.

Шарън Шафър беше получила не само кръвоизлив, но и другият й бъбрек беше разкъсан от лопатата. Беше останала без нито един. Загуби голямо количество кръв. Етикетче, закрепено на шофьорската книжка на Елдън Тег показваше, че декларирал съгласието си за донор на органи след смъртта си. Кръвната му група беше АБ-отрицателна.

Сред хората в чакалнята имаше една жена от банка „Лайънс ай“. Двама души бяха специалисти от Портланд по белодробна хирургия, но според Болд най-важният човек беше експертът по присаждане на бъбреци, защото бъбрекът на Тег беше предназначен за Шарън Шафър.

От Спокейн на път беше екип от кардиолози. През следващите три часа Елдън Тег щеше да даде своя последен принос.

— Мразя аутопсиите — каза Болд.

Дикси му отговори:

— Почакай само докато отворим найлоновите торби.

— Аз ли? Няма да стане. — Болд се усмихна за първи път от много време. — Запазил съм това удоволствие за Ла Моя.