Жътварят на сърца

48.

Джипът се понесе по ливадата. Гумите хвърляха кал във всички посоки. Дафи едва мерна лицето на брадатия човек зад волана. Елдън Тег.

Тя се сниши на седалката, стисна ключа за запалването и зачака. Фаровете му осветиха вътрешността на колата й я заслепиха. Тя не помръдна. Мислеше, че сърцето й ще се пръсне.

Той отмина.

Дафи преброи до три и включи двигателя. Повдигна се, за да може да наблюдава в страничното огледало как колата му се отдалечава. В секундата, в която той изчезна от погледа й, включи на скорост и направи един от най-резките завои в живота си. Само след няколко секунди вече го следваше. Посегна инстинктивно към радиостанцията, преди да осъзнае, че жестът й е напразен. Още веднъж усети колко й липсва връзката с управлението. Трябваше да се обади от някоя телефонна будка. Трябваше да предупреди Болд или някой друг от отдела, че се започва.

Започва се! Тя го чувстваше. Шарън беше някъде там напред.

Нямаше да е Мейбек, а Тег. Не Болд, а тя трябваше да се справи с него.