Жътварят на сърца

58.

Стомахът на Болд не понасяше големите скорости и той предпочете да гледа към Ла Моя. Бледата светлина от полицейската синя лампа осветяваше на равни интервали лицата им. Сирената виеше с все сила, но не им помагаше много да си пробият път сред потока от коли. Повечето шофьори не й обръщаха внимание.

Болд залитна на една страна, когато Ла Моя завъртя рязко волана, за да изпревари поредната кола.

— Задник — изруга тихичко той.

Шофьорът натисна гневно клаксона, но Ла Моя също изсвири и му показа среден пръст.

Бяха спирали вече на две места, преди да се понесат по шосето — в апартамента на Памела Чейз и в къщата на Елдън Тег. Апартаментът беше празен, а в къщата имаше официална вечеря. Тревата отпред беше така изпомачкана, като че ли някое хлапе се беше учило да кара кола.

Съпругата на Тег отбягваше директните отговори на въпросите, но под натиска на Болд призна, че мъжът й е излязъл преди около час. Когато Ла Моя попита дали използват имението си в Снокуолми, тя поиска да се свърже по телефона с адвоката си.

— Я да видим дали ще отгатна кой е той — каза Болд. — Не е ли Хауард Чамбърленд?

— Ами да — призна тя и се изчерви.

Болд се безпокоеше за Дафи. Докато караха по шосе И-90 към Снокуолми Фолс, нареди по телефона на една патрулна кола да огледат клиниката на Тег. Съобщиха им, че пред клиниката няма паркирани коли, вратите й са заключени, а лампите изгасени, и Болд телефонира на окръжната полиция, за да ги предупреди, че от отдел „Убийства“ имат случай, свързан с отвличане северно от Снокуолми Фолс. Много би се радвал на тяхното съдействие. Четири минути по-късно им отговориха, че две патрулни коли ще ги чакат на кръстовището на пътя за Бърлингтън и шосе №202. Един хеликоптер на спасителната служба, линейка и местната болница ще бъдат в готовност.

— Всичко ще е наред — каза телефонистът.

— Не съвсем — промърмори Ла Моя. Пресече рязко три ленти за движение и едва успя да хване отклонението за излизане от шосе №203.

Болд затвори очи и каза:

— Съобщи ми, когато пристигнем.