Жътварят на сърца

38.

Провесил Майлс на врата си, Болд откри Шосвиц във фитнесцентъра. Тук предлагаха всичко — от басейн до стаи с най-съвременна електронна техника. Центърът се намираше само на няколко преки от „Блъдлайнс“ и Болд неволно се замисли за двадесет и осемте младежи, които, преди да попаднат в ръцете на жътваря, бяха минали през агенцията за кръводаряване. Сиатълската полиция имаше договор с фитнесцентъра, благодарение на който полицаите и цивилните служители използваха съоръженията с намаление. Болд спря пред залата за вдигане на тежести; мъже на средна възраст пъшкаха и се потяха под щангите. Когато мина покрай залата за степ аеробика, видя млади, стройни жени, облечени в бодита. Огледа ги с интерес, рискувайки да го вземат за воайор. Тези хора нямаха вид на уморени — изглеждаха твърде добре. Ако някой се нуждаеше от аеробика, това беше той. Но по-скоро би умрял, отколкото да стои по фланелка и къси гащи в подобна компания.

Беше дошъл тук, въоръжен с най-новите доказателства, за да иска помощ от Шосвиц. Лейтенантът, който по принцип се отнасяше скептично към издирването на жътваря и винаги беше нащрек да не би нещо да навреди на положението му в управлението, нямаше да се предаде лесно. Болд искаше само едно — той да се обади на един телефон. Единствен Шосвиц имаше нужните връзки с американските имиграционни служби. Но ако директно го помолеше, сигурно нямаше да успее. Трябваше да го надхитри, да го подтикне сам да се обади, да направи така, че Шосвиц сам да предложи да разговаря с тях.

В коридора на третия етаж имаше три врати. На тях с компютърни букви беше написано: ГОЛФ, ТЕНИС, БЕЙЗБОЛ. Нямаше нужда да гадае зад коя се намираше Фил Шосвиц. Болд почука, влезе и спря като закован. Стаята беше малка и тъмна. Стоеше пред бейзболното игрално поле на „Янки Стейдиъм“. Накъдето и да погледнеше, виждаше екрани. Наситеното зелено на игралното поле се простираше на стотици метри пред него, а на фона на въображаемото небе се извисяваха трибуните. Играчът — Шосвиц — стоеше в оградено с телена мрежа пространство. Беше боядисана в черно, за да се слива с тъмнината в стаята. Питчърът4 изглеждаше поразително реален, застанал на маунда5.

— О, това си ти — учуди се Шосвиц. Изглеждаше направо смешен с този шлем на главата. — Какво има, не си ли виждал подобно нещо? Японците са гении. Това тук е абсолютно реално. Онзи там е Томи Джон или поне неговата проекция. А това си е направо истинският „Янки Стейдиъм“. — Той натисна един бутон на пода.

Застанал върху маунда, питчърът замахна и хвърли топката. Тя излетя от някаква невидима дупка на екрана. Болд инстинктивно отскочи встрани, без да съзнава, че телената мрежа ще я спре, ако Шосвиц не успее да я посрещне. От удара на бейзболната тояга по топката Майлс се събуди, но за изненада на Болд не се разплака. Истински запалянко. Топката се извиси на екрана, удари се в една мрежа и тупна на пода. В същото време на екрана топката прелетя над игралното поле вляво, падна там и се изтъркаля по тревата.

— Попадението е в базата — каза гордо Шосвиц.

От невидимите високоговорители се разнесе одобрителният рев на петдесет хиляди запалянковци. На таблото в далечината бе отбелязана промяна в резултата, а играчът от базата дотича до първа база и свали ръкавицата си.

— Джаповете са невероятни, нали? Гледал ли си голф?

— Веднъж, и то на филм.

— Усещането е невероятно. Можеш да излезеш направо на полето и да отиграваш дори късо подаване. Абе, гении. Не можеш да ловиш, но когато хвърлиш топката, екранът отчита колко си бил точен. За този сезон, особено каквото е времето сега, това нещо помага за поддържане на формата.

— Може ли да го спреш за малко? — Майлс хвана Болд за устната и я дръпна.

— Майтапиш ли се? Знаеш ли колко ми вземат — плащам много повече от редовната такса. Няма начин. Трябва да продължа. Ти говори.

— Моля те!

— Казах ти, няма начин. Говори! — Той натисна бутона на пода и удари топката. — Можеш да сменяш питчърите, а също и стадионите. Но аз си харесвам стария „Янки Стейдиъм“.

— Не, благодаря — каза Болд, тълкувайки погрешно репликата като покана. Знаеше имената на не повече от двама-трима, и то безнадеждно остарели питчъри. — Костите, които изкопахме край река Толт, са идентифицирани. Жената се казва Ана Ферагот.

— Стари новини. Какво целиш? Не виждаш ли, че съм зает.

— Ла Моя току-що получи сведения за данъците, които е плащала Ана Ферагот. — Това накара Шосвиц да обърне глава. Такива сведения не се получаваха лесно. Болд продължи: — В течение на две години до момента на изчезването й тя е работила в клиниката за домашни животни „Нежна грижа“.

Шосвиц замахна с тоягата и не улучи. Топката се удари с трясък в защитната мрежа. Хвърли гневен поглед към Болд. И на него не му се искаше да се състезава с електронната машина, но не можеше да отложи работата за сутринта. На Шарън Шафър й оставаха по-малко от 48 часа. Шансовете й да оцелее намаляваха с всяка минута.

— Чел ли си заключенията за използваните хирургически конци и доклада на патолога? — попита Болд.

Майлс се наведе напред с протегната ръка към мрежата.

— И къде могат да те отведат те?

— Да ме отведат? Ами, при ветеринарите! До клиниката за домашни животни „Нежна грижа“. Хирургическите конци, използвани при жътвите, говорят за ветеринар. Това предположение се потвърждава и от използването на кетамин.

— Същите конци се използват във всяка болница в страната — била тя за животни или за хора. Абе, ти четеш ли собствените си доклади?

— Но дебелината на конците показва, че са били използвани от ветеринар, а кетаминът никога не се употребява при възрастни хора.

— Тридесет и пет милиона американци познават от телевизията действието на кетамина. Виж какво, Лу, това е добре свършена полицейска работа. Оценявам го. Мисля, че е правилно да се ориентираме към търсенето на ветеринар. Но нямаме никакви съществени доказателства. Ако искаш, разговаряй с хората от „Нежна грижа“ за Ана Ферагот. Но не предприемай нищо повече, докато не разполагаш с нещо по-съществено. С тези доказателства няма да дам разрешение за обиск! — Той замахна с тоягата и отново не улучи. — Мама му стара, пречиш ми. Свърши ли? Ако не си, говори по същество!

Трудността беше точно в това, че Болд не можеше да премине направо на въпроса.

Шосвиц натисна бутона. Топката се понесе към него. Той я удари и я изпрати към трибуните.

Болд и Майлс изчакаха някой от публиката да я върне. На трибуната вляво някакво момче сновеше между редовете. Очевидно беше продавач на кренвирши или на пуканки. Болд изведнъж почувства, че е гладен. Не си спомняше кога за последен път е ял нещо свястно. Не беше виждал и Лиз будна след срещата им в „Големия майтап“, въпреки че тя му беше оставила на масата в кухнята официално писмо. С него го уведомяваше за срещата си с данъчните власти — среща, на която той не можа да отиде. За неизплатени данъци и глоби сега трябваше да се изръсят седемстотин и тридесет долара. При сегашното им финансово положение това беше равносилно на милион. Налагаше се спешно да говори с касиера на профсъюза.

Шосвиц отново изкара топката извън очертанията на игрището. Погледна ядосано Болд и попита:

— Колко ветеринари има в клиниката „Нежна грижа“?

— Преди четири години — забележи, датата съвпада точно с изчезването на Ана Ферагот, е имало трима практикуващи ветеринари, които са били и партньори. Тогава те са се разделили. Двама от тях са продължили да работят самостоятелно. Сега има три клиники: „Нежна грижа“, „Ветеринарна клиника“, „Изглед към езерото“ и главен ветеринарен център.

— Така че, ако си прав, а това все още не е сигурно, изкормвачът може да е един от тези тримата. Е, поразузнайте с Ла Моя това-онова. Пораздрусайте ги малко. Току-що ти казах, че съм съгласен.

— Задаването на въпроси няма да ни бъде от полза. Трябва да извърша внезапен обиск на мястото и да открия ножиците, с които е работено и върху Ана Ферагот, и върху Питър Блументал. Това е нашето неопровержимо доказателство, Фил. Това е начинът да пратим този човек в затвора и да му попречим да изпълни плановете си, докато Шарън Шафър все още е жива.

Шосвиц се отказа от топката.

— По легален път ли получихте данните за данъците на Ана Ферагот?

— Знаеш много добре, че не е по легален път. Официалната молба до данъчните власти щеше да ни отнеме седмици. Не разполагаме със седмици.

— Доколкото разбирам, това е единствената ви връзка с ветеринарната клиника. Практически не разполагате с нищо съществено.

Шосвиц отново натисна бутона. Топката се извиси високо и после се спусна право към него. Той замахна и отново не улучи.

Без каквато и да е причина Майлс изпищя с все сила. Шосвиц му се скара.

— Погледни нещата от по-друг ъгъл — продължи примирително Болд. — Можеш да хвърлиш вината върху мен и Майлс за всичките си несполучливи удари.

— Не си мисли, че няма да го направя.

Следващият му удар беше малко по-сполучлив и той се ухили. Болд започна да си играе с пръстчетата на бебето, за да отвлече вниманието му. Шосвиц искаше да си вървят. Отмести крака си от бутона и каза:

— Твоето отсъствие продължи твърде дълго, Лу. Станал си мекушав. Я помисли каква ще бъде следващата ти стъпка. Трябва ти заповед за обиск, нали? В противен случай ти остава само възможността да разговаряш с тези ветеринари, ала и двамата смятаме, че от това няма полза. Прав ли съм? Но за да получиш заповед за обиск, трябва да посочиш основателна причина, т.е. да представиш цяла серия убедителни доказателства. А ти с какво разполагаш? С нищо. Някакви си конци. Някаква упойка, за която се споменава в сериала „60 минути“! Друго? Четиригодишен скелет? Пред кой съдия можеш да излезеш с това, а? Може би възнамеряваш да отидеш с тези доказателства при Боб Проктър, при тази прокурорска вещица, възседнала метлата? Знаеш ли какво ще направи той? Ще ти се изсмее в лицето и ще те изгони. Кълна ти се.

Шосвиц се обърна към екрана, а Болд се усмихна зад гърба му. Дафи го беше научила как да обработва лейтенанта: „Остави го да си мисли, че той е правият. Остави го той да ти каже какво трябва да се направи“.

— Разполагаме и със следите от инструмента, с който са били оперирани жертвите. Ако можехме да нападнем едновременно и трите клиники… Ако намерим ножиците, тогава ще бъдем убедителни.

— Слагаш каруцата пред коня — каза Шосвиц. — Това е като „Параграф 22“, Лу. На теб ти трябват ножиците, за да получиш нужната заповед за обиск, за да откриеш същите тези ножици. Не се заблуждавай! Не можеш да получиш такава заповед, ако не представиш убедителни причини. Няма защо да ти разправям тези неща. Изобщо не трябваше да водим този разговор. Спестявам ти много жабета, които би могъл да изручаш, ясно ли ти е?

Той отново замахна с бухалката. Тълпата изрази с оглушителен рев одобрението си.

— Но ти сам виждаш колко сме близо? — не го оставяше на мира Болд. — Какво още трябва да направим?

— Вярно е, че сте близо, но още не сте пристигнали. Трябва ви свидетел, може би някой, който работи там. — Болд въздъхна облекчено. Почти беше успял. Още съвсем малко… — Какво ще кажеш за онези цифри в компютъра? — попита Шосвиц. — Наистина ли са номера на полети, както предполагаш? Мейбек и тези компютърни данни — оттук може да излезе добро доказателство. Онези шибаняци съдиите и съдебните заседатели много си падат по всичко, свързано с компютри. Можете ли да направите връзка между компютърните данни и някой от ветеринарите? Ако успеете, ще се приближите с още една крачка напред.

Болд беше дошъл тук точно за това. Без да се усети, Шосвиц сам стъпи в капана.

— Онези цифри в компютъра отговарят на номерата на полетите на международната авиокомпания „Норт Уест еърлайнс“, която действа от Ванкувър, Британска Канада. Има над десетина полета, но само до две страни — Бразилия и Аржентина. И двете са известни като пазар на бъбреци за трансплантиране. Фактът, че всички пътувания се извършват с два еднакви полета, показва…

— Че има куриер — довърши мисълта му лейтенантът. — Стюардеса или пилот. Някой пренася собственоръчно органите.

Шосвиц загуби интерес към бейзбола.

Болд почувства, че е близо.

— Точно така. Те следят полетите и правят предварителни уговорки за изпращането, защото при бизнеса с органи времето е съществен фактор.

— Ако открием този куриер, той ще бъде нашият свидетел. Тогава ще разнищим цялата история.

Болд направо чу как щракна вратата на капана. Шосвиц вече си представяше заглавията по първите страници на вестниците.

— Поднесли сме запалената клечка, но още не сме разпалили пурата — каза сержантът.

Шосвиц се замисли.

— Възможно е куриерите да са двама. Единият да пренася органите оттук до Ванкувър и да ги предава на втори куриер, който има грижата за тях по време на международния полет. Този, вторият, от международните полети, може би изобщо не знае кой е жътварят.

— Да, жътваря остава в сянка — съгласи се Болд. — По-важното е, че те предават органа на някого, който има право да пренася такива неща. Екипажите на самолетите непрекъснато пренасят законно органи по линия на официалната система. Пасажери нямат право да носят такива неща.

— А това означава, че на нас ни е необходим другият куриер — този, който пътува между Сиатъл и Ванкувър. Не може да няма куриер. Ако изпращат органите като пратка, ще оставят следи.

— Съгласен съм.

Шосвиц остави бухалката и натисна няколко бутона. Екраните изгаснаха и лампите светнаха. В сравнение с „Янки Стейдиъм“ стаята беше малка като кутийка. С шлема на главата Шосвиц изглеждаше твърде нелепо.

Болд побърза да обясни:

— Трябват ни имената на всички пътници, които пътуват до Ванкувър и обратно в дните на жътвите. Имаме късмет, че тези дати са посочени в компютъра.

Шосвиц започна да схваща:

— Вече сте направили необходимите справки, нали?

— Първата ни работа беше да потърсим в списъците името на Мейбек. Повече от сигурен бях, че той е куриерът. Нали портативният компютър беше у него? Обаче ударихме на камък. Не е Мейбек. Направихме справка и с имената на тримата ветеринари и пак ударихме на камък. Следващата стъпка беше да сверим имената на всички служители и в трите клиники — бивши и настоящи, но това се оказа огромна работа. Десетина самолета и десетина полета. Направо кошмар!

— А дали изобщо може да се постигне нещо? Куриерът би могъл да пътува под различно име, какво му пречи? Ще си плати в брой. Ще носи само ръчен багаж.

— Не може да използва друго име, тук имаме късмет. Полетите до Ванкувър се приемат за международни и за да получиш билет, трябва да покажеш паспорт. Това може да ни помогне.

Шосвиц започна да разтрива лакътя си.

— Ами ако пътува с кола?

— Ще отнеме много време. За пренасянето на органи е от значение всеки час. — „Е, вече си готов“, помисли си Болд.

— Искате да проверите списъците на пътниците, за да откриете дали няма име, което се повтаря? Колко самолета летят между Сиатъл и Ванкувър? Десет? Повече? Колко полета има дневно? Петдесет? Шестдесет? Колко време ще отнеме, за да се проверят всичките? Боже господи! Една седмица? Месец? Мисля, че Ана Ферагот си е умряла за едното нищо. Изобщо не напредваме. — Шосвиц беше също толкова отчаян, колкото и Болд. Дафи го беше предвидила. Според нея точно тук беше повратният момент.

— Ами ако съкратим обхвата на справката — подхвърли Болд. За всеки случай кръстоса пръсти. Не си спомняше кога го беше правил за последен път. Майлс започна да рита.

— Защо ме гледаш така? — попита Шосвиц. Почувства, че нещо му се изплъзва. — Дай ми секунда да помисля. Дай ми тази шибана секунда.

— От Сиатъл за Ванкувър — опита се да му помогне Болд.

Шосвиц не се нуждаеше от помощ. Погледна към Болд и щракна с пръсти.

— Бюрото за имигранти. Можем да направим справката в компютрите на имиграционната служба. Те имат отделен архив. Ще търсим служител от клиниката по датата и името. Не е необходимо да се занимаваме с различните самолети. Дали ще ги затрудни? Колко време ще им отнеме?

— Ако се обадим от онази стая, ще е въпрос на няколко минути. — Болд тържествуваше. Най-после Шосвиц беше готов. После каза: — Това е въпрос, който засяга федералното правителство, секретна работа. Ако искаме справката по легален път, ще са необходими седмици, а може би и месеци.

— А защо не направим формалното искане, след като вече сме получили неофициално справката? — попита Шосвиц.

Такава тактика се прилагаше често. Свързваш се с кредитна агенция или телефонна компания, или пък с Бюрото за имигранти и искаш да ти направят справка. Ако открият нещо полезно, казват ти да подадеш официална молба, но ти знаеш предварително това, което ти трябва. Така си спестяваш големите формалности, които трябва да преодолееш, без да си сигурен, че си струват усилията. Най-после Шосвиц разбра каква роля му е отредена.

— Искате аз да се обадя, нали?

За Болд това беше нещо като фойерверк.

— Ти единствен имаш нужните връзки в Бюрото за имигранти. Аз нямам, Ла Моя също, но ти ги имаш. Знам, че не ти е приятно, Фил, но трябва да ни помогнеш. — Болд беше благодарен на Дафи. Тази тактика беше изцяло нейна заслуга.

— Можеше да ми го кажеш направо — отвърна Шосвиц.

Болд го погледна изпитателно.

Лейтенантът се замисли.

— Не — каза той. — Мисля, че нямаше да се съглася.

Майлс започна да мрънка и да удря Болд с юмручета по гърдите.

— Ла Моя работи по съставянето на списъка. Това са всичко на всичко три клиники: „Нежна грижа“, Главният център и „Изглед към езерото“. Ако имаме късмет, списъкът ще бъде готов до сутринта.