Жътварят на сърца

53.

Дафи караше хондата с около 60 километра в час. Това беше два пъти по-бързо от безопасната скорост на тази откъслечна лунна светлина. Колата разплискваше локвите и предното стъкло се зацапа. Трябваше да сложи чистачките. Загуби го от погледа си. След няколко секунди отново видя светлините от джипа. Намали скоростта, за да не се приближи много до него. Изведнъж той изчезна. Тя подаде малко по-рязко газ. Беше опасно да кара така при този хлъзгав път и липсата на добра видимост. Вече караха по черни пътища около петдесет минути!

Ето там! С крайчеца на окото си мерна някакви светлини. Наведе се напред, за да погледне през зацапаното с кал стъкло.

Прониза я остра болка и вратът й се схвана съвсем. Почти изпусна кормилото. Изпъна назад глава, когато колата се плъзна вдясно и се понесе към дърветата. Приличаше на плъзнал се по лед камък. Тя изви волана надясно. Изчака. Нищо. Завъртя го в обратната посока — пак нищо. Колата продължаваше да се плъзга към края на пътя. Леко натисна спирачката. Колата се завъртя и се понесе точно в обратната посока. Беше тъмно като в рог. Мина на косъм от един трап, като пръскаше кал във всички посоки. Двигателят неистово изрева. Тя изви рязко кормилото вдясно и отново натисна спирачката. Едната предна гума се задържа в нещо, а предницата подскочи така рязко, че тя изпусна кормилото. Предните колела хлътнаха в плитката канавка, а главата й се удари в страничното стъкло. Колата изскърца и спря, двигателят продължаваше да работи.

Остана за миг неподвижна. Размърда се, за да провери дали не си е счупила нещо и разтри врата си с ръка. Нормализира дишането си, въпреки че сърцето й биеше бясно. Трябваше й само минута, за да концентрира погледа си в една точка.

Изведнъж си спомни, че не разполага с никакво време. За момент беше забравила за какво е тук. Включи на първа скорост и отпусна съединителя. Двигателят изрева и предните гуми се завъртяха на място. Усети как за част от секундата предните гуми издълбаха дупка и затънаха. Опита се да излезе на заден ход, после на преден и съвсем затъна в калта. Излезе от колата. Беше заседнала на ръба на канавката, но гумите бяха потънали в калта почти до средата.

Взе ключовете. В багажника си имаше вериги, теглич и голям фенер. Грабна фенера, прибра ключовете в джоба си и се затича през рядката кал. На светлината на фенера видя невероятните извивки от гумите на колата й и други две идеално прави следи от джипа на Тег. Тръгна след тях. Обувките й натежаха от кал. След около петдесетина метра пътят се стесни още повече. Тук калта беше размесена с чакъл, но все още се вървеше трудно. На светлината на фенера видя отпечатък от ботуш, полуизтрит от падналия неотдавна дъжд, но все още се различаваше ясно. По-нататък отпечатъците от ботуши зачестиха — бяха от някой, който или е бил необикновено висок, или е тичал. Точно в този момент осъзна, че това не е път, а алея за коли.