Жътварят на сърца

8.

След стотина метра по тъмната, тясна и буренясала алея Елдън Тег се натъкна на камион, който препречваше пътя. Огромен мъж с рошава брада го попита за името, провери шофьорската му книжка и направи справка в някакъв списък. Накрая се отдръпна и го пусна да мине.

Тег се движеше под свод от сплетени клони. Алеята бе кална и покрита с листа. Валеше. Паркира джипа до няколко очукани пикапа и тичешком се отправи към големия обор. През дъските се процеждаше слаба, жълтеникава светлина. Отвори вратата и влезе.

Усети мирис на цигарен дим, на слама, на оборски тор, на влажно, гниещо дърво. Усети и метален, солен мирис, който му беше добре познат — на животинска кръв. Застана в сянка и започна да наблюдава гледката пред себе си.

Рингът, на който ставаха борбите, представляваше набързо сковано дъсчено заграждение с размери три на три метра. Беше поставено в средата на пътеката между яслите. В тъмнината се виждаше сеновал. Единствената светлина в помещението идваше от гола електрическа крушка, провесена точно над центъра на ринга. Тя хвърляше оскъдна светлина върху грубите лица на десетината мъже, скупчили се наоколо.

Гледката го отвращаваше. Обричат кучетата на смърт. Той връщаше живота, те го отнемаха.

Някой се обърна и го погледна. Дони Мейбек. Златният му „Ролекс“ намигна на Тег, отразявайки светлината. Приближи се с неуверена стъпка. Усмихна му се, като показа почернелите си, прогнили зъби, както някоя дърта проститутка вдига полата си, за да подмами евентуален клиент.

— Уреди ли срещата? — попита Тег.

— Всичко е наред — кимна към сеновала, — но преди това трябва да се оправим с Феликс.

Подтикнат от един закон на местните власти, който си беше направо геноцид за всички питбули, Тег беше избавил Феликс и няколко други кучета борци от сигурна смърт, а в замяна животът им бе посветен на науката и научните изследвания. Сега тези кучета, които бяха един вид негови творения, се намираха във фермата му. Там той имаше лаборатория за хирургически опити. Макар идеята никак да не му се нравеше, единственият начин да се провери дали е бил успешен поредният експеримент, беше кучето да се бие на ринга. Въпреки уверенията на Мейбек, че винаги ще се намери някой „компетентен“, който да зашие нанесените рани — така нареченият кърпач, Тег не желаеше друг да оказва медицинска помощ на кучетата. Освен това се опасяваше, че определени белези биха озадачили всеки ветеринар и можеха да предизвикат подозрения с какво се занимава.

— Не съм дошъл тук, за да го карам да се бие, а да му окажа медицинска помощ, ако се наложи — напомни му Тег.

— Ще участва в следващата схватка — обясни Мейбек. — Ще се бие с Бесния Норман. Норман не е губил шест последователни срещи и ще се нуждая от помощта ти, докторе. Ти си единственият, който може да го командва.

— Къде е той? — попита Тег.

Дони Мейбек го заведе до боядисана в бяло клетка — като тези, които използваха пътническите авиокомпании. Беше поставена върху голяма бала сено. Животното в нея оголи острите си като бръснач зъби и изръмжа свирепо срещу Дони, който в отговор се ухили, откривайки нащърбените си зъби, и като допря лице до пръчките на вратата, заръмжа, за да го подразни. Питбулът се хвърли с такава сила към него, че клетката за малко не се прекатури от сеното.

— Не го дразни — ядоса се Тег.

Като чу гласа му, кучето се промени. Успокои се и предложи на Тег влажната си муцуна през решетките.

— Виждаш ли? Това си е твое куче, докторе. Ти го спаси и то го знае. Ще трябва да ми помогнеш.

— Показах ти как да действаш с шоковия нашийник. Само глупак няма да се справи. Не можеш ли да натиснеш едно копче? — Тег рядко изпадаше в ярост. За него това беше ужасна проява на слабост. Веднага съжали, че е избухнал. А на Мейбек не му се понравиха забележките за умствените му способности. В очите му се мерна студено пламъче.

— Не искам да използвам шоковия нашийник преди борбата. Може да го изтощи и да я изгуби.

Възможността Феликс да загуби битката стресна Тег. Мейбек беше прав, сега не беше подходящ момент кучето да се подлага на шок. Той държеше в ръка устройството за дистанционно включване на шоковия нашийник, когато изведе Феликс от клетката. Отвърза го и го поведе към ринга. За негова радост Феликс се държеше безупречно. Мейбек го последва, но на известно разстояние.

Като стигнаха ринга, Тег обви ръце около шията на Феликс и му свали нашийника. Неговият противник, Бесният Норман, чакаше в отсрещния ъгъл. По врата му се виждаха десетина белега от зараснали рани — доказателство, че е участвал в много битки.

Огромен сто и петдесет килограмов мъжага с брада като бодлива тел вдигна фермерската си шапка и тържествено обяви:

— До смърт.

Зрителите млъкнаха. Дъждът трополеше по покрива. Въздухът беше наелектризиран. Феликс насочи вниманието си към своя противник.

— Не мога да го направя, дори и в името на експеримента — каза Тег на Мейбек.

Но не се наложи да взема решение. Когато пуснаха другото куче, Феликс се изскубна и изскочи на ринга. Двете се нахвърлиха яростно едно върху друго. От тълпата се понесе одобрителен рев. Тег се оттегли в сянката на навеса.

Изведнъж почувства, че го наблюдават. Огледа се. Наоколо нямаше никой. Отново огледа обора и пак не можа да види някой. Тогава погледна към сеновала. Там, в полусянката, стоеше човек с костюм на бизнесмен и го наблюдаваше внимателно. Веднага го позна. Беше известният с мрачната си слава главатар на сиатълската банда Уон Кей. Снимката му бе непрекъснато във вестниците. Но тази вечер изглеждаше по-различен — бледата кожа беше опъната върху скулите, погледът му — безизразен като на отчайващо тъжен човек.

С взрив от аплодисменти зяпачите обявиха края на схватката.

Мейбек хвана Тег под ръка и го поведе към ринга. Феликс обикаляше около окървавения труп на победения противник.

— Няма нито една драскотина, разбираш ли? Повали Норман, сякаш беше малко пуделче. Норман! И то без нито една драскотина! Ти си гений, направо си страхотен!

Отвратен и безмълвен, Тег прибра кучето и го върна в клетката. Погледна към сеновала и каза на Мейбек:

— Сега ще отида при него.

Изкачиха се нагоре по паянтовите стълби и единият от двамата бодигардове на Уон Кей ги обискира. Долу започна нова схватка.

Нямаше запознанства. Човек с репутацията на Уон Кей не се нуждаеше от представяне. Непрекъснато беше по съдилища, но винаги го оправдаваха. Седнаха един срещу друг върху две бали сено. Мейбек и бодигардовете останаха прави.

Уон Кей веднага пристъпи към въпроса.

— Съпругата ми е на петдесет и седем години. Страда от ангина пекторис и ако не се направи нещо, скоро ще свърши. Преди две години получи първия инфаркт на миокарда. Сигурен съм, че ви е известно — каза той ядосано, — че на хора над петдесет и пет години не се правят трансплантации на сърце. Случаят на жена ми се усложнява още повече от рядката й кръвна група — АБ-отрицателна, и от факта, че тя е изключително дребна. Преди известно време бях уредил работата с частен хирург — трансплантатор. Човекът искаше да помогне. Работи във Ванкувър. Опита се да намери нерегистриран донор на сърце, но до този момент не е успял. Препоръча ми да се свържа с помощника ви. Доколкото знам, от време на време сте му намирали по някой бъбрек. Трябва да призная, че не съм много въодушевен от идеята да се обърна към ветеринарен лекар за човешко сърце. Това е и една от причините да се срещна с вас.

Млъкна, когато от тълпата се чуха възторжени възгласи.

— Не давам обещания — заяви Тег.

— Подготвил съм си домашното — каза азиатецът. — Иначе нямаше да съм тук. Като ветеринар малцина могат да се сравняват с вас.

— При случая с жена ви, където въпросът е на живот и смърт, истинският враг е времето. То налага някои решения. Това ми е напълно ясно. Колко живот дават на съпругата ви? — попита Тег, вземайки инициативата в свои ръце.

Но времето не беше истинският му враг. В себе си водеше друг диалог. Сега, когато възможността беше налице, колко далеч можеше да отиде, за да поправи една грешка, която беше направил преди близо двадесет години? Можеше ли съзнателно да жертва живота на човешко същество?

— Ще бъде достатъчно укрепнала, за да я преместим в срок от няколко дни.

— Във Ванкувър ли?

— Да.

— Колко дни?

— В случай, че поверя живота на жена ми във вашите ръце, ще очаквам и резултати — изрече той строго. — Ако не можете да ми помогнете, сега е моментът да го кажете. Ако става дума за пари…

Тег махна с ръка и го прекъсна. Не искаше Мейбек да узнае размера на сумата. Едно сърце струваше не по-малко от 500 000 долара. Щом като Уон Кей си беше подготвил домашното, както твърдеше, би трябвало да го знае.

— Сигурен съм, че ще се отплатите щедро — каза Тег.

Парите бяха само част от неговия залог в тази работа. Искаше да спечели повече.

— Интересува ли ви?

— Много.

— Мога ли да разчитам на вас?

Тег хвърли бърз поглед към Мейбек. Онзи изглеждаше изплашен. Не можеш да подведеш човек с репутацията на Уон Кей. Погледът на гангстера го убеждаваше достатъчно красноречиво в това. Той искаше твърд ангажимент.

Тег отвърна:

— Хм, ще трябва да си приготвя домашното. Трябва да видим с какво разполагаме — посочи към една папка, поставена върху бала сено. — Това данните за болестта ли са? — Трябваше да държи положението в свои ръце. Само така би могло да се справи с човек като Уон Кей. Азиатецът му подаде папката. — Ще започнем веднага да търсим донор. Как да се свържа с вас?

Уон Кей извади визитната си картичка, написа един телефонен номер на гърба, и я подаде на Тег.

— Ще ви се обадя — каза уверено Тег.

Не си стиснаха ръцете. Уон Кей се изправи, пресече тъмното помещение и изчезна по стълбите.

Мейбек все още стоеше в сянката.

— Ще трябва да ликвидираме донора, за да вземем сърцето. Прав ли съм? — попита той.

Тег разбираше нервността на Мейбек. Отговори му с оправданието, което беше намерил за себе си преди много месеци:

— Ако един човешки живот е принесен в жертва, за да бъдат спасени много хора, каква е вредата от това? Ако бъде спасен животът не на един, а на четири, пет или шест души, това няма ли да възстанови равновесието?

Мейбек отвърна:

— Имам предвид преди всичко какво се иска да направим. Ще трябва да пречукаме някого, а за това се налага да се бръкнат по-дълбоко.

Тег се беше зачел в папката на оскъдната светлина и му отвърна, без да го погледне:

— Провери дали има данни за жена с кръвна група АБ-отрицателна. Трябва да е дребна — да тежи не повече от 50 килограма. От теб се иска да ми доставиш донора. След това ще бъдеш богат. За твоята част от работата ще получиш 50 000 долара. Нали това искаш?

В този миг до тях достигна лаят на няколко кучета. Сред тях Тег отчетливо различи Феликс. Превъзходството на Феликс на ринга потвърждаваше изключителните умения на Тег. Разбира се, щеше да има още опити, те бяха неизбежни. Изглежда, че самият живот беше един дълъг експеримент. Победата идваше не след едно, а в резултат от редица постижения.

За миг спря да чете и погледна към Дони Мейбек, който не беше помръднал. Цифрата го беше вцепенила. Такава бе и целта.

Тег слезе от стълбите. Чувстваше се изтощен. Това беше възможност да обърне нова страница в живота си, да си докаже нещо и да поправи една грешка. Възнамеряваше да се възползва максимално от този шанс.