Жътварят на сърца

22.

Изкачиха се по склона на хълма Кълъмбия, който беше свързан с моста, и градът остана долу, далеч под тях. Насочиха се на юг към доковете и летището на „Боинг“. Виждаше се как над водата се задава следващата дъждовна вълна. Беше надвиснала над изумителната зеленина на остров Бейнбридж, разпрострял се като конска опашка. Между него и надвисналите черни облаци се стелеше сивата завеса на дъжда. За човек, който не му обръща внимание, гледката беше красива. Но за онзи, който не го понася, е по-добре да не живее тук през февруари и март. Болд пусна чистачките, за да очисти стъклото от пръските, които хвърляше микробусът пред тях.

Дафи скръсти крака и се наведе, за да види стрелката на километража.

— Не обичам да карам бързо — обясни Болд.

— А, това вече обяснява нещата. Помислих си, че стрелката нещо не е наред.

В последния момент беше поискала да дойде с него. Болд я предупреди, че срещата може да продължи дълго, но тя настоя. Сега се питаше кога ще му каже онова, което толкова не търпеше отлагане. Най-сетне търпението му се изчерпа.

— Какво има?

— Мразя да греша — отвърна ядосано тя. — Трудно ми е да си го призная.

— Да грешиш?

— Трябваше да поговоря със Синди Чапмън. Исках да проверя описанието на Агнес Ръдърфорд за двамата мъже — онзи с дрезгавия глас и другия, с лошия дъх. Има разни трикове и тънкости, за да накараш някой да си спомни нещо, което му се струва, че не помни.

Болд попита:

— Къде, по дяволите, е докладът от токсикологичните изследвания на Чапмън? Какво стана с анализа на кръвта й?

— Интересува ли те това, което ти разправям, или не?

— Продължавай.

— Тя си спомня много ясно как Шарън и аз сме се грижили за нея в Убежището. Подпитах я какво е станало преди операцията. Дали си спомня, че е била отвлечена? Спомня ли си някакви лица, гласове, обстановка? Седмица, ден или час преди операцията? Оказа се, че си бил прав за парите. Това имам предвид, като казвам, че съм сбъркала. Бях убедена, че тук грешиш.

Ръцете му върху волана започнаха да се изпотяват. Отвори прозореца, за да влезе въздух.

— Платили ли са й за бъбрека? — попита той.

— Споразумели се. Предложили й петстотин долара.

— Петстотин долара? — възкликна той, не вярвайки на ушите си. — Мислех, че цената е петнадесет хиляди. Разликата е огромна.

— На всичко отгоре изобщо няма доказателства, че ги е получила.

— Сега нещата стават по-ясни. Ето защо няма официални оплаквания от жътваря. Ако един младеж се спазари с някого да му продаде бъбрека си, естествено няма да разкрие кой е той. А това означава също, че вероятно донорите са много повече, отколкото са ни известни. Онези, които са имали по-голям късмет, са останали живи и са похарчили петстотинте си долара. Това обяснява и използването на електрошока.

— Не съм съгласна — прекъсна го тя — за електрошока. Трите жертви, за които говори Диксън — Блументал, Шърмън и Джулия Уокър — нямат следи от електрошок.

— Пак си си наумила нещо — каза той. — Усещам го по гласа ти.

— Ами ако на електрошок са били подлагани само онези, които са проявявали несъгласие? Ако се окажеш прав, че е имало много други? Добре, да предположим, че някое избягало от къщи дете се спазари поради липса на средства. Всичко е готово, операцията се извършва, то си получава парите и го връщат обратно на улицата. Но ако момиче като Синди Чапмън се уплаши, когато се сблъска с реалността, и осъзнае какво е на път да извърши? Ако си на мястото на жътваря, какво щеше да направиш? Изваждаш бъбрека — сигурно вече си го обещал някъде — и вземаш мерки тя да не си спомня нищо. — Изчака малко и после каза: — Не си много въодушевен.

— Има логика — призна той. — Но това не означава, че съм съгласен напълно.

— Добре, да приемем, че съм права. Тогава защо отвлякоха Шарън? Като изключим миналото й и връзката с „Блъдлайнс“, тя изобщо не отговаря на изискванията им за донорите. Не е без средства, не живее на улицата, не е отчаяна, а е и няколко години по-възрастна от останалите.

Той не искаше да й разкаже за опасенията на д-р Бял Кон, че Шарън е била отвлечена поради специална поръчка. Ако им беше нужен важен орган, много вероятно беше тя вече да е мъртва.

— Какво ли са направили с нея?

Болд не й отговори. Зави по алеята, която водеше към щаба на инженерните войски, и потърси място за паркиране.

Щабът на местната част на инженерните войски се помещаваше в огромна тухлена сграда на няколко километра южно от околовръстния път.

Болд се надяваше, както беше предположил Дикси, че тези кости ще им помогнат да установят самоличността на жътваря. Останалата част от скелета беше първата и най-важна крачка в тази посока. Убитата — последният свидетел на престъплението, можеше да разкаже на следователя много повече, отколкото убиецът предполагаше.

Часовоят приветливо ги поздрави и побърза да се обади по телефона, че са пристигнали. Няколко минути по-късно по стълбите слезе строен, около четиридесет и пет годишен мъж, ръкува се и се представи — Хари Търкъл. Имаше живи, искрящи очи и значително по-оредяла коса от Болд. Носеше зелено-кафяви панталони, черни маратонки „Рийбок“ и карирана риза. Раздруса ръката на Дафи и ги покани да се качат по стълбите.

— Ще вървя отпред, тук е истински лабиринт.

Стигнаха горната площадка и завиха вдясно по коридора. Вървяха цяла вечност, докато най-сетне стигнаха до кабинета на Търкъл. Влязоха и се настаниха около дълга маса. В далечния край на стаята имаше черна дъска, на която със син тебешир бяха изписани математически уравнения. Търкъл седна срещу Болд, а не зад бюрото си. Той оцени жеста му. Инженерът се усмихна.

— Джо се опита да ми обясни за какво става дума, но може би ще е по-добре да го чуя от вас.

Болд обясни:

— Преди шест месеца един ловец намерил част от човешки скелет в река Толт. Въпреки усиленото търсене не открихме източника, т.е. мястото, където е бил заровен трупът. Останалите кости от скелета имат важно значение за разследването. По тях може да се установи самоличността на убитата, а оттам — и убиецът. Човекът, с когото разговарях, подхвърли идеята, че вашите компютри биха могли да предскажат вероятното място по брега, от което костите са били отнесени от водата.

— Точно така, човекът се казва Джо Уебстър. — После Търкъл добави: — По този въпрос има една книга, която вероятно ще ви заинтересува — „Плавателни процеси в геоморфологията“. Отнася се за движението на реките, за лъкатушенето на реката и за материалите, които носи. Утайките фактически се „слепват“ помежду си и се носят от речните води като едно цяло. Нашата работа е да определим количеството на водния отток и да проследим неговия път, като се опитаме да предскажем процесите на утаяване, ерозия и отлагане на материалите.

Болд се запита що за език е това: „Плавателни процеси в геоморфологията“. Чудесно четиво за приспиване.

Търкъл си пееше урока като ученик:

— Материалите, които са се срутили от речния бряг, се отлагат на същия бряг в следващите една или две плитчини. Което означава от две до четири извивки на реката и е установен факт. Ето нещо, от което можем да започнем. Това е задачата. Тук могат да ни помогнат компютрите на ЦИХ. — Търкъл забеляза недоумението, с което го гледаше Болд. — ЦИХ е Центърът по инженерна хидравлика, имат компютри, които работят върху модели.

— Може би ще трябва да разговаряме с тях? — предложи Болд.

Няколко минути по-късно Болд и Дафи седяха до една японка на име Беки Суматара. Тя се взираше в цветния екран, на който се виждаше менюто с предлаганите варианти. Над нея се беше надвесил Джо Уебстър — набит мъжага към петдесетте.

Беки Суматара каза:

— Когато получихме молбата ви, вложихме в модела на река Толт най-новите данни за водния отток, наклона, размера на утайките, отлаганията и районите, в които има ерозия. Тази работа ни отне два дни. Влагането на информация в компютъра е дълъг процес.

Болд побърза да се намеси:

— Когато стане дума за компютри, съм пълен профан.

На екрана се появи графично изображение на картата на окръг Кинг, направено от самолет.

— Всички водни маси, независимо от формата и размерите, са обозначени със син цвят — обясни Беки Суматара. Лакираният й в червено нокът посочи протока Пъджет, водните резервоари, реките. Оцветяването зависеше от водния обем. Колкото по-тъмен беше синият цвят, толкова по-голям беше обемът. Заливът Елиът и протокът Пъджет бяха в тъмносиньо, а някои от най-малките рекички и потоци бяха почти бели. — Интересува ви Северната вилица на река Толт?

— Да — обади се Джо Уебстър.

Беки придвижи курсора до обозначената с квадратче въпросна зона, която граничеше с местностите Карамфила, Монро, Султана, Скайкомиш и Голямата снежна планина. Последваха две почуквания по клавиша и екранът се изпълни с увеличено графично изображение на района.

— При увеличаване цветните изображения се променят. Сега река Толт е оцветена в морскосиньо, а нейните притоци са в по-светли тонове в зависимост от водния обем. — Последва ново почукване по клавиша. Реката и нейните притоци се оцветиха в различни оттенъци на червено и розово. — Можем също да наблюдаваме, в зависимост от обема на водния отток, с каква скорост се движат различните водни маси, а зеленият цвят показва скоростта им при брега. Взети са под внимание и всички фактори, свързани с ерозията и покачването на водното ниво.

При увеличеното изображение се появиха дузина по-малки рекички и поточета. Дафи извади топографската карта от куфарчето на Болд. На нея беше обозначено точното място, където бяха намерени костите. Беки Суматара разгледа картата и след това потърси необходимото увеличение в компютъра.

— Това е в националния горски парк „Снокуолми“ — каза тя, докато извършваше няколко манипулации с компютъра. — Труднопроходим район.

— Да.

— Какво ни говори моделът? — попита Болд.

— Имаме две изображения на водния отток — обясни Беки Суматара, — странично и от въздуха. Това ни дава възможност да си представим страничната ерозия, както и дълбочината на врязване на водния поток в речното дъно и страничния бряг. С помощта на компютъра мога да увелича или да намаля обема и скоростта на водния поток, както и да получа достъп до тези показатели за минали дати. За съжаление успели сме да направим това само за профила на коритото на река Толт, но не и за нейните притоци.

— Река Толт е нашата рожба — каза Джо Уебстър. — Имаме данни за движението на чакъла на разстояние от една до две плитчини надолу по течението. Бихме искали да се огледат и плитчините нагоре по течението. Това е.

— По-високото ниво на водата във водохранилището на река Толт ще ни даде сравнително добра представа каква ерозия е предизвикал водният поток по течението на реката. — Беки отново задейства компютъра. Болд почувства известно облекчение. Най-после се започна. Вляво на екрана тя смени датата. Настъпи кратка пауза, преди да се появят нови изображения. — В момента искам компютърът да направи сравнение със състоянието на реката преди месец. Районите, където е имало най-сериозна ерозия, ще бъдат оцветени от червено до черно. Червеното ще покаже най-големите поражения. — Докато тя говореше, на екрана се появяваха и изчезваха различни изображения. Курсорът бягаше напред-назад, насочван от ръката. — Имайте предвид, че тук всичко е предполагаемо. Без данни от огледа на мястото, не можем да бъдем сигурни в заключенията си. Достатъчно е едно паднало дърво или свличане на почва, за да започнем всичко отначало. Този модел е точен дотолкова, доколкото са точни данните, вложени в него.

— Данните са добри — каза уверено Уебстър.

Болд внимателно наблюдаваше, докато Беки Суматара фиксираше някакви речни извивки, оцветени в яркочервено.

— Компютърът взема под внимание и състоянието на почвата — обясни тя. — При ситуация като тази това ще ни бъде от полза. Можем да сравняваме с топографската карта и да обозначим най-острите завои на речното корито, но ерозията зависи и от състава на почвата. Не е необичайно водният поток да прехвърли речните брегове и в сравнително прав участък, в който почвата е мека и почти еднородна по състав. Завоите в речното корито обикновено се дължат на естествени препятствия — издатини по речното дъно или скални образувания. Те са нещо като батерии. Може експедицията ви да изследва реката завой по завой и да не намери търсения гроб. Предполагам, че при сегашното ниво на речния поток водата залива брега не само на завоите. Джо също може да е прав за плитчините нагоре по течението.

— Искам да видя тези плитчини. Ще започна от тях — каза той.

— Имайте предвид и следното — предупреди ги Болд, — дали до мястото се стига по някакъв път. Опитът ни подсказва, че вероятно тя е заровена на не повече от стотина метра от пътя.

— Звучи ужасно.

Дафи оглеждаше топографската карта.

— В района има черни пътища, жилищни постройки…

Джо Уебстър каза:

— Помня, че преди няколко години там имаше туристически маршрути, после бяха закрити.

Дафи посочи черните пътища, като не пропускаше да наблюдава и компютъра.

— Това ще ни улесни. — Суматара също започна да поглежда към картата и да я сравнява с изображенията на екрана. При всяко поглеждане на него се появяваше нова картина.

Болд затаи дъх. Изображението на района се увеличаваше все повече — като през погледа на птица, която се спускаше към земята.

Суматара посочи към екрана:

— Ето ги двете водни плитчини, които търсиш, Джо. — По-горната извивка на реката беше оцветена в тъмносиньо, а врязването на водния поток в брега беше в яркочервен, почти неонов цвят, който контрастираше с червените нокти на японката. — Тук има значително подкопаване на брега. Затова е било пропуснато от издирващата група. — Тя пак се вгледа в екрана и натисна отново и отново клавиша. Изображението се промени няколко пъти. — Имате късмет.

— Защо?

— Сегашните дъждове още не са повишили нивото на река Толт до най-високата отметка през есента, т.е. оттогава не е имало допълнително подкопаване на брега. — Пръстите й захвърчаха по клавиатурата и дадоха поредица от команди на компютъра. — Ох-ох — каза тя и яростно зачука по клавишите.

— Какво има, Беки? — Болд разбра, че има някакъв проблем.

— Трябва да изпратите някой там колкото се може по-бързо — каза тя и посочи отново екрана. — Нивото на Толт ще стигне миналогодишния си есенен максимум за не повече от четиридесет и осем часа.

Дафи се обади:

— Бихте ли обозначили мястото на картата?

Но Беки като че ли не я чуваше. Вниманието й беше погълнато от компютъра.

— Има и нещо друго — промълви тя. Екранът отново смени цвета си. — Грешите, че гробът е плитък. — Тя премина на странично изображение, на него се видя ивица кафява земя, а оцветената в синьо река беше значително по-надолу. — Според това изображение подкопаването на брега от водния поток е на около два метра под повърхността на земята. Тези кости са били заровени много дълбоко.

— Той явно си разбира от работата — промърмори Болд.

— Той е лекар — изпусна се Дафи и в следващия миг се ужаси.

— Лекар! — Беки Суматара се задави от изумление.

— Все едно че нищо не сте чули — нареди им Болд. Втренчи се в Суматара, а после в Джо Уебстър. — Поне засега не трябва да споменавате нито дума. Никакво изтичане на информация, никакви слухове.

Джо Уебстър кимна в знак на съгласие. Лицето му беше леко пребледняло.

Суматара като че ли не ги чуваше.

— Лекар, който убива хора — не можеше да повярва тя, загледана в ярките цветове на екрана.

Червеното вече не беше неоново меко. На Болд му приличаше повече на кръв.