Жътварят на сърца

25.

Тег никога не беше виждал Мейбек толкова отчаян. При други обстоятелства щеше да го смъмри, че си позволява да нахлува така в кабинета, без да се обади предварително. Мейбек имаше достъп до задния вход, до хладилната камера и до отпадъците. Беше прекрачил тази граница.

— Какво става? — попита ядосано Тег.

— Откраднаха портативния компютър — каза Мейбек.

Тег почувства остра болка в тила — получи силен тик. Лявото му рамо се повдигна, а главата му се завъртя рязко. Съвзе се и каза:

— Разкажи ми как стана, Доналд.

— Не ме наричай така!

— Почвай да разказваш, Доналд. Веднага!

Мейбек започна със запъване. Опита се да се изкара герой, обяснявайки как беше успял да се измъкне от полицията. Но Тег вече гледаше на него като на мъртвец. Как можеше да се справи с толкова грамаден човек?

Компютърът? Обвини се, че изобщо беше поверил толкова важен въпрос на Мейбек. Беше обмислил всичко предварително. Искаше да бъде колкото се може по-далеч от уличаващи го доказателства. Но сега? Трябваше да анализира ситуацията. Да поеме нещата в свои ръце. В компютъра беше посочена планираната дата на жътвата на сърцето. Беше описана цялата история на операцията, ако човек знаеше какво да търси.

— Заеми се първо с Кони. Трябва да се справиш с нея. Чу ли? Никакво насилие, нямам предвид това. Просто се погрижи да напусне града. Веднага! След това трябва да си приберем обратно компютъра. Нещата трябва да се вършат едно по едно.

— Първо Кони — отвърна Мейбек, както папагал повтаря думите на господаря си.

— Веднага!

— Няма проблеми. Знам къде да я намеря. Уредил съм тази работа, както ми каза.

— Пази се от ченгетата.

— Знам.

— Този „пънкар“, както ти му казваш — Тег повтори думата с явно неудоволствие, не употребяваше такива думи, — няма ли начин да го открием?

Мейбек отвърна безцеремонно:

— Винаги мога да се обадя в полицията.

Тег го заплаши с пръст.

— Не злоупотребявай с търпението ми, Доналд. При мен не можеш да постигнеш нищо с нахалство. — Огън на открито, мислеше си Тег. Тяло с такива размери беше само за огън на открито. Ще запали един огън за плътта. С друг ще изгори костите и може би с трети — тези зъби. — Опитваме се да поправим твоя грешка, затова нека бъдем сериозни. Предварително бяхме обмислили всичко, всичко! — Странно колко завладяващо може да бъде изкушението да извърши насилие. Изпитваше желание да нарани този човек.

— Ще се оправя с тази работа.

— Не опростявай нещата. Не е време за празни приказки. — Тег почувства, че ще го връхлети нов тик. Противопостави му гнева си. Интересно колко успешно се оказа това. Може би гневът, който винаги бе смятал за враг на човека, в крайна сметка беше приятел. — Ще си послужим с всички средства, за да си върнем компютъра. Награда, откуп, не ме интересува какво ще правиш.

— Ще кажа тук-там, че даваме награда и ще се нахвърлят върху нея като мухи на лайно. До данните в компютъра може да се стигне само с ключова дума — припомни Мейбек. — И добре че е така.

— Какво толкова му е доброто! — развика се Тег. Прерови портфейла си. Имаше само сто и петдесет долара. Хвърли ги към Мейбек. — Този начин на мислене е пагубен! Чуваш ли ме? Пагубен! Трябва веднага да открием компютъра. Той е доказателството, Доналд! Втълпи си го! На полицията й трябва точно компютърът. Не виждаш ли, че битката за него е решаваща за нас? Не ние искаме да я водим, ясно ли ти е? Не, господинчо. Но трябва да я водим! И ще се бием!

— Ще си го взема обратно. — Мейбек размаха парите пред Тег. — Имам приятели.

Беше просто невероятно.

— Ти си бил голям идиот!

— Млъквай!

— Идиот си, ясно ли ти е? — Тег се наведе към Мейбек. — Намери компютъра и унищожи файловете, преди да го е открила полицията. Отърви се и от микробуса. Ако направиш само една погрешна стъпка, ще съжаляваш.

— Докторе? — Беше гласът на портиера. — Всичко наред ли е?

— Излизам след минутка — отговори Тег, като се стараеше през затворената врата гласът му да прозвучи любезно. Какво ли беше чул пък този идиот! Как се приближават само, без да ги усетиш!

Мейбек прошепна:

— Мисля, че трябва да се отървем от момичето, което отвлякохме, и да видим как ще се оправяме с Уон Кей.

— Така ли смяташ? — попита Тег. Изправи се и пристъпи към него. Осмели се да приближи лицето си съвсем близко до неговото. Имаше дъх на клозет. — Не горя от нетърпение да чуя какво ще кажеш ти, Доналд. Но ти трябва да слушаш внимателно какво ще кажа аз. Много внимателно! — Прошепна: — Кони, после компютърът и накрая микробусът. По този ред трябва да действаш. Това са приоритетите. Ако Кони не се подчини… тогава… използвай въображението си.

— Не се безпокой — каза Доналд.

Изкупление ли търсеше? Почувства необичаен натиск в главата си. Беше като прекалено напомпана автомобилна гума. Запита се защо не се откаже от всичко. Да зареже цялата работа. Докъде можеше да стигне, за да изкупи грешката си? Не можеше да се познае. В колежа беше изучавал психология на преследваните животни, но едва сега, когато го изпита върху гърба си, започна да разбира какво означава това. Чак сега ясно осъзна какво точно щеше да се случи с негъра в кучкарника. Той също беше потенциална опасност, която на този етап не можеха да си позволят да пренебрегнат. Скоро щяха да приключат с него.