Жътварят на сърца

59.

Дафи отскочи назад и избегна челюстите на кучето. Едното му ухо беше разкъсано, а муцуната му — окървавена. Пистолетът й беше паднал в клетката през цепнатината между две напречни пръчки, върху който беше скочила.

От другия край на бараката Шарън се опита да й извика. Сърцето на Дафи се сви от жал. Шарън се придвижи напред и хвана решетката с две ръце. Чу се силен звън и тялото й се разтърси от електрическия ток.

Тя пусна решетката и се усмихна.

Дали не усеща електричеството? Или вече е привикнала с болката?

Шарън гордо кимна с глава. „Да не се е побъркала“, помисли си Дафи. Щеше ли да успее да я измъкне оттук? Можеше ли тази жена да се изкачи до дупката на покрива?

„Нещата трябва да се вършат едно по едно“, напомни си тя.

Сега проблемът беше как да стигне до клетката на Шарън и да избегне челюстите на кучето пазач. Прецени внимателно обстановката, припомняйки си на какво я бяха учили.

Беше трудно, но не и невъзможно. Трябваше да стои изправена и да се прехвърли от другата страна, където се намираше клетката на Шарън. Това беше единствената й надежда да й помогне. Приклекна и се приготви да прескочи от отсрещната страна на пътеката, когато Шарън отново хвана решетката и звънецът в нашийника й иззвъня. Очевидно искаше да привлече вниманието й, защото веднага я пусна и посочи с ръка към лампата, която висеше от тавана, точно по средата на пътеката. Когато я видя, Дафи веднага разора, че Шарън е обмислила всяка възможност за бягство, дори и как да се премине пътеката. Идеята наистина беше добра. Щеше да опита. Лаят на кучетата напълно я оглушаваше. Беше направо страшно. Дали Синди Чапмън е била някога в тази барака? Дафи се опита да не обръща внимание на кучешкия лай и да се съсредоточи. Рискува кучето да я стигне и пристъпи за миг напред, колкото да бутне осветителната тръба — тя се залюля насам-натам. Когато идваше към нея, Дафи я отблъскваше още по-силно. Накрая я хвана, увисна леко, за да провери здравината й. После дръпна по-силно — щеше да я издържи. Засили се и се изхвърли напред като Тарзан. Пусна я навреме и се строполи върху покрива на отсрещната клетка. Кучето подскочи и докосна с муцуна обувките й. Лампата се откъсна и падна надолу. Кучето я сграбчи със зъби още във въздуха, без да обръща внимание на трошащото се стъкло. „Гладно е“, каза си Дафи.

— Светлината на фенера беше твърде слаба. Не можеше да вижда на повече от три-четири метра пред себе си, а трябваше да отиде до клетката на Шарън. С широко разтворени очи Дафи се прехвърли от клетка на клетка до Шарън. Не знаеше как действа електричеството в нашийника и провря внимателно пръст в една от дупките на решетката, като внимаваше да не докосва телта. Шарън плачеше, вдигна пръст и стисна нейния. Дафи едва сдържаше сълзите си. Не знаеше с колко време разполага — цяла нощ, няколко часа или само броени минути? Знаеше, че трябва да се възползва максимално от оставащото й време. Главният проблем беше да накара кучето да се махне от пътеката и най-надеждното средство за целта й се струваше храната. Видя, че най-отдалечената клетка от тази страна на пътеката е пълна догоре със запечатани пликове суха кучешка храна. Трябваше да се натисне с пръст една пружина, която освобождаваше стоманеното резе на вратата. Само клетката на Шарън имаше и катинар. Дафи се приближи до нея и свали колана си, опитвайки се да достигне с токата му до ключалката, но кучето го хвана със зъби. Тя се опита да отвлече вниманието му. Подскачаше и тропаше по покрива на клетката. Това раздразни и другите кучета. Ядосано и объркано, кучето пазач лаеше и сновеше нагоре-надолу по пътеката между клетките. В това време Шарън успя да отвори вратата на клетката. Кучето се втурна с лай към нея.

— Влез вътре — подкани го, като протегна надолу ръка, за да го подмами.

То щракна със зъби на сантиметри от нея и се отдръпна. Не влезе в клетката, но гледаше недоверчиво с едно око към пакетите, а с другото — към Дафи. Тя откъсна окървавено парченце от превръзката на ранения си крак и го пусна най-отгоре върху пакетите. Недоверчивият пес престана да лае и тръгна с изпъната напред, душеща муцуна. Другите кучета също млъкнаха.

То влезе вътре!

Дафи скочи на пътеката и затръшна вратата на клетката. Кучето остана вътре.

Шарън заподскача радостно като маймуна.

Кучето лапна кървавото парцалче, разкъса един пакет и се нахвърли върху храната.

Ключалката на клетката на Шарън беше счупена и малкият катинар бе захванат направо за телта на решетката. Дафи си помисли дали няма да е по-лесно да го разбие с един изстрел. Обърна се и разгледа мястото, където лежеше пистолетът й в клетката под отоплителната инсталация. Между вертикалната пръчка и решетката имаше достатъчно голяма дупка, през която да пъхне ръката си, но докато вземаше пистолета, кучето щеше да я захапе.

Взе лопатата, която беше подпряна до клетката на Шарън, и мушна дръжката й в дупката. Питбулът сключи челюстите си върху дървото и го задърпа насам-натам. Пречеше й да я насочи към целта. Дафи издърпа дървото от устата му и опита отново, но резултатът беше същият. Питбулът не й даваше да стигне до пистолета.

Най-после успя да го достигне с дръжката на лопатата и да го приближи към себе си. Сега можеше да го вземе, ако се решеше да изтърпи наказанието, на което кучето неминуемо щеше да я подложи.

Фенерът угасна. Дафи го разклати и той пак светна.

Шарън отново започна да подскача. Беше изплашена. Сложи ръце на циментовия под. Дафи също пипна пода с ръка. Той вибрираше.

Кучетата не лаеха, а само сновяха напред-назад.

Кола!

Той се връщаше и щеше да види разбитият катинар на входната врата. Погледна нагоре към отдушника. Таванът беше покрит с черна импрегнирана мушама и дупката не се забелязваше.

Колко време й оставаше? Няколко секунди?

Пое дълбоко въздух и се подготви за болката, която щеше да последва. После пъхна ръка в клетката, за да вземе пистолета.

Кучето се хвърли към ръката й.

Пръстите й докоснаха дръжката на пистолета.

Видя разтворените челюсти, белите му зъби и гърлото му.

Сграбчи дръжката на пистолета. Но той се закачи в ръба на решетката и отново падна вътре. Не успя.

Вибрациите престанаха. Елдън Тег беше тук!

Кучетата обикаляха из клетките си.

Трябваше да се скрие!

Прекоси пътеката до клетката с храната. Трябваше да освободи кучето пазач, за да възстанови всичко както си беше.

Фенерът!

Взе го, остави лопатата на мястото й и изтича до най-далечната клетка, в която Феликс продължаваше да лапа. Отвори вратата и когато кучето се обърна и се хвърли към нея, тя отскочи встрани.

Шарън раздруса силно клетката и за миг отвлече вниманието му от Дафи. Тя заобиколи вратата и се затвори в клетката. Изгаси фенера и се скри между купчината пакети кучешка храна.

В същия миг ги оглуши страхотен трясък. В далечния край на бараката джипът на Елдън Тег проби дупка, широка повече от метър и половина. Остави фаровете включени и излезе от колата. Държеше в ръка голям пистолет. Изминаха няколко секунди, докато Дафи разбере, че е пистолет, който изстрелва стрелички.

Кучетата пазеха абсолютно мълчание.

— Върнах се — каза той спокойно на Шарън.

Огледа трескаво помещението, като местеше пистолета насам-натам.

— Виждам, че сме имали посетител? — Обърна се рязко с лице към джипа и запалените фарове. Страхуваше се, че противникът му може да влезе през дупката, която беше пробил с колата. — Дали е отишъл за подкрепление, или ме дебне? — Беше много изнервен и непрекъснато поглеждаше ту към Шарън, ту към джипа. — Да не си си глътнала езика? — Той пристъпи към клетката й. — Хайде, мърдай — заповяда й той. Явно имаше намерение да я използва като заложница, за да се прикрива. — Бързай!

Докато бъркаше в джоба за ключа, се принуди да прехвърли пистолета в дясната си ръка и това го изнерви още повече. Размаха го, като се опита да държи на прицел и двете страни на джипа. Параноик.

Успя да вкара ключа в ключалката.

— Мирно! — изкомандва той Феликс, когато кучето се опита да се измъкне навън. — Седни! — Песът неохотно се подчини.

Тег махна катинара, взе дистанционното устройство и веднага включи електрическия ток.

За момент Дафи изгуби Шарън от погледа си. Беше паднала на пода.

— Откачи системата — нареди й Тег, — заедно с иглата.

Тя се подчини. Той отново натисна бутона на устройството. Явно възнамеряваше да я изтощи. Тя наистина имаше немощен вид, въпреки че Дафи я беше видяла да издържа много повече на електрическия ток, когато хващаше решетката. Преструваше ли се?

Той отново натисна бутона.

— Ще правиш точно това, което ти кажа — изкомандва я Тег. Тя закима енергично с глава. — Добре. Ще отидеш до колата и ще вървиш пред мен. Ще чувстваш слабост в краката, но не трябва да падаш, ясно ли е? Иначе ще те накажа — предупреди я той и размаха дистанционното устройство.

Тя кимна в знак на съгласие.

Дафи изтръпна от ужас.

— Заминаваме — каза той. — Така ще е по-добре.

Тя погледна към пистолета си: една или две секунди да излезе от клетката, още една или две — да прекоси пътеката и още една — да го вземе. Най-малко пет секунди — цяла вечност за кучето пазач.

Ако не беше това куче, можеше да се опита да се справи сама с Тег, дори и с голи ръце. Но кучето накланяше рязко везните в негова полза. Ако се качат в колата, той щеше да откара Шарън и всичко пропадаше.

Шарън излезе от клетката. Дафи си представи какви болки изпитва, докато се опитваше да се задържи на крака. Направи крачка напред. Тег я следваше бавно.

— Добре се справяш — каза той.

Дафи реши да действа.

Скочи напред и отвори ключалката. Бутна вратата и изтича по пътеката към отсрещната клетка. Мушна ръката си през дупката. С крайчеца на окото видя реакцията на Тег. Ръката й стисна пистолета. Питбулът се хвърли напред, но тя успя навреме да свали предпазителя и стреля. Кучето изквича и отстъпи назад.

Тя измъкна пистолета и се прицели във Феликс, но той се закова на място, когато Тег извика:

— Седни!

Държеше Шарън за нашийника и я използваше като прикритие. Насочи пистолета си към нея. Прецени, че не е в много изгодна позиция. Можеше да стреля само веднъж и тя нямаше да умре веднага. Единственият му коз беше Шарън.

Кучето едва се сдържаше да не нападне.

Тег започна да влачи Шарън към близката клетка.

„Ще пусне още едно куче“, помисли си Дафи.

— Не го прави — викна тя. Вниманието й беше раздвоено между кучето, което беше на няколко крачки от нея, и господаря му.

Той хвана ключалката. И на него му беше известно, че е почти невъзможно да се обезвредят две кучета едновременно.

— Недей! — предупреди го Шарън и насочи пистолета си към Феликс.

— Ще стреляш ли по едно куче? — запита я той.

В този миг тя стреля и уби Феликс. Повали го с първия изстрел, а със следващия го довърши.

— Ти го уби! — Тег гледаше към кучето и не вярваше на очите си.

— Махни си ръката от клетката — нареди му тя.

Той се подчини.

Така. Започваха да се разбират. Тя пресметна колко пъти беше стреляла — пет отвън, един в клетката и два срещу кучето пазач, всичко осем. Разбра, че й остава още само един куршум. Тег обаче не знаеше.

Вдигна пистолета и се прицели право в него.

Шарън се опита да се освободи.

— Не! — заповяда й Тег.

Преди две години Дафи се намираше в ръцете на един луд, а Болд беше с пистолет в ръка. Сега ролите бяха разменени. Изправена бе пред реалната възможност да убие Тег. Погледна към бедното куче. Господи! То още е живо! Лапата му помръдна.

— Каква е ползата? — попита го тя. Налагаше се да разговаря с него. Реши да води преговори. При тази ситуация това беше единственото разрешение за нея. — Представи си, че партньорът ми е отвън!

Прожекторите почти я заслепяваха. Щеше ли да успее?

— Ами той ще трябва да е от бавните — каза Тег.

— От бавните ли? А колко време ще мине, за да подейства това, което си сложил в тази играчка? — попита тя и посочи към пистолета му. — Но това тук не е играчка.

Сложи другата си ръка върху „Баретата“, готова да рискува и да се опита да го убие с изстрел в главата. Изстрелът не беше лесен, можеше да не го улучи, дори и да имаше по-добра видимост и по-добра позиция.

— Кучето е още живо — каза тя. — Можеш да му помогнеш.

— Засегнала си белия дроб. Ще се задави от собствената си кръв. Довърши го.

— Все още можеш да го спасиш, докторе. Пусни Шарън — настоя тя.

Разстоянието за директен изстрел в главата беше добро. Светлината не беше подходяща, но разстоянието беше добро.

Не можеше да държи дълго пистолета в това положение. Вече й натежаваше. Но ако го наведеше, нямаше шанс да го уцели. Продължаваше да държи пистолета право срещу него.

— Разкажи ми за Томас Кент — каза тя, споменавайки името на човека, който той беше убил на операционната маса в медицинския институт.

Той остана като гръмнат. Отпусна хватката, с която държеше Шарън.

Дафи направи крачка напред. Още няколко крачки и можеше да стреля в главата му.

— Ти си малка злобна женичка — каза той и вдигна своя пистолет. — Сигурно ти си била при Памела. Разбира се, че е така. А знаеш ли, че ти я уби? Ако не беше ти, тя още щеше да е жива.

Новината за смъртта на Памела изненада Дафи. Опитът му да хвърли вината върху нея успя, защото тя разбираше, че беше подложила момичето на прекалено силен натиск и то умишлено.

Не можеше да държи повече пистолета в това положение. Ако го свалеше надолу, той щеше да стреля.

Шарън й смигна със здравото око и погледна към ръката си. Едва тогава Дафи забеляза иглата.

Шарън изви назад глава и го погледна за миг. Той сведе очи за част от секундата към нея. Тя се усмихна през кожения намордник и заби иглата в окото му. Той я пусна.

Дафи стреля, но не улучи. Тег изпусна пистолета и посегна към иглата. Издърпа я и изкрещя с все сила от болка. Грабна лопатата и я стовари върху Шарън, която беше паднала на пода и пълзеше към колата. Тя се сви от удара. Дафи се хвърли към него. Той замахна и я удари с плоската страна отстрани. Тя се блъсна в стената на клетката. Тег отново вдигна лопатата. Целеше се в главата на Дафи. В този миг тя сграбчи пистолета му.

Лопатата беше на път да се спусне надолу… Той се канеше да разцепи черепа й.

С последни сили Шарън скочи и се хвърли в краката му. Пъхна ръка под крачола на панталона му, а с другата сграбчи решетката на клетката.

Електрическият ток премина и през двамата, но тя продължаваше да държи решетката. Тег изпусна лопатата. Очите му побеляха, челюстите му се разтвориха и той нададе оглушителен рев.

Дафи натисна спусъка и стреля. Пистолетът изпука приглушено. Белият памучен край на стреличката се подаваше като заешка опашка от гърдите на Тег.

— Не! — изкрещя той, като се затътри назад по циментовия под, опитвайки се да избяга. Само той знаеше какво съдържа стреличката. Издърпа я, преди да получи първата конвулсия. — Твърде много — каза отчаяно той. Знаеше каква е дозата и ужасен гледаше Дафи в очите с надежда тя да му помогне. — Много е! Много е! — Цялото му тяло направо подскочи. Конвулсиите следваха една след друга. — Много е — повтори той и отново се разтърси.

След миг устните му престанаха да се движат. Очите му останаха отворени. Мъртъв ли беше или това беше ефектът от упойката? Крайниците му престанаха да се движат. Мускулите му се схванаха, конвулсиите зачестиха и после престанаха.

Дафи се довлачи до Шарън и я обърна по гръб. Тя имаше кръвоизлив.