Жътварят на сърца

60.

Дафи се качи с нея в хеликоптера, въпреки протестите на фелдшера, който настояваше да се спазва инструкцията. Но след като излетяха, той се опита да окаже помощ и на нея, но тя категорично отказа.

Държеше ръката на Шарън. Беше студена и се безпокоеше, защото знаеше какво означава това.

На няколко пъти изпита странното чувство за безтегловност. Питаше се дали е от хеликоптера или Шарън беше издъхнала. Поглеждаше въпросително към фелдшера, а той към датчиците и после вдигаше нагоре палеца си. Тя се чудеше какво означава това — че Шарън си е отишла или че е добре?

Не беше сигурна какво точно искаше Шарън от живота. Но какво искаше и всеки един от нас? Тя си отговори сама — още един ден живот.

— Какво? — попита фелдшерът.

Дафи му махна с ръка да си гледа работата.

Той отново вдигна палеца си. Искаше й се да счупи този палец.

Наведе се и прошепна думите, които знаеше, че Шарън сигурно ще разбере:

— Всеки ден по малко — каза й тя. Почака да види дали ще последва някаква реакция — може би леко стискане на ръката й. Не последва нищо.

Дали бяха верни тези уреди? — запита се тя. Какво точно показваха?

— Почти пристигнахме — викна й той.

„Знам“, помисли си Дафи и погледна лицето на Шарън. Поднесе ръцете й към устните си и ги целуна.