Жътварят на сърца

3.

Четвъртък

2 февруари

Шарън Шафър караше седемгодишния си форд ескорт, а главата й, въпреки че си беше подложила възглавничка, едва се подаваше над кормилото. До нея седеше Дафи. Тя живееше в къща корабче в парка „Гесуъркс“, а Шарън беше една миля по-нататък, на авеню „Лайдън“. Пътуваха с колата на едната или другата, за да си правят компания. След като се срещнеше с Болд в библиотеката, Дафи смяташе да прекара вечерта в Убежището и после да се прибере вкъщи с колата на Шарън.

Когато минаваха по живописния мост „Фриймънт“ по посока към града, Дафи се опита да различи своето корабче, но не можа да го открие. Езерото Юниън остана от лявата им страна, а те продължиха покрай Западното. Следваше Девето авеню — ничия територия, за която се боричкаха представители на дребния бизнес, после се появиха закусвалнята и канторите на Дени Уей за абонаментна търговия.

Един ферибот изсвири с приглушен, плътен звук, сякаш изстена грамадно животно. Часовникът на Дафи показваше три и двайсет и осем. Фериботите са символи на свободата, на островния живот, на изолацията, на бягството — помисли си тя.

— Ако се съди по времето вчера, пак ще вали — отбеляза Дафи.

— В средата на дъждовния период сме — съгласи се Шарън. — Ще продължи най-малко още четири седмици. Изглеждаш ми малко уморена.

— Прекарах деня в ровене из папки за резултати от аутопсии. Главният патолог искаше да се запозная с тях. Изтощително е.

— Струва ми се, че е отвратително.

— Имам известен напредък. Започвам да мисля, че Синди Чапмън не е единствената.

— Какво имаш предвид?

— Ще трябва да го обсъдя с един приятел и да разбера неговото мнение — обясни Дафи.

— В гласа ти има нещо, което не ми харесва.

— Малко съм изплашена, нищо повече.

— Струва ми се, че никога не бих станала ченге — сподели Шарън. Замисли се за момент върху казаното. — Ако преди три години някой се беше опитал да ме убеждава, че една от най-добрите ми приятелки ще се окаже полицай, и то съдебен психолог, щях да му кажа да върви в лудницата. Странно как се развиха нещата.

— В твоя случай се развиха твърде добре.

— И при теб ще потръгне — насърчи я Шарън. — Всичко зависи от отношението ти към нещата, които те заобикалят. Твоето отношение се подобрява. Нещо в теб започва да се променя.

— Това е резултат от терапията.

— Каквото и да е, личи си, че ти се отразява добре.

— Случвало ли ти се е да работиш с някого, с когото си имала нещо?

— Да не си спала с терапевта си? — стресна се Шарън.

— Не съм спала с терапевта, глупачко. Отговори на въпроса ми!

Шарън спря на един светофар и каза:

— Когато бях на улицата, спях с всеки срещнат. Просто спиш с някой само защото тази седмица той има кокаин. Кокаинови проститутки. Всички бяхме кокаинови курви.

Споменът я накара да замълчи. Когато заговори отново, болката в гласа й беше преминала.

— Знам какво ме питаш и веднъж ми се случи. Спах два пъти с едно момче, което срещнах в клиниката за наркомани. После всичко пропадна. Не знам защо. Но при всичките ни срещи след това продължавахме да се стремим един към друг. Постепенно нещата отминаха, с изключение на това, че каквото и да си говорехме, продължаваше да се чувства старото сексуално напрежение. Поне за мен беше така. То ме обхващаше несъзнателно, разбираш ли? Не бях влюбена в него, нямаше нищо подобно. Но онези, които наистина си ги бива, не се забравят. Момчето беше тъкмо за мен, пасвахме си.

— Не можеш да го забравиш, нали? — повтори Дафи думите на приятелката си.

— Разбира се, че не мога.

— И въпреки това всичко свърши.

— Зависи към кого отправяш въпроса. Сега той си има жена, а аз — Убежището. Но — тя се засмя — Убежището не може да ти даде всичко. Има моменти… Нали разбираш. Не можеш да се откажеш изведнъж от всичко. Нещата стават постепенно, стъпка по стъпка.

— Да бе, да. Не ми дръж проповеди — сгълча я Дафи.

— Понякога си мисля, че съм имала късмет, дето съм спала с разни мъже, когато бях на улицата. Като изключим онова момче. Е, разправяла съм ти всичко.

— Доста пъти.

Въпреки че работеше вече трета година в Убежището, Шарън беше ентусиазирана колкото и в самото начало. Понякога просто не можеше да говори за друго.

— Кой е мъжът? — попита тя.

— Ами просто един мъж.

— Не ми ги пробутвай тези — изкиска се Шарън. — Ако си спала с него, той не е просто един мъж. Ще трябва да е някой от застрашените от изчезване видове.

— Спах с него веднъж, само веднъж. Дори не прекарахме цялата нощ. Сексът не беше най-главното.

— А-а, тези са най-опасните — каза Шарън, зави зад ъгъла и спря на паркинга.

— Знам — съгласи се Дафи. Погледна часовника си. Разполагаше с 30 минути за проучването си.

— С него ли имаш среща? — попита Шарън.

— Ще се върна с твоята кола — припомни й Дафи и излезе, като се питаше защо се чувства толкова нервна.