Жътварят на сърца

57.

Дафи стигна до заобления ръб на покрива и го възседна. Сега ръцете й бяха свободни. Освети с фенера комина на отдушника и внимателно го огледа. Това, което видя, я окуражи. В основата си коминът се крепеше от зле поставено гумено уплътнение, закрепено надве-натри с кълчища и тенекиени ленти.

През дупката лаят се чуваше по-силно.

Затисна с коляно фенера така, че да осветява отдушника, наведе се и дръпна комина. Измъкна го почти без усилие. Отвори се пространство, достатъчно голямо, за да се напъха вътре. Мушна глава, но я лъхна такава смрад, че веднага се отдръпна. Насочи лъча към вътрешността и видя металната рамка на отоплителна инсталация, закрепена на тавана. Пещта на инсталацията имаше размерите на машина за миене на чинии. Точно под нея се намираше кучешка клетка. Очите на кучето се впиха в нея. Можеше да стъпи върху решетката на пещта и да слезе надолу.

Пистолетът й се закачи в една от винкелните подпори на пещта и за момент тя изгуби равновесие. Оръжието се измъкна от кобура и падна с трясък в бараката. Посегна инстинктивно да го хване, но вместо него пипна горещата пещ и си изгори ръката. Моментално се дръпна назад и падна надолу върху покрива на кучешката клетка.

Кучето моментално подскочи нагоре и щракна силно със зъби, опитвайки се да я захапе през мрежата. Тя се дръпна рязко, но фенерът също се измъкна от джоба й, падна на пода и се изтъркаля встрани. Лъчът му освети чисто гола жена. Едното й око беше превързано. Друга превръзка покриваше част от корема й. Главата й беше омотана с кожени каишки, които придържаха някакъв парцал в устата й. На врата й имаше тежък кучешки нашийник. Шарън стоеше на колене, здравото й око гледаше с надежда към Дафи. От една банка над нея се проточваше тръбичка на система. Пред клетката се виждаше голямо кърваво петно.

— Шарън? — извика ужасена Дафи. Не можеше да я познае.

Шарън Шафър плачеше от радост.

В този миг Дафи видя другото куче. То не беше в клетка. Движеше се свободно по пътеката. Идваше право срещу нея с оголени зъби.