Жътварят на сърца

39.

Четвъртък

9 февруари, 7 часа сутринта

Тази нощ Дафи спа едва три часа. Оставаше й само един ден да намери Шарън. В седем сутринта тя се втурна в кабинета на Болд и обяви:

— Пропуснали сме нещо.

Той не беше сменял дрехите си от предишния ден. Погледна я със зачервени от безсъние очи и каза:

— Не се и съмнявам.

— Знам как да открием кой е жътваря.

Любопитството му се изостри. Наблюдаваше я как мина покрай него и се отправя към една от големите купчини с папки.

— Сетихте ли се да вземете данните от шофьорските книжки на тримата ветеринарни лекари от клиниката „Нежна грижа“?

— Виж в другата купчина — посочи й той. — Но няма полза. Шосвиц също е на мнение, че усилията ни ще отидат напразно, защото, ако започнем да ги разпитваме, ще дадем възможност на жътваря да прекрати дейността си и да унищожи доказателствата. Въпреки че се справихме успешно с компютъра на Мейбек, вече си мисля, че сме твърде закъснели.

— Нямам предвид да разговаряме с тях! — Тя порови в купчината книжа и извади три листа. — Той може да ни каже кой е, без изобщо да го разпитваме. Дикси установи, че жътварят е левак, не помниш ли? Ние просто не мислим.

— Но как…?

— Подписът му, глупчо.

Тя постави първия лист пред него. Беше лошокачествено копие от разрешително за правоуправление. На него бяха изписани трите имена, адреса, височината, теглото, цвета на очите и цифрите на есграона.

— Този е десняк — обяви тя. — Виждаш ли наклона на буквите и как точката върху i-то е сложена малко по-надясно?

Тя постави следващия лист пред Болд. Беше се навела съвсем близко до него. Той усещаше миризмата на шампоан, който лъхаше от косата й.

— Още един десняк — каза тя. — Този е човекът, който е запазил името „Нежна грижа“.

— Да, но аз не виждам как…

Тя го прекъсна.

— Това е от моята компетентност, Лу, а не от твоята. — Сложи последния лист пред него. — Левак! Погледни наклона на буквите „л“ и „д“. Това е той!

Болд прочете името в разрешителното.

— Елдън Тег? Сигурна ли си в цялата тази работа?

— Нареди да го следят — инструктира го тя, поемайки нещата в свои ръце. — А аз ще се опитам да разбера, кой, по дяволите, е този копелдак?

В осем и четиридесет и пет Дафи отново влезе в кабинета на Болд и седна на стола срещу него.

— Елдън Тег е канадец по рождение. Сега е американски гражданин. Познай от кой град е? — Когато той не й отговори, тя каза: — От Ванкувър. — После замълча, оставяйки името на града да виси във въздуха като бомба, която можеше да избухне всеки момент.

— Откъде успя да узнаеш тези неща? — попита скептично Болд.

Тя му показа няколко копия от факсове. Сърцето й биеше силно.

— Получих ето това! — Усети нетърпението на Болд. — Той е дипломиран ветеринарен лекар. Получих биографията му от Асоциацията на лекарите ветеринари в Сиатъл. На втора страница има нещо интересно. Преди да го приемат във факултета по ветеринарна медицина в университета „Вашингтон“, е учил в медицинския институт във Ванкувър.

— Хуманитарна медицина? — Очите на Болд се разшириха като палачинки.

— Да. Не се е дипломирал, което само по себе си не е необикновено. Медицината е трудна специалност и много студенти отпадат. Дошъл тук, в Сиатъл, и завършил ветеринарна медицина, което също е нормално. Това съвпада дяволски добре с изработения предполагаем психологически портрет на жътваря. Страница трета: тук е посочено името на неговия наставник — д-р Стенли Милингфорд. Живее в околностите на Ванкувър. Обадих му се по телефона. Интересното, което научих за Елдън Тег, е, че е бил най-добрият студент в класа му. Не е напуснал института по свое желание, накарали са го. Д-р Милингфорд не искаше да ми каже каква е причината. Всъщност докторът е ревностен защитник на Елдън Тег, или по-скоро беше, докато не му казах от какъв характер е разследването ни. Ще се опиташ ли да отгатнеш каква специалност е изучавал в института?

— Присаждане на органи — отговори Болд.

Тя кимна.

— Трансплантационна хирургия. Милингфорд се съгласи да ни разкаже по-подробно, но не и по телефона. Не обича телефоните.

Болд схвана за какво става дума.

— Искаш Шосвиц да ти разпише командировъчно, нали?

— Ти си чудесно ченге — каза му тя. — Поставихме клиниката и къщата на Тег под наблюдение. Веднага ли ще тръгнеш?

Той скочи на крака. Деляха ги само сантиметри. Стори й се, че се кани да я целуне. Вътрешно се надяваше, че поне ще я прегърне, но моментът отмина. Болд изхвърча от стаята и се затича към кабинета на лейтенанта.

— Лейтенант! — викаше той. — Открихме го!

Къщата на д-р Стенли Милингфорд, облицована с боядисани в сиво дъски, се беше сгушила в края на гората от гигантски кедри и борове. Оградата беше от железни колове, с каменни колони на входната врата. Покритата с чакъл алея за паркиране беше във формата на подкова. Напомняше й английско провинциално имение.

Дафи слезе от таксито и се запъти към високата порта. Слънцето грееше ярко, но не беше топло.

Госпожа Стенли Милингфорд се представи с името Марион. Наближаваше седемдесетте и имаше бледи сини очи. Беше облечена в костюм за езда и носеше високи черни лачени ботуши. Въведе Дафи в уютен хол с камина, в която гореше огън. По напрегнатото изражение на лицето й личеше, че не одобрява намерението на Дафи да безпокои съпруга й. Предложи й чай и излезе да го приготви, преди тя да успее да й отговори.

Милингфорд влезе, подпрян на бастун. Беше облечен в син блейзър, панталони в цвят каки, бели чорапи и чехли от рипсено кадифе. От джоба на карираната му риза се подаваха чифт очила с дебели стъкла. Косата му беше побеляла, а очите бяха със същия цвят като на жена му. Покани Дафи да седне на канапето и се настани в едно кожено кресло близо до камината. Постави болния си крак на една табуретка и сложи бастуна до себе си.

— Съжалявам, че ви накарах да биете толкова път до тук.

Тя не отговори. Имаше вид на човек, който не обича да прекъсват мислите му.

— Вашето поколение предпочита повече телефоните…

Имаше американски, а не канадски акцент, но тя нямаше намерение да го пита за това.

— Елдън Тег — каза той.

— Да.

— Става дума за жътва на органи, нали? — Погледна към огъня. — За кои органи по-точно?

— За бъбреци, за бели дробове. Според нас най-вече за бъбреци. На две от жертвите бъбреците липсват.

— Жертви?

— Най-малко трима от донорите са починали вследствие на кръвоизливи.

Той леко пребледня. Лицето му се опъна.

— Накарали са го да напусне медицинския институт — напомни му тя.

— Да. — Стана по-съсредоточен. — Човек като Елдън Тег не се забравя лесно. Хора с такива способности са рядкост и затова се открояват от останалите. Нямам предвид само таланта. В Института по медицина има много талантливи и умни студенти, но тези, които съчетават и двете качества, са малко. От такава комбинация се получава нещо по-съвършено, наречете го както искате — съзидателност, увереност в собствените сили, то просто се набива в очи. Елдън Тег имаше най-сигурните ръце, които съм виждал някога. Блестящо чувство за контрол. Имаше око за тази работа. На много хора то липсва. О, те могат да изкълват всички учебници, да те засипят с техническа информация, но нямат поглед. Един хирург трябва да вижда нещата. Да вижда не само това, което оперира, но и всичко останало. Елдън Тег беше способен на това и в допълнение имаше ръцете си. Виждаше се, че има и нещо друго — амбиция. За него обучението протичаше твърде бавно. Усещаше големите си възможности. Искаше да постигне всичко, и то бързо. Нещо повече, искаше преподавателите да го признаят за равен с тях. Това си личеше. Той беше особнякът, разглезеното дете и страдаше от това.

Съпругата на Милингфорд влезе, като буташе пред себе си количка на колелца. На нея имаше кана за чай, чаши и чинийки, лимонов кейк, покрит с маково семе, и подложки за чаши.

— Много съжалявам, но ще трябва да се обслужите сами. Трябва да посетя един болен бухал — обясни тя и излезе.

Дафи наля чай и на двамата и му отряза парче кейк.

Той задъвка кейка, загледан в камината.

— Познавате ли Тег?

— Не.

— Проблемът му, а това е проблем на почти всички хирурзи, е неговото его. Той е самонадеян. Обича да се налага, особено на хората около него. Това си има и своите плюсове — стремеше се да държи положението в свои ръце, а това чувство за лидерство е важно за хирурга. Хирургът трябва да контролира положението. Всички трябва да съзнават, да чувстват това. — Погледна към нея. — Тук той успяваше да се наложи. Искам да ви разкажа за инцидента, който стана причина да го изключат от института. Трябваше да правим сърдечна операция. Тег асистираше. Забави ме една операция в другия край на града. Пациентът беше много зле — имаше опасност да го изпуснем, а мен ме нямаше. Тег казал на медицинските сестри, че съм дал разрешение да започват без мен. Излъгал ги. Такъв разговор между нас не е имало. Но както ви казах, той имаше авторитет пред сестрите и те се подчинили. Тег поел пълната отговорност. Беше присъщо за него.

Когато се извършва сърдечна операция и изобщо, когато трябва да се навлезе в гръдния кош, гръдната кост се разрязва с така наречения електрически трион. Това е един много полезен инструмент. Разрязването се прави ръчно и е деликатна работа. През цялото време, докато трионът работи, трябва да се поддържа равномерен натиск нагоре по дължината на гръдната кост. — Той показа с ръце как се прави. — Докато ме нямало, Тег допуснал грешка с триона. Засегнал лявата камера на сърцето и убил пациента. Естествено, беше му казано да напусне и по най-категоричен начин му дадоха да разбере, че няма да бъде приет в никое медицинско учебно заведение. Ако направеше опит да влезе другаде, случаят щеше да стане обществено достояние. Отиде да учи ветеринарна медицина. Собственоръчно написах препоръката за него.

— Осъден ли беше за това убийство?

— Това е медицина, госпожице Матюс. Не беше убийство. Беше грешка, а грешки се допускат.

— Значи не е имало съдебно разследване?

— Имаше. Това беше една от причините да го изключат. Институтът трябваше да вземе незабавно мерки, за да запази реномето си. Точно поради това той нямаше право да продължи да следва медицина.

Дафи нахвърля някои бележки, докато всичко беше още в главата й. После го погледна и попита:

— Помните ли името на пациента? На този, който е бил убит?

— Инцидент като този не се забравя. Казваше се Томас Кент.

Тя записа името в бележника си и го подчерта — Томас Кент.