Игри на изчезване

33

— Имал си договорка с контрабандистите — казах аз.

Няколко мига старецът мълча. Намести очилата си, усмихна се лекичко, после отново насочи вниманието си към въдицата. Да му се не види! Чудех се какво е неговото участие в схемата, но сега вече знаех. Неговата банда беше в съдружие с контрабандистите. Нападайки онази яхта, Анджела несъзнателно бе обрала една от триадите, като при това бе прекъснала и цялата й верига на доставки.

Понечих да попитам нещо, но се спрях. Изражението на лицето му казваше всичко. Чудех се защо ли Анджела не ми бе споменала за него, но тя явно не знаеше. Един внесен контрабанда камък минава през много ръце, докато стигне до кутийката за бижута на някоя богата жена, а Анджела нямаше как да знае за всичките. Този човек беше един от многото посредници. Като се замислех, това беше повече от очевидно. За да продават сапфири с такова невероятно тегло и качество, онези контрабандисти нямаше как да са действали на своя глава. На тях им бе нужен купувач на едро, който да пласира камъните на пазара. В края на краищата не може един мърляв бирмански куриер да влезе в изискан бижутериен магазин в Хонконг и да тръсне торбичка с необработени камъни на масата. Би било глупост. Ще го хванат на момента. Освен това колко ли бижутерийни магазина разполагат с цяло състояние в брой, за да плащат на паравоенни наемници? Това просто не е техният бизнес. А един контрабандист не приема чекове.

Следователно, за да продадат камъните на картелния пазар, бирманските контрабандисти се нуждаят от човек, който да улесни задачата им.

И се обръщат към рибаря.

Имаше най-различни начини, по които той би могъл да участва в процеса. Може би беше посредник, препродаващ камъните чрез подставен бижутер срещу процент от печалбата. Или пък самият той беше купувач. Можеше да купува камъните директно от контрабандистите и да ги препира на сивия пазар чрез корумпиран търговец на едро. По дяволите, можеше и цялата схема да е негова. Да кажем, купува камъните директно от Бирма и наема хора с яхти да му ги прекарат.

В крайна сметка нямаше голямо значение какъв бизнес модел прилага. Този стар рибар вземаше процент от всеки сапфир, който минаваше през града му.

Докато не се бе появила Анджела, за да сложи край на всичко това.

Старецът облиза устни и потропа с крак по каменния блок под себе си. Чувах как се плискат вълничките в основата на вълнолома. Той не ме поглеждаше, не се усмихваше, не казваше нищо. Само ъгълчето на устата му потрепваше едва-едва.

— Какво искаш от мен? — попитах аз.

— Мисля, че знаеш — отвърна той. — Имаш избор. Дай ми рибата или умри, опитвайки се да я преглътнеш,

— Искаш си сапфирите? Това ли било?

— Не само това — каза старецът. — Искам да ми се поклониш и да ми покажеш уважение. Твоята кражба ми струва не просто пари. Струва ми пропуснати възможности. Струва ми ценен съдружник. Единственият, който беше способен да ми пренася камъните. Ти ме лиши не само от едномесечна печалба, господин Утис. Ти разруши онова, което бях съграждал с години.

— И какво ще направиш сега?

Старецът мълчеше.

— Да забравим миналото — предложих аз. — Било, каквото било. Да поговорим за бъдещето. Какво искаш да направя за теб?

— Хвърли оръжието — каза той.

— Още не — отвърнах аз.

Той ме изгледа, наклонил глава на една страна.

— Чу какво казах — продължих аз. — Виж, отначало не разбирах защо ме докара тук. Защо му е притрябвало на един гангстер от старата школа като теб да разговаря с някакъв си там натрапник като мен? Това не е в стила на триадите! Ако наистина си мислиш, че съм откраднал от теб, нямаше да ми пращаш смотания хлапак с такси. Не! Щеше да ми проводиш двама-трима биячи с мачете и чували за боклук да ме разфасоват. Ти може да управляваш бандата си от задната стаичка на своята кръчма, но не можеш да ме заблудиш. Ти си човек с ресурси. Имаш бодигард, който по цял ден се навърта около теб и те гледа как ловиш риба. Ако наистина ти дължах нещо, сега щях да съм разчленен на шестнайсет парчета. И така, защо съм тук?

Вдигнах пистолета и се прицелих в главата на стареца, точно между очите. Но той все така мълчеше.

— Отначало не го знаех, но сега се досещам — казах аз. — Защото ти трябвам.

Той поклати глава.

— Сега е твоят шанс, нали така? — казах аз. — Можеш да ме заплашваш колкото си щеш, но това не променя фактите. Докара ме тук, понеже си си наумил, че можеш да получиш нещо срещу нищо. Безплатни сапфири направо от ръцете на робите в мините. Докато ония генерали в Бирма бяха на власт, колко беше твоят дял от печалбата? Десет процента? Петнайсет? Сега, след като вече ги няма, можеш да прилапаш всичко, така ли? И си мислиш, че като ме сплашиш, ще ти дам камъните ей тъй, без нищо, та просто да се обърнеш и да ги продадеш на черния пазар. Като този път задържиш всичките пари за себе си. Аз не съм те прецакал. Дадох ти златна възможност. Като отстраних посредника. И затова съм сега тук, нали? Каквото и да ми приказваш за риба и рибари и за рязане на гърла, аз не съм твой враг. Аз съм печелившият ти билет от лотарията, дяволите да те вземат!

— Голям си късметлия, господин Утис.

— Тъй ли? И защо?

— Защото си прав. Аз наистина не съм купил сапфирите, които ти открадна. Не губя нищо.

— Все пак не разбирам защо от това следва, че съм късметлия.

— Защото си още жив.

Не казах нищо.

— Прав си, господин Утис — продължи той. — Ако беше откраднал от мен, щях да те убия. Да ти прережа гърлото и да те хвърля за храна на рибите. Да заякнат. Щях да издиря жена ти, приятелите ти, децата ти. Щях да ти запаля къщата, да изгорят в нея. Да им дам да се разберат.

— Само че аз съм тоя, който държи пистолета — казах аз, като запънах ударника назад, за да му покажа, че не се шегувам.

— Донеси ми сапфирите тази вечер, господин Утис — каза той. — Имаш срок до един след полунощ. Това са три часа. Ще дойдеш при мен и ще ми донесеш двайсет хиляди евро в брой. И ще ми поискаш прошка, след което ще се махнеш веднъж завинаги от моя град. Разбираш ли?

— И защо смяташ, че ще го направя? — попитах аз.

— Защото може да държиш пистолет в ръката си — каза старецът, — но аз не съм просто рибар. В ръката си аз държа целия град.