Игри на изчезване

49

Хотел-казино „Тамани Хол“, булевард „Котай", Макао

Лорънс бръкна в джоба си, извади малка кадифена торбичка, разтвори я и изсипа шепа сапфири върху масичката между нас. Бяха красиви, сякаш светеха в полумрака. Пред мен беше цяло състояние.

Бавно бръкнах в горния си джоб и извадих малката кожена кутийка, която Анджела ми бе дала. Вътре имаше прегъната на две пожълтяла хартийка с отпечатан върху нея номер. Единият от ръбовете й беше перфориран, сякаш бе откъсната от кочан или нещо такова. През хартията прозираше ръкописен текст. Когато я разгънах, се оказа номерче от помещенията за съхранение на багаж в същия този хотел. Протегнах ръка и го показах на Лорънс. Парите. Анджела ги бе скрила тук.

После се облегнах назад в креслото и попитах:

— Чувал ли си легендата за Полифем?

Той не отговори.

— Почти съм сигурен, че си я чувал — казах аз. — Но може би не разпознаваш името. Полифем е герой от „Одисея“ на Омир. Великан с едно око, син на Посейдон, живее на острова на циклопите. Хваща живи хора, разбива главите им в стените на пещерата си и ги изяжда. Нали си представяш, гръцка епична поезия.

— Чувал съм я тази история — каза Лорънс. — Одисеи и циклопите, нали?

— Именно. Одисей и циклопите.

— Е, и?

— Помниш ли как свършва историята?

Той поклати глава.

— Отдавна беше.

— Хубаво, слушай съкратената версия — казах аз. — Гръцкият герой Одисей и хората му се опитват да се приберат с кораба в родината си след Троянската война. Слизат на един остров, където хората му откриват някакви овце в една пещера. Оказва се, че пещерата е леговището на Полифем, едноокия великан, който е твърде едър и силен, за да го победят в бой. Полифем затваря входа на пещерата с голям камък и ги хваща в капан. После убива и изяжда двама от хората на Одисей, после още двама и още двама. Шестима мъже излапва за вечеря, просто ей така. Във всяко отношение Полифем е една неуязвима машина за убиване. В пряк бой, лице в лице, Одисей няма никакви шансове срещу него. Такива като него Полифем ги яде за закуска, буквално.

Но Одисей е умен — продължих аз. — Гърците много държат да се подмажат на Полифем, затова той предлага на циклопа да пийне от виното му, неразредено, като в замяна Полифем да го остави за накрая, последен, преди да го изяде. Гадна сделка, наистина, но Полифем си мисли, че човекът му е в кърпа вързан, затова приема сделката и започва да пие.

Аз си налях още една бутилчица „Джони Уокър“. Лорънс погледна към кафената ми чаша и постави ръка върху пистолета, колкото да ми напомни, че го има. После започна да прибира сапфирите в кадифената торбичка един по един.

— И така, те почват да пият — казах аз, като оставих на масата чашата със скоча. — И Полифем пита Одисей как се казва. Щото, нали разбираш, ще мине време, преди Полифем да огладнее отново. Одисей му казва че името му е Утис, което в груб превод означава „Никой“ или „Няма такъв“. Все едно да се представящ като Анонимен или Господин Никой. Но понеже Полифем е пиян, си мисли, че това е истинско име. Двамата пият и си приказват до късно през нощта, а неразреденото вино на Одисей е легендарно със силата си — дар от Марон, жреца в храма на Аполон. И накрая Одисей надвива великана, като забива една изострена пръчка в окото му.

— Убива го — каза Лорънс.

— Не, там е работата — казах аз. — Ослепява го. Така че, когато, обзет от паника, Полифем отмества камъка от входа на пещерата, Одисей избягва. Полифем вдига врява до небето, моли баща си Посейдон да отмъсти за него. Но кого да убие Посейдон? Утис. Никой. Няма такъв. Полифем моли баща си да убие… въздуха. Едва тогава Одисей му казва истинското си име, за да знае кой го е победил.

Отпих още една глътка и се загледах как алкохолната напитка се стича бавно по стените на чашата за кафе. Лорънс продължаваше да ме зяпа неразбиращо.

— Не е ли брилянтно измислено? — попитах аз. — Одисей се измъква невредим, понеже циклопът не знае кой е. Знае само че е Утис. Никой. Може да е всеки. За Полифем Одисей е човек без история и репутация. Без самоличност. Дори не може да си представи, че това е онзи, който само с интелекта си е командвал армиите на Итака и е съборил стените на Троя. И понеже не го познава, циклопът си въобразява, че може да го стъпче като мравка. За него Одисей е просто един грък — с нормален ум, нормални цели, нормални страхове. И се отнася към него като към обикновен смъртен. Но Одисей не е кой да е. Той е Утис. Винаги подценяван.

Лорънс стисна устни, без да отделя поглед от мен.

— Това е то да си никой — казах аз. — Мен винаги ме подценяват.

Лорънс се усмихна като Чешърския котарак, стана от мястото си, погледна ме право в очите и ми подаде ръка. Аз не помръднах, само погледнах протегнатата му длан. Нещо не беше наред. Всичко се разреши твърде лесно. Той ми нямаше доверие за нищо, откъде накъде ми предлагаше да се ръкуваме? Огледах го от глава до пети, сякаш изпусках нещо. Бавно се надигнах.

— Искам да ти стисна ръката — каза той.