Игри на изчезване

52

Блесна нова светкавица и ушите ми запищяха още по-силно. Куршумът разкъса бузата на Лорънс и го отметна назад, но не го уби. Дулната искра опърли страната ми. Телефонният кабел се скъса, свободният му край изплющя като камшик около врата ми и ме перна през рамото. В следващия момент вече лежах по гръб, разкъсван от болка, отчаяно опитвайки се да поема въздух в дробовете си. Кабелът се беше врязал в шията ми, но не бе прекъснал някой жизненоважен орган. Бях жив, дявол да го вземе! Махнах остатъка от врата си и се задавих в кашлица, после отново започнах да дишам. Всяко най-малко движение изгаряше тялото ми като жарава.

Лорънс се изправи като пиян. Изпод превръзката на окото му се стичаше кръв. Лейкопластът се беше отлепил от едната страна и в раздразнението си той смъкна с един замах цялата превръзка. Вече напълно съвзел се от шока, аз насочих револвера към него и стрелях. Бам! Но стаята се въртеше около мен и пропуснах целта с близо метър. Натиснах отново спусъка, но барабанът заяде в тиксото, с което го бях залепил за гърдите си, и не се превъртя.

Лорънс, който усещаше, че това е последният му шанс, се нахвърли като лъв върху мен и заби рамото си в гръдната ми кост. Превит на две върху гърба му, аз го цапардосах с дръжката на револвера, колкото ми държаха силите, но той сякаш не усещаше болка. Докато го удрях отново и отново, той ме изблъскваше назад. Спънахме се в основата на водопада. Стиснах зъби и се опитах да му нанеса един последен удар с револвера, като се целех в мекото на гръбнака непосредствено под основата на черепа.

Ударът, нанесен с всичките сили, които ми бяха останали, го откъсна от мен, но вече бе късно.

Бяхме стигнали до басейна и миг по-късно усетих краката си на ръба. Докато падахме надолу, протегнах ръце към него, но успях да хвана само яката на ризата му. Когато тя се скъса, и двамата се строполихме във водата. Мрак. Оръжието се изплъзна от ръката ми и аз отчаяно заплясках наоколо, за да се заловя за нещо. Ръката ми докосна за момент стената на басейна, но се изплъзна.

Вместо това се хванах за Лорънс. Сграбчих го за тила и натиках палеца си докрай в раненото му око. Никога преди не бях чувал такъв писък — някакъв див, нечовешки звук, идващ сякаш от преизподнята. Определено не ми пукаше за него. Болката го зашемети достатъчно дълго, за да напипам дъното с крак и да се изправя. Водопадът плющеше по раменете ми. Лорънс ме хвана за ръцете и се опита да ме отхвърли назад, но аз за нищо на света не се пусках от него. Всичката болка на света, самият дявол не можеше в този момент да ни раздели.

— Да ти го начукам, Утис, да ти го… — изхърка той.

В този момент аз потопих главата му във водата. Той махаше бясно с ръце, дереше с нокти, риташе с крака, но аз бях обвил ръце около шията му в желязна хватка, сама по себе си достатъчна, за да го задуши. Дръпнах главата му още по-дълбоко във водата и я задържах долу. Краката му ритаха безпомощно, но си личеше, че силите го напускат. Аз обаче не отстъпвах. Наврях палеца си още по-навътре в очната му ябълка и той се сгърчи като змия от болки. Устата му се разтвори и отвътре изскочиха мехурчета. Вода нахлу в дробовете му, писъците му се чуваха на повърхността като приглушено гъргорене. Бяхме толкова близо един до друг, че виждах как струята кръв от окото му се смесва с водата около нас като сметана с кафе. Басейнът почервеня. Гръдният му кош се триеше в моя, докато ръцете му се бореха със смъртната ми хватка. Гневът и силата изтичаха от тялото му, постепенно и изражението му се промени. Ако допреди миг ми бе изглеждал като някакво чудовище, сега беше просто уплашен. Гледаше ме умоляващо със здравото си око. Просеше милост. По изключение приличаше на човек, като мен.

Докато държах главата му под водата, усетих как черепът ми се изпълва сякаш с хладен въздух. Всичките ми емоции изтекоха с кръвта му. Всичко изведнъж стана просто и ясно, черно и бяло.

След още няколко секунди мускулите на Лорънс се отпуснаха и той спря да се гърчи. Аз бавно отпуснах хватката си и трупът му отплува настрани в басейна. Вдигнах глава нагоре, подложих лицето си под топлите струи на водопада и затворих очи.

Всичко приключи.