Ключът на Соломон

VIII

Агентът от ЦРУ предпазливо се спря пред жилищната сграда в Лисабон, нащрек за най-малката подробност. Джеймс Кронгард внимателно огледа първия етаж в търсене на движение в апартамента, но не забеляза такова. Знаеше, че това не означава нищо, затова се приближи до таблото със звънците и потърси този на апартамента. Предпочиташе да се обади по телефона, но беше разбрал, че заподозреният се е отказал от стационарния си телефон, а мобилният му беше изключен, което не му бе оставило избор.

Натисна звънеца и зачака. Никакъв отговор. Звънна още веднъж и отново никой не отговори. Продължи да звъни. Разбира се, възможно бе собственикът да е в банята или да се наслаждава на страстни моменти в женска компания, затова посетителят изчака десетина минути и отново натисна звънеца. Никой не отговори.

Когато най-накрая се убеди, че в апартамента няма никого, натисна един от звънците за втория етаж.

— Кой е? — разнесе се глас от интеркома.

— Поща за професор Томаш Нороня.

— Не е тук, звъннете на първия етаж.

— Да, но никой не отговаря, а нося спешна телеграма от чужбина.

Вратата на сградата се отвори с електронно жужене и изщракване. Кронгард влезе и се качи по стълбите до първия етаж със спокойна и решителна крачка, след което спря пред апартамента на обекта. Сложи ръкавици и извади две парчета тел от джоба си. Клекна и пъхна телта в ключалката, бърникайки в нея, докато я отключи.

Вратата се отвори и мъжът от ЦРУ надникна вътре. В апартамента бе тихо. Вмъкна се вътре и внимателно затвори вратата след себе си. Огледа жилището, стъпвайки леко и безшумно, като обходи всички стаи. Както и предполагаше, нямаше никого.

Оставаше му да чака.

Отиде в кухнята и отвори хладилника. Беше полупразен, но на първия рафт имаше кутийка португалска бира. Отвори я и се върна в хола, настани се на дивана и започна да отпива от бирата на бавни глътки. Нямаше нищо против да почака. Животът на тайния агент се състоеше от дълго чакане, а обстановката, в която се намираше сега, дори му хареса. Не можеше да се сравнява с неудобствата, които бе преживял при мисиите си в Кандахар и Пешавар, където алкохолът беше забранен. Все пак се надяваше, че обектът няма да го кара да чака дълго, тъй като искаше да гледа мача на "Бостън Селтикс" по телевизията довечера.

И най-важното — искаше му се убийството на Томаш Нороня да стане бързо и чисто.