Ключът на Соломон

XIV

Агентът паркира на площадчето под един дъб, близо до тротоара. Изключи мотора, свали тъмните очила и огледа сградата. Беше обградена от нисък жив плет, разделен от желязна порта с бяла керамична табелка със сини букви, указващи името на учреждението.

Лугар ду Репоузо.

Зад зеленината се издигаше бяла сграда на два етажа и борова горичка отстрани.

След като огледа мястото, Джеймс Кронгард слезе от белия форд, който бе наел, като пристигна в Коимбра, и бавно се отправи към имота, все така нащрек.

Бутна портата, която се отвори със скърцане, мина през градината по осеяните в тревата камъни и се спря пред вратата. Натисна звънеца и електронното жужене се разнесе вътре в къщата.

Вратата се отвори и на прага се появи жена в бяла престилка и касинка.

— Какво обичате?

— Добър ден, госпожо — поздрави той със силен носов акцент. — Аз съм от един американски университет и трябва спешно да се срещна с професор Томаш Нороня. Казаха ми, че майка му има проблеми със здравето и че мога да го намеря тук, в Коимбра.

— Да, дона Граса получи инфаркт, бедничката — потвърди служителката. — Директорката я закара в болницата с линейка и мисля, че господин професорът също е там.

— Знаете ли в коя болница са отишли?

— В университетската, разбира се. Но изглежда, че всеки момент ще се върнат тук.

— Така ли?

— Обадихме се на директорката, за да разберем как вървят нещата, и тя каза, че дона Граса вече е добре и скоро ще я изпишат. Ще си дойде още този следобед.

— И професор Нороня също ли?

— Разбира се. Искате ли да се обадя, за да предам съобщението ви?

— Не се тревожете — побърза да отговори американецът, тъй като не му се искаше обектът да разбере, че някой го търси. — Моля ви, не го безпокойте, сигурно си има достатъчно грижи. Ще се върна по-късно или утре. Благодаря.

Преди служителката да се опита да го разубеди, мъжът от ЦРУ се обърна и напусна "Лугар ду Репоузо". Върна се в колата и седна зад волана, за да помисли над новата ситуация. Как да постъпи? Да отиде в болницата? Но щом обектът скоро щеше да доведе майка си в дома, биха могли да се разминат. Не, най-добре беше да остане тук и да почака. Това беше единственият начин да не допусне мъжът да му се измъкне.

Сега трябваше да подготви засадата.