Ключът на Соломон

LXVII

Историкът влезе в кабинета на Франк Белами в Лангли и веднага долови миризмата на застоял въздух. Нямаше съмнение, че не е проветрявано от известно време. Питър запали лампата и тя освети просторна стая, обзаведена в класически стил. Имаше полирани дъбови лавици, дървен под от секвоя, покрит с килим с логото на ЦРУ, и голяма махагонова маса в центъра, пред знамето на Съединените щати, и поставена в рамка снимка на настоящия президент.

На едната стена имаше прозорец, а другата бе покрита с рафтове с книги. Сред дървения интериор изпъкваше карта с точки, които обозначаваха по-важните световни столици.

— За пръв път влизам тук, откакто… откакто — заекна Питър. — Е, откакто баща ми работеше тук. Какво мислите?

Томаш бе останал на вратата и все още оглеждаше кабинета.

— Къде е сейфът?

Домакинът посочи към портрета на президента в рамка, окачен на стената, на фона на знамето зад бюрото.

— Ей там, скрит зад фотографията — каза той. Знам, че Халдерман и Фъч вече са го отваряли. Изглежда, те са открили поверителни доклади, няколко недовършени проекта и малко пари. Колкото до "Квантово око"… нищо.

— И нито една следа?

— Нито една.

Португалецът внимателно претърси кабинета. Провери книгите за наука и геостратегия по лавиците, сред тях имаше творби на Джон фон Нойман, Ричард Файнман и Стивън Хокинг, както и на класиците Лао Дзъ, Клаузевиц, Хобс, Макиавели и Т. Е. Лорънс, а също и текстове на Кисинджър и Чърчил.

От друга страна, картата, окачена между рафтовете, изглежда, не изпълняваше никаква работна функция, а представляваше по-скоро декоративно решение, което посочваше световните столици с червени точки. Изглеждаше стара, очевидно реликва от Студената война. Томаш различи Вашингтон, Лондон, Париж, Рим, Берлин, Москва, Пекин и Токио, отегчи се и отново се заразхожда из кабинета в търсене на други отправни точки.

Прозорецът на отсрещната стена гледаше към вътрешния двор, който бяха пресекли преди няколко минути. Томаш се приближи до стъклото и надникна навън. В центъра забеляза вълниста абстрактна скулптура с издълбани букви по повърхността, което я правеше да прилича на стара ротативна печатна машина. Обърна се и разгледа мястото, където Франк Белами бе прекарал последните няколко десетилетия и бе създал изобретенията, които бяха довели до технологичния напредък на ЦРУ в разследващите операции по целия свят.

— В този кабинет има нещо, което ще ни отведе до "Квантово око" и до разкриването на убийството на баща ви — прошепна замислено Томаш. — Остава да разберем какво е.

Погледът му попадна върху махагоновото бюро, зад което покойният директор на "Наука и технологии" много пъти бе седял. Отиде до него и разгледа разпилените отгоре документи. Не откри нищо интересно, затова мина на чекмеджетата. Порови в първото, след това във второто и третото, но отново без успех.

— Всичко това вече е претършувано от мазника Халдерман и проклетия Фъч повтори Питър. Двамата са прекарали часове тук, претърсвайки из основи бюрото на баща ми и всички тези рафтове. Нищо не откриха. — Той поклати скептично глава. — Честно казано, не виждам как ние ще постигнем повече успех, след като те са се провалили.

Най-вероятно голямото полирано махагоново бюро наистина не криеше нищо, свързано със случая. Объркан, Томаш се огледа наоколо в очакване нещо да се открои, някаква следа, която изведнъж да привлече вниманието му. Неусетно погледът му попадна върху портрета в рамка на президента на Съединените щати.

— Как се отваря сейфът?

— Там няма нищо интересно — повтори Питър. — Вече ви казах, че Халдерман и Фъч са го проверили и…

— Може да са погледнали вътре, но не съм сигурен, че са успели да разгадаят онова, което са намерили. Искам да видя какво има там, за да направя собствени заключения, разбирате ли? Възможно е да открия нещо, което им е убягнало.

— Много се съмнявам — каза американецът със скептично изражение. — Така или иначе няма да стане, тъй като не знам кода, който отваря сейфа.

Очевидно бяха стигнали до задънена улица. Докато обмисляше как да се справи с проблема, Томаш разсеяно пъхна ръка в джоба си и пръстите му докоснаха някакъв предмет.

— Големият пентаграм! — възкликна той и извади амулета. — Решението със сигурност е тук.

— Защо го казвате? Заради географските координати ли?

— Артефактът, който баща ви ми изпрати, съдържа много повече от координатите, които ни доведоха тук — отвърна Томаш и обърна предмета така, че двамата да видят гравираните от едната страна символи. — Вижте това.

Географските координати, пръснати около седемте лъча на звездата — отбеляза Питър. — И самата звезда. Мислите ли, че означава нещо?

— Звездата със седем лъча се нарича хептаграм и се използва в алхимията за изобразяване на трите основни елемента на източната култура, а именно сол, живак и сяра. В този смисъл хептаграмът не е тук случайно, а защото представлява всичко, което съществува във Вселената.

— Това съответства на научните проучвания на баща ми. — Питър посочи символите на иврит в горната част на кръга, който опасваше хептаграма. — И накрая имаме тези думи, кои то, според разказа ви, се отнасят до Ключа на Соломон — ръководството по магия, приписвано на цар Соломон.

— Но има и още, нали?

Домакинът разгледа внимателно изображенията.

— Ами, имаме Давидова звезда в средата и… тези букви в същия кръг около хептаграма.

— Досетихте ли се какво означават те?

— Нищо… струва ми се.

— Нито един от символите, гравирани в изображението, не е тук случайно, Пит. Баща ви е поставил тези букви върху него, следователно те имат някакъв смисъл. И ако искаме да разгадаем неговото послание, ще трябва да разберем значението им.

Историкът седна зад бюрото и взе химикалка и бял лист. Погледна буквите на латиница във външния кръг на хептаграма и ги преписа на листа. Резултатът бе редица неразбираеми символи.

TTVPYN4SOTPYRK

— Виждате ли? Не означава нищо.

Погледът на Томаш се плъзна по кръга. На криптоаналитика му бяха нужни само две секунди, за да разтълкува загадката. Решението бе толкова елементарно, че дори му се стори обидно.

— Така ли мислите? — попита той, посочвайки към символите . Тук пише Mafteah Shelomoh, нали така? Знаем, че иврит се чете от дясно наляво. Въпросът е следният: ами ако прочетем буквите на латиница от същия кръг също от дясно наляво? Да видим какво ще стане…

Той отново написа буквения код, но този път на обратно.

KRYPTOS 4NYPVTT

— Kryptosquatronypvtt? — прочете Питър. — What the fuck?[67] Що за безсмислица?

Томаш разбра, че смисълът му убягва заради начина на изписване, затова преписа шарадата, но този път сложи интервали между думите.

KRYPTOS 4 NYPVTT

— Сега разбира ли се?

Смаян, американецът зяпна. С широко отворени очи се взря в първата дума.

— Kryptos! — извика внезапно той с треперещ от вълнение глас. — Видяхте ли какво пише? Kryptos! Той се затича към прозореца и посочи към двора. — Kryptos е онази… онази…

— Скулптура — допълни историкът и също се приближи до прозореца. — Kryptos всъщност е онази скулптура.

Двамата мъже стояха до прозореца на кабинета и съзерцаваха вълнистата фигура, която се издигаше в северозападния край на двора. Възхищаваха се на медната повърхност, върху която бе гравирана неразбираема плетеница от букви, сякаш самата тя бе вълновата функция , а буквите — елементарни частици.

Ето къде Франк Белами бе скрил тайната си.