Ключът на Соломон

XII

Ъгловата тясна площадка в края на пистата бе изпълнена от силуета на Джеймс Кронгард с пътна чанта в ръка. Вратовръзката му се развяваше, сякаш искаше да се изтръгне, вятърът издуваше дрехите му като балони, а облаци прах се блъскаха в тъмните стъкла на очилата му.

Наоколо се виждаха различни модели и цветове хеликоптери, но въздухът трептеше под ритмичните махове на въртящите се витла само на един от тях, който току-що бе кацнал на малкото летище в Тиреш.

Мъж с голямо шкембе, облечен в жълт пуловер, забързано се приближи към агента.

— Господин Кронгард?

— Аз съм.

Мъжът посочи към синьо-белия Бел 206, който бе кацнал на пистата. Вратата до пилотското място се отвори, макар витлата да продължаваха да се въртят; машината бе готова да излети всеки момент.

— Това е хеликоптерът, който вашето посолство поръча да подготвим спешно — изкрещя той, опитвайки се да надвика шума. — Внимавайте, като влизате, хоризонталните витла понякога се изкривяват надолу и… ако ви достигнат, могат да ви докарат сериозна мигрена. — Усмихна се, доволен от шегата си. — Движете се с наведена глава, ясно? — Потупа го по гърба. — Приятен полет!

Американецът не отговори. Наведе се съобразно предупреждението и се отправи към хеликоптера. Шумът на двигателите бе наистина оглушителен, но когато влезе и затвори вратата на кабината, заглъхна, сякаш някой бе покрил витлата с одеяло, за да задуши рева им.

— Каската! — извика пилотът до него, сочейки червен предмет под седалката. — Сложете си каската! И затегнете добре колана. Когато сте готов, излитаме.

Кронгард се подчини. Пъхна главата си в каската и затегна обезопасителния колан, който се различаваше от автомобилните, но агентът от ЦРУ бе свикнал с хеликоптери. Макар никога да не бе летял с Бел 206, беше се качвал на всички модели, с които армията и американските въоръжени сили разполагаха в Афганистан за мисии срещу Ал Кайда и талибаните в района на Кандахар и в зоните, населени от племена, в Пакистан, поради което бързо се справи.

— Готов съм.

Пилотът провери каската и колана на пътника и установи, че са поставени правилно; беше очевидно, че американецът често лети с хеликоптер. Доволен, той включи радиостанцията и поиска разрешение за излитане.

Контролната кула даде зелена светлина, след секунди ревът на двигателите се усили, Бел 206 се издигна във въздуха и започна да набира височина, разстилайки под себе си кръгли облаци, които се разпръскваха.

Кронгард погледна часовника си.

— За колко време ще пристигнем в Коимбра?

— За половин час — отговори пилотът, насочвайки машината на север. — Или по-малко.