Ключът на Соломон

IV

Ъгловото огледало му подсказваше, че нещо не е наред с възела на вратовръзката. Развали го и го върза отново, като този път го заглади, за да захване по-добре дебелата част от копринения плат. Огледалото потвърди, че сега възелът бе съвършен — голям и вдлъбнат по средата. Погледна часовника си и установи, че вече е седем сутринта.

Часът бе настъпил.

Извади мобилния си телефон и потърси номера на директора на Националната служба за тайни операции към ЦРУ. Откри в контактите си Хари Фъч, натисна бутона и чу сигнала за звънене.

— Халдерман, копеле такова! — отговори гласът от другата страна на линията. — Какво искаш?

— Белами е мъртъв.

— Научих. Добра новина, а? Агенцията няма нужда от реликви като него.

— Швейцарците разследват случая като убийство, а това може да усложни нещата. Смяташ ли, че има повод за тревога?

Отговорът се забави, сякаш събеседникът от другата страна на линията внимателно подбираше думите си. Когато най-сетне проговори, гласът на Фъч звучеше много предпазливо.

— Нима намекваш, че моята служба е очистила стареца? — попита той с писклив тембър. — Самият аз се чудех кой би спечелил най-много от разкарването на дядката. И познай кой е първият, за когото се сетих? — Тонът на Фъч стана твърд. — За тебе, кучи сине!

— Не ми приписвай тази гадост! — изръмжа Халдерман. — Как смееш!

— Все някой ще поеме вината за това, драги — предупреди директорът на службата за тайни операции. — Защото някой го е убил, а аз вече се погрижих да не заподозрат мен.

— Аз също имам готово алиби, затова много внимавай какво ще направиш, ясно?

Разговорът замря за кратко, докато всеки обмисляше позицията на другия.

— Слушай, бележката, оставена от стария, може да реши проблема — предложи Фъч помирително. — Видя ли я?

— Чака ме в кабинета ми — комплимент от посолството ни в Берн. Защо, каква е идеята ти?

— Там е написано някакво име, нали така? Това си е чист късмет! Трябва да погнем този тип с всички сили. Случайно да знаеш кой с?

— Един португалец — историк и криптоаналитик, който, макар и досаден, вече два пъти ни е сътрудничил. Веднъж по повод на Иран и втори път заради Ал Кайда. Отракан пич, трябва да внимаваме с него.

— Да внимаваме ли? Шегуваш ли се, или какво? Откога шефът на Националната служба за тайни операции към ЦРУ се страхува от някакво копеле? Не… Този пич е прецакан.

— Добре, но той бе доста смел онзи път, когато се справихме с Ал Кайда, помниш ли?

— Ал Кайда ли? Чакай, не ми казвай, че това е португалецът, който… който…

— Точно той. Тогава случаят бе засекретен в името на националната сигурност и не стигна до вестниците, но аз го видях в действие и повярвай ми, драги, умът на този тип наистина щрака. Не трябва да го подценяваме.

— Хм, чудя се как името му е попаднало в бележката от стареца.

— Аз също. Блъскам си главата, но не намирам отговор. Вярно е, че Франк се държеше зле с него, но знам, че го ценеше. Какво го е накарало да напише името му, преди да умре, е загадка.

Фъч замълча, докато размишляваше. Когато заговори отново, тонът на гласа му не търпеше възражения.

— Слушай, изпрати ми тази бележка веднага след като я получиш от Берн — поиска той. — Започвам тайна операция и имам нужда от нея като основание.

— Добре.

— И не се тревожи повече за случая, ясно? Загадка или не, ще подредя нещата по такъв начин, че да излезем чисти, бъди спокоен.

Затвориха, без да се сбогуват. Халдерман вдигна поглед към прозореца и гледката към Бетезда, където слънцето изгряваше, и се възхити как само за няколко минути блестящата светлина на утрото бе заменила нощта. След това облече тъмносиньото си палто, взе куфарчето и се спря пред огледалото в коридора. Беше прекарал живота си в подлизурство и унижение, за да се хареса на началниците, с убеждението, че в организация, особено държавна, не се издигат честните и можещи хора, а онези, които знаят на кого да се подмажат и как да заговорничат, за да премахнат всеки, който се изпречи на пътя им. След като Белами бе извън играта, му оставаше само една последна стъпка до шефското място на дирекция "Наука и технологии". Ако правилно си изиграеше картите и Фъч свършеше своята част, последните препятствия щяха да са преодолени и мястото на покойния директор щеше да е негово. Негово и само негово. Приглади един непокорен кичур на главата си и се отправи към входната врата. Усмивката се бе завърнала на лицето му.

Всичко щеше да мине добре. Португалецът щеше да поеме вината.